Акт № 20341 от 29.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20341 гр. София, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:***** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20231110111626 по описа за 2023 година

Производството е за съдебна делба във втора фаза- по извършването .

С решение № 14132/17.07.2024г., постановено по настоящото дело и влязло в сила на 27.09.2024г., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС е допуснато извършването на съдебна делба между Г. Р. Н., ЕГН **********, и П. Р. В., ЕГН **********, на следния техен собствен недвижим имот:

******, находящ се в гр.София, Столична община, район “****“, ж.к.“***“, в сградата на блок № 151, вх.“В“, на ет. 3, със застроена площ от 43.75 кв.м., състоящ се от: стая, кухня и сервизни помещения, при съседи по нотариален акт: стълбище, ***, **** и ул. “****“, заедно с ******, без отразена площ по нотариален акт, а по данъчна оценка с площ от 2 кв.м., при съседи: коридор, *** и ****, заедно с 1.454% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, който апартамент съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15-197894/21.02.2023 г. на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4 от 09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от 14.02.2023г., с адрес на имота“ гр. София, Район „****“, ж.к. „***“, бл. 151, вх. „В“, ет. 3, ап. 61; самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***; предназначение: Жилищна сграда - многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 43.75 кв.м.; прилежащи части: избено помещение № 8; 1.454 % ид.ч. от общите части на сградата; ниво:

1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***; над обекта: ***; стар идентификатор: няма, при квоти, както следва:

1/2 идеална част за Г. Р. Н., ЕГН **********;

1/2 идеална част за П. Р. В., ЕГН **********.

1

С определението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата и с оглед настъпилата в хода на процеса- на 20.07.2025г., смърт на ответницата П. Р. В. съобразно нормата на чл. 227 ГПК като ответници по иска за делба са конституирани нейните наследници по закон-низходящите й от първа степен по права линия А. Д. Ф. и С. Д. В..

А с определение, постановено в първото по делото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допуснато извършването на делба, са приети за съвместно разглеждане следните претенции на ищцата с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 346 ГПК: за осъждане на всеки от ответниците- А.

Д. Ф. и С. Д. В., да й заплати сумата от по 5273 лева, представляваща обезщетение за това, че е била лишена от ползването на съсобствения между страните имот съобразно дела й в съсобствеността за периода от 19.11.2020г. до 09.04.2025г., през който период се твърди делбеният имот да е ползван изключително от починалата в хода на процеса, но след исковия период ответница П. Р. В., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от по 500.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от 05.11.2022г. до 04.11.2025г.

В тази връзка, с писмена молба от 05.11.2025г. ищцата е изложила фактически твърдения, че до смъртта й, а и през исковия период единствено П. В. ползвала целия делбен имот, поради което и доколкото на 08.08.2019г. на същата била връчена нотариална покана, съдържаща писмено искане по чл. 31, ал. 2 ЗС, претендира осъждане на ответниците да й заплатят посочените суми по претенциите по сметки.

На 03.12.2025г.- в предоставения им за това срок, ответниците са подали отговор на предявените срещу тях претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който оспорват същите, поддържайки, че отправената до наследодателката им нотариална покана не съдържа писмено поискване по смисъла на нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Наред с това, ответниците твърдят, че с отговор на нотариалната покана П. В. уведомила ищцата, че последната разполага с ключове от имота и от входната врата на сградата, поради което има възможност да продължи да ползва жилището съобразно правата си, поддържайки, че това обективно се случвало през исковия период

В проведеното на 07.10.2026г. открито съдебно заседание процесуалните представители на страните са заявили становище за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства-поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По способа за извършване на делбата:

По въпросите за поделяемостта и пазарната оценка на имуществото, предмет на делбата, по делото е изслушано и прието заключение на съдебно- оценителната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи и което в тази му част не е оспорено от страните.

Така, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението процесният имот- гарсониера, е реално недподеляем при съобразяване на строителните правила и норми, тъй като представлява един самостоятелно обособен жилищен обект- панелно строителство, за което експертът изяснява, че е унифицирано, като апартаменти с площ като на процесния са неподеляеми. Съобразявайки местоположението и конкретните 2 характеристики на имота, подробно изяснени в заключението като релевантни от експертна гледна точка, вещото лице е обосновало извод, че средната пазарна стойност на делбеното имущество към датата на експертното изследване възлиза на сумата от 87 514.00 евро.

Ето защо, доколкото предмет на делбата е един- единствен имот, който, както бе изяснено, е реално неподеляемо между съделителите жилище, вкл. при съобразяване на вида и характеристиките му, единственият приложим в случая способ за прекратяване на съсобствеността между страните в настоящия процес е основният способ за това, предвиден в разпоредбата на чл. 348 ГПК, а именно чрез изнасянето му на публична продан, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял съобразно определените с решението по допускане на делбата квоти в съсобствеността.

В настоящия съдебен акт, доколкото, както бе изяснено, в хода на процеса е настъпила смъртта на съделителката П. В., при което в процесуалното качество на съделители са конституирани наследниците й по закон, същите следва да бъдат посочени като собственици на притежаваната от наследодателката им приживе ½ идеална част при равни квоти помежду им, т.е. всеки от тях като носител на право на собственост върху ¼ идеална част от целия имот съобразно правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН, а и при съобразяване на обстоятелството, че с участието си в настоящия процес, в който продължават да поддържат искането за ликвидиране на съсобствеността, същите конклудентно, мълчаливо са приели наследството на починалата.

По претенциите по сметки:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

По исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС процесуално задължение на ищцата по тях е да установи при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че през сочения от нея период- 19.11.2020г.- 09.04.2025г., единствено П. Р. В. е ползвала целия делбен имот, включително идеалната част на ищцата, отправянето от ищцата до П. В. преди исковия период на писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота съобразно правата на ищцата в съсобствеността (съобразно конкретните твърдения, изложени от ищцата при предявяване на претенцията), както и размера на обезщетението, дължимо за исковия период, съизмеримо със средното месечно наемно възнаграждение за имота за същия този период.

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ.

Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на 3 свои нужди или потребности, той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.

Хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна на ползващия съсобственик, макар и по силата на правомерно поведение, на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ, нарушава забраната по ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл. 31 от ЗС право на обезщетение. Последното е регламентирано като средство за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, съсобственикът има право на парично обезщетение.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата петгодишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение при съобразяване обема, за който ползващият имота съсобственик- длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.