Решение № 1956 от 24.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1956 гр. Пловдив, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330115924 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощник юрисконсулт В. Б., е предявил против Л. П. А.- Ш., ЕГН: **********, от град П., ж.к. „******” бл. № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 12248/ 2024 г. на ПРС, XXIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5985/ 15.07.2024 г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 340, 83 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2022 г.- 30.04.2022 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 60, 55 лева за периода 04.01.2023 г.- 11.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2024 г.датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на ТЕ за потребители се осъществявала при публично известни общи условия, които влизали в сила и без изричното им приемане от потребителя. Ищецът според ОУ доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите 1 условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът доставил до сградата, в която се намирал имотът на ответника, а „Нелбо“ ЕАД- дружество, извършващо дялово разпределение на ТЕ, разпределил ТЕ за отопление и такава, отдадена от сградната инсталация за периода 01.11.2022 г.- 30.04.2022 г., възлизаща на стойност от 340, 83 лева. Поради забавата в плащането била начислена лихва в размер на 60, 55 лева за периода 04.01.2023 г.- 11.07.2024 г. Начислената ТЕ била доставена и разпределена в пълно съответствие с нормативните изисквания. Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати начислените му суми, в резултат на което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното по случая частно гр. дело № 12248/ 2024 г. на ПРС, XXIII гр. с-в, се издала заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми.

Претендират се и разноските в процеса.

С допълнителна молба след отговора ищецът посочва, че действително било погасено задължението за главница и мораторна лихва по заповедта, но след предявяване на иска.

Останали обаче неплатени законната лихва в размер на 22, 68 лева