Разпореждане № 421 от 18.06.2026, Районен съд - Първомай

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 421 гр. Първомай, 18.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Частно гражданско дело № 20265340100292 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Подадено е заявление от „АПС Бета България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Х. П. Д. за заплащане на следните суми: 153,39 евро – неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 701152, сключен със „СТИК КРЕДИТ“ АД и потвърден електронно на 07.06.2021 г.; 94,24 евро – мораторна лихва за периода 07.07.2021 г. – 29.05.2026 г.; 4,60 евро – договорна лихва за периода 07.06.2021 г. – 06.07.2021 г.; 309,19 евро – неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху главницата от 15.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В изпълнение на това законово изискване заявителят е представил сключения с длъжника договор за кредит. В същия изрично е посочено, че кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 300 лв., като сумата следва да бъде върната посредством една вноска със срок до 06.07.2021 г. Според чл. 13 от съглашението заемателят следва да осигури обезпечение на кредита, изразяващо се в договор за поръчителство, сключен с физическо лице, което отговаря на определени критерии, залегнали в общите условия, които са неразделна част от договора, или банкова гаранция. Посочено е още, че одобрението на обезпечението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 23 от договора кредитополучателят дължи неустойка за периода, през който не е осигурил договореното обезпечение.

Съдът, като съобрази всичко изложено, намира, че искането на заявителя е частично основателно. В случая при така заявените обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че искането по отношение на паричното вземане за неустойка на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК противоречи на закона и на добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи с потребител.

За да достигне до този правен извод, съдът взе предвид следното:

1

Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно такъв е характерът на поетото задължение за осигуряване на обезпечение, доколкото в случая очевидно потребителят е приел клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В резултат на това той не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Следва да се приеме, че неустойката за неосигуряване на обезпечение на заема представлява санкция за неизпълнение на договорно задължение, обективирано в съглашението и в общите условия, неразделна част от контракта. Същата сума обаче не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от него. Всъщност рискът от оценката на кредитоспособността на потребителя е прехвърлен неоправдано към последния, което е недопустимо от гледна точка на това, че по силата на чл. 16 ЗПК заемодателят има задължението преди сключване на договор за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя на база събраната предварителна информация. Прехвърлянето на неблагоприятните последиците от неизпълнение на това задължение на кредитора в патримониума на потребителя е в нарушение както на принципа на равноправие между страните, така и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно последната разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Начислявайки неустойка за неосигуряване на обезпечение на заема, по същество кредиторът си осигурява добавък към възнаградителната лихва, което противоречи и на принципа за справедливост в гражданските правоотношения, както и увеличава общата дължима сума по кредита. От това следва, че основната цел на неустойката е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Поради това и предвид създаденото значително неравновесие между правата на потребителя и поетите задължения, съдът приема, че клаузите за осигуряване на обезпечение на заема се явяват неравноправни, поради което следва да бъде прието, че са нищожни.

Тъй като противоречието между тези уговорки и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на кредита, и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за издаването на заповед за изпълнение.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде отхвърлено по отношение горепосочената сума. В останалата част следва да бъде уважено.

С оглед уважената част, на заявителя следва да се присъдят разноски за 2 държавна такса в размер на 4,88 евро, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 18,38 евро (определено на база сумата от 40,90 евро (80 лв.) съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП).

Воден от гореизложеното, РС Първомай

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ап. 3, срещу Х. П. Д., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, като бъде разпоредено длъжникът Х.

П. Д. да заплати на кредитора „АПС Бета България” ЕООД следните суми: 153,39 евро – неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 701152, сключен със „СТИК КРЕДИТ“ АД и потвърден електронно на 07.06.2021 г.; 94,24 евро – мораторна лихва за периода 07.07.2021 г. – 29.05.2026 г.; 4,60 евро – договорна лихва за периода 07.06.2021 г. – 06.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и да заплати на кредитора сумата от 4,88 евро за държавна такса и 18,38 евро – за юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК срещу Х. П. Д., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за заплащане на сумата от 309,19 евро – неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Разпореждането в отхвърлителната част може да бъде обжалвано от заявителя пред ОС Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Първомай: _______п________________ РХ/ЕД

3