Решение № 261 от 05.07.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Велико Търново, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

ХРИСТО ТОМОВ

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500428 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №262/01.03.2021г., постановено по гр. д.№1962/2020г. по описа на РС – Велико Търново, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че КР. Г. АНДР., с ЕГН **********, дължи на „АСВ“ ЕАД със седалище гр.София, с ЕИК ..., сумата от 4346,15лв. – главница по 31 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2018г. до 14.03.2021г.; сумата 435,45лв. – възнаградителна лихва за периода от 14.09.2018г. до 22.04.2019г.; сумата от 168,34лв. – обезщетение за забава за периода от 14.09.2018г. до 03.06.2020г., представляващи задължения по Договор за потребителски паричен кредит №2674396/31.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /03.06.2020г./ до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№1127/2020г. по описа на ВТРС,

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от „АСВ“ ЕАД, ЕИК ..., против АНДР. Г. АНДР., с ЕГН **********, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца солидарно с КР. Г. АНДР., сумата от 4346,15лв. – главница по 31 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2018г. до 14.03.2021г.; сумата 435,45лв. – възнаградителна лихва за периода от 14.09.2018г. до 22.04.2019г.; сумата от 168,34лв. – обезщетение за забава за периода от 14.09.2018г. до 03.06.2020г., представляващи задължения по Договор за потребителски паричен кредит 1

№2674396/31.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /03.06.2020г./ до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№1127/2020г. по описа на ВТРС, осъдена е „АСВ“ ЕАД гр.София да заплати на АНДР. Г. АНДР. сумата 850лв. – разноски по делото, както и е осъдена КР. Г. АНДР. да заплати на „АСВ“ ЕАД гр.София сумата от 311,92лв., представляваща направените разноски и 100лв. – ЮК възнаграждение в исковото производство, както и сумата 99лв. разноски и 50лв. ЮК възнаграждение по ч.гр.д.

№1127/2020г. по описа на ВТРС.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта на отхвърлените като неоснователни и недоказани искове срещу АНДР. Г. АНДР. и в тази му част е влязло в законна сила.

Против първоинстанционното решение в уважителната му установителна част, с която са уважени изцяло предявените от „АСВ“ ЕАД гр.София срещу КР. Г. АНДР. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница, иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за възнаградителна лихва и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението /03.06.2020г./ до окончателното изплащане, в срока по чл.259 ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от първия ответник КР. Г. АНДР., с която релевира оплаквания за неговата неправилност в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди неправилност на извода на първоинстанционният съд, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че това е така, т.к. жалбоподателката не е получавала волеизявление на „АСВ“ ЕАД за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, нито е получавала уведомление за извършената цесия. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му установителна част, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените срещу жалбоподателката искове. Претендира направените съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца по делото „АСВ“ ЕАД, чрез пълномощника му ЮК Цв. П., с който оспорва предявената въззивна жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, респ. първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част потвърдено, като законосъобразно, обосновано и правилно, по съображения, изложени в отговора. В случай, че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК и отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, моли да се произнесе по предявените евентуални осъдителни искове и уважи същите.

Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски за ЮК възнаграждение. В случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от насрещната страна, релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на 2 адвокатското възнаграждение.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и въззивна частна жалба от втория ответник по делото АНДР. Г. АНДР., чрез пълномощника му адв.Ж. Д от ВТАК, против Определение №787/27.04.2021г., постановено по Гр.д.№1962/2020г. по описа на ВТРС, с което е допълнено решение №262/01.03.2021г. по гр.д.№1962/2020г. на ВТРС в частта за разноските, като е осъдено „АСВ“ ЕАД да заплати на АНДР. Г. АНДР., сумата 300лв. разноски по Ч.гр.д.№1127/2020г. на ВТРС. Развити са оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното такова, вместо което постанови друго, с което осъди „АСВ“ ЕАД да заплати на АНДР. Г. АНДР. направени разноски за платено адв. възнаграждение по ч.гр.д.№1127/2020г. на ВТРС в пълния им предявен размер от 500лв., съгласно договор за правна защита и съдействие, съобразно и разпоредбата на чл.7 ал.2 от „Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната частна жалба от другата страна – ищец „АСВ“ ЕАД гр.София, чрез ЮК М, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното определение по чл.248 ал.1 ГПК, с което е уважена молбата на ищеца за намаляване на присъдения размер на адвокатския хонорар по ч.гр.д.№1127/2020г. на ВТРС, тъй като същият е прекомерен, потвърдено, като правилно и законосъобразно, по съображения, изложени в отговора на жалбата. Претендира разноски за отговора по частната жалба, съгласно представен списък по чл.80 ГПК в размер на 50лв. ЮК възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.25а ал.3 НЗПП.

В СЗ въззивникът КР. Г. АНДР., чрез пълномощника си адв.Ж. Д – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Поддържа, че изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да съдържа ясно и недвусмислено посочване какъв е размера на непогасените по ДПК вноски, за да може длъжникът съответно да предприеме действия по погасяването им.

В СЗ въззиваемата страна „АСВ“ ЕАД гр.София, с писмена молба от 18.11.2021г., чрез пълномощника си ЮК П., поддържа писмения отговор на въззивната жалба и моли последната да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство за ЮК възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ частният жалбоподател АНДР. Г. АНДР., чрез пълномощника си адв.Ж. Д – ВТАК, поддържа частната жалба против Определение №787/27.04.2021г., постановено по гр.д.№1962/2020г. по описа на ВТРС, и моли да бъде уважена.

В СЗ ответникът по частната жалба „АСВ“ ЕАД гр.София не взема становище по същата.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

3

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му установителна част, с която са уважени изцяло установителните искове срещу първия ответник КР. Г. АНДР..

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в обжалваната установителна част, с което предявените установителни искове са уважени изцяло спрямо първия ответник КР. Г. АНДР., е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са били предявени от ищеца „АСВ“ ЕАД със седалище гр.София, чрез ЮК М, против КР. Г. АНДР., в качеството на кредитополучател, и АНДР. Г. АНДР., в качеството на поръчител, по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване установителни иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 4346,15лв. - главница по 31 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2018г. до 14.03.2021г., по отношение на които на основание чл.13 ал.2 б.“а“ от ОУ към ДПК е обявена предсрочна изискуемост,считано от дата 22.10.2019г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/, иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за възнаградителна лихва в размер на 435,45лв. за периода от 14.09.2018г. до 22.04.2019г.

/датата на прехвърляне на задължението/ и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 168,34лв. за периода от 14.09.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /03.06.2020г./, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /03.06.2020г./ до окончателното изплащане, с искане за установяване съществуването на вземането срещу ответниците за исковите суми при условията на пасивната им солидарност, които вземания са предмет на издадена Заповед №404/04.06.2020г. по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№1127/2020г. по описа на РС – Велико Търново, и представляват задължения по Договор за потребителски кредит №2674396/31.03.2017г., както и съединени с главните установителни искове при условията на евентуалност /в случай, че съдът не уважи изцяло или частично главните установителни искове срещу ответниците, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/, евентуални осъдителни обективно кумулативно съединени иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница, иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за възнаградителна лихва и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в същите размери и периоди, както главните установителни искове, за осъждане на ответниците при условията на солидарност, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на осъдителната ИМ в съда /21.08.2020г./ до окончателното изплащане.

4

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор първият ответник КР. Г.

АНДР., чрез пълномощника си адв.Ж. Д – ВТАК, е оспорила изцяло предявените срещу нея искове по основание и размер с искане да бъдат отхвърлени като неоснователни, по причина, че ищецът не е отправил до същата волеизявление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем, поради което А. не му дължи исковите суми.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените срещу първия ответник КР.

Г. АНДР. главни установителни искове, като е приел, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 22.10.2019г., т.е. преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1127/2020г. по описа на ВТРС в съда, с уведомителни писма до ответниците –л.35 и л.37 от първоинстанционното дело, съответно, поради несбъдване на поставеното от ищеца вътрешно – процесуално условие, не е разгледал предявените срещу ответниците, в частност срещу ответника КР. Г. АНДР., евентуални осъдителни искове.

При така установеното, съдът прави следните фактически и правни изводи: