Присъда № 55 от 03.11.2022, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 55 от 03.11.2022 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 593 по описа за 2022 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия О. Н. Х. от с. В., обл. Х. обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършени престъпления съответно по чл.152, ал. 1, т. 2 от Наказателния кодекс – за това, че на 02.12.2021 г. в с. Войводово, обл. Хасково се съвкупил с Й. Г. К. на 18 години от град Хасково, като я принудил към това със сила, както и по чл. 150, ал. 1 от НК - за това, че на 02.12.2021 г. в землището на с.

Войводово, обл. Хасково, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, /принудил я да му прави фелацио/ по отношение на лице навършило 14 - годишна възраст - Й. Г. К. с ЕГН:

********** от гр. Х., като употребил за това сила и заплашване.

Направено е искане от пострадалата за конституиране по делото като частен обвинител, съответно предявен е от Й. Г. К. и приет в разпоредително заседание против подс. О. Н. Х. граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 85 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 02.12.2021 г. до окончателното й изплащане, както и граждански иска за сумата в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието по чл. 150, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 02.12.2021 г. до окончателното й изплащане, респ. Й. Г. К. е конституирана в качеството на частен обвинител и граждански ищец по делото.

В съдебното заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа всяко от обвиненията във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин по отношение и не двете деяния. Изявлението на подсъдимия, че признава фактите и обстоятелствата посочени в обвинителния акт и отделно вината си, улеснявало обвинителната теза, поради което съсредоточава пледоарията по отношение на наказанието, което следвало да бъде съответно наложено за извършените от него две престъпления. При определяне вида и размера на наказанието, от една страна следвало да се отчете степента на обществена опасност на деянието, която намира за завишена, а от друга - степента на обществена опасност на дееца и неговите подбуди за извършване на престъплението. Счита, че деянието по чл. 152, ал.1 , т. 2 НК разкривало висока степен на обществена опасност, предвид факта, че с него се засягали и физическата неприкосновеност, и психическото здраве на пострадалата и акцентира на събраните по делото доказателства относно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като развива доводи и относно 1 мотива за извършване на личното посегателство – ревност и отмъщение.

Предлага наказанието и за двете престъпления да се определи при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства по реда на чл. 54 от НК и за престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 2 от НК да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца. По отношение на престъплението по чл. 150, ал. 1 НК - „Лишаване от свобода “ за 4 (четири) години. Налице, според прокурора, били и предпоставките за определяне на едно общо най-тежко наказание, което в случая следва да бъде за срок от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца, което след редукцията с 1/3 по чл. 58а от НК, следвало да бъде в размер на 3 (три) години „Лишаване от свобода“. Това, че наказанието се определяло по реда на чл. 54 от НК, не означавало автоматично, че не било възможно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, стига да се достигнело до извода, че за постигане целите на наказанието и преди всичко правенето на подсъдимия не било наложително да се изтърпи наказанието. Наличието на тази предпоставка се преценявала във всеки конкретен случай, като се отчитали всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, тежестта и обществената опасност на престъплението, но най-вече тази на подсъдимия. Независимо, че в случая законът давал преимуществено значение на личната превенция, във всички случаи следвало да се направи извод, че и условното осъждане можело да въздейства възпитателно и възпиращо и върху останалите членове на обществото. Смята обаче, че за подсъдимия О. Н. Х., положителните промени в съзнанието му можело да се постигнат само и единствено с откъсването му от средата, в която живеел, поради което изпълнението на наложеното наказание за двете престъпления не би следвало да се отлага с определяне на изпитателен срок и определеното общо най -тежко наказание в размер на 3 години „Лишаване от свобода“, следвало да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ режим“. По отношение на гражданския иск, намира, че следвало да бъде уважен в пълен размер, съобразно предявения, а разноските в размер на 3283.90 лева – възложени на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия. Изразява и становище относно веществените доказателства, обособени по групи в зависимост от техния характер и принадлежност.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Й. Г. К. – адв.

Г. З. пледира с встъпителни думи за познанство със същата по служебен повод от детските й години и с цитат на големия класик Йордан Йовков, който, когато описвал Албена, казвал: „Тя беше една чудна бърканица, между дете, жена и дявол“, както смята, че сигурно пострадалата била възприета и от подсъдимия в залата. Лошото било, че тази красота, която Й. съдържала в себе си била възприета по такъв начин от подсъдимия, че той решил, че трябвало да я притежава, не просто да бъдел с нея, което било начин на мислене. След цитат на Ларошфуко относно ревността сочи, че фактът, че преди процесния случай подсъдимият и неговия доверител имали интимни отношения - физическо и сексуално не променял нищо, даже утежнявал 2 ситуацията. Подробно аргументира съображенията си за последиците от двете деяния върху психиката на пострадалата и отражението, което биха давали в бъдеще. При определяне на наказанието, счита, че колкото и да имало елемент на субективизъм, той трябвало да почива на някакви обективни критерии, а след анализ на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства по делото, пледира наказанието да се определи в рамките на пет-шест години лишаване от свобода и за двете престъпления, съответно да се приложи кумулирането едно общо наказание, а оттам нататък подсъдимият се ползвал с привилегията да се приложи чл. 58 от НК, респ. да се направи намаляване с 1/3, но наказанието трябвало да бъде изтърпяно ефективно, защото първо това бил смисълът на индивидуалната превенция, а така също и на генералната претенция. По отношение на гражданските искове, обосновава предявения размер и искането си те да бъде уважени в пълен размер.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Към тези доводи и искания частният обвинител и граждански ищец се придържа изцяло.

Защитникът на подсъдимия О. Н. Х. – адв. Е. Б. пледира с встъпителна мисъл на Алън Грийнспан, който казвал: „Всеки има право на собствено мнение, но никой няма право на собствени факти“. Счита, че в настоящото производство, безспорно съществувал един много силен отрицателен заряд, защото ставало въпрос за посегателство, което било осъществено спрямо едно младо момиче. Освен в тежестта на повдигнатото обвинение и в значението му, което имало спрямо пострадалата и спрямо обществото, следвало съдебният състав в същото време да се постави на мястото на подсъдимото лице, като се направи един подробен анализ не само на самото престъпление, но и на цялата ситуация, която го предшествала, съпътствала, но и го следвала. Престъпленията по чл. 152 и чл. 150 от НК наистина предизвиквали много негативно отношение, но когато трябвало да се отмери справедливо наказанието спрямо едно лице, трябвало внимателно да се прецени и обществената опасност на самото деяние, и обществената опасност на самия деец. Нямало как да се каже, че едно такова престъпление не било с висока степен на обществена опасност. Когато обаче се оценявала действителната, конкретната, обществена опасност на проявено от подсъдимия поведение, задължително следвало то да се съпостави и с други престъпни прояви от този тип същия, като се отчетат и мотивите за извършване на престъплението, които без да са задължителен елемент от състава на престъплението, според практиката на Върховния касационен съд, винаги трябвало да бъдат обсъждани по отношение на размера и вида на отговорността. В настоящото производство било установено, че между двама млади хора наистина на млада възраст била възникнала интимна връзка, която е продължила известно време, но за съжаление се стигнало до въпросната вечер, когато нещо се случило, като набляга на конкретни фактически положения, обосноваващи по – ниска степен на обществена опасност на процесния случай, спрямо други по – „кръвожадни“ деяния от такъв характер. По отношение на обществената 3 опасност на дееца акцентира на процесуалното поведение на подсъдимия и на установените данни за личността му, включително въз основа на допълнително събрани доказателства, които съпоставя с целите на наказанието от гледна точка на личната и генерална превенция и започналия, макар и незавършен, поправителен, превъзпитателен процес по отношение на неговия подзащитен, който следвало да бъде отчетен като факт при отмерването на наказанието. Прилагането на поисканата от прокурора тежка наказателноправна репресия спрямо подсъдимия щяла да надхвърли значително целите по чл. 36 от НК и не само на личната, но и на генералната превенция, поради което и при наличие на основанията по чл. 58, ал.4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК пледира спрямо подсъдимото лице да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок, който е под минималния предвиден в наказателноправната норма, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок, чийто размер да бъде по преценка на съда, а гражданските искове бъдат уважени в размер съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Защитникът на подсъдимия Осман О. Н. – адв. Р. Т. започва с пледоарията си от поведението на подсъдимия, което, както и начинът по който се водел процесът, показвало, че той поднасял съжаление, за това което се е случило, че това, което се е случило, с каквото и да бъдело наказано, то щяло по някакъв начина да продължи да се отразява не само върху пострадалата, но и върху подсъдимия, което обаче не означавало, че с оглед постигане на целите на наказанието, този човек требвало да бъде лишен от свобода и наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, като развива конкретни подробни съображения за средата и начина на живот на подсъдимия и неговото семейство, в която трудът бил основно средство за развитие и възпитание. След подробен анализ на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, акцентира на техниката за определянето на наказанието, като счита, че в конкретната хипотеза имало „изключителен“ превес на смекчаващи вината обстоятелства, при които да бъде определено наказанието „Лишаване от свобода“, с приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК, която норма не била самоцел, а текст с дълбоко съдържание, което следвало да немри приложение в случая. Счита, че размерът на предявените граждански искове бил изключително завишен като съображенията били заложени в обстоятелства, които подложил на анализ.

Изразява становище по въпроса за разпореждането с веществените доказателства.

Подсъдимият О. Н. Х. заявява, че разбира повдигнатото му обвинение и се признава за виновен по всяко от тях, след като преди това признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, станало основание за протичане на производството по делото по диференцираната процедура по Глава 27 НПК. В хода на съдебното следствие дава обяснения за факти, извън описаните от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, а в хода на съдебните прения се придържа към казаното от 4 упълномощените защитници. Моли да не бъде отделян от своето семейство.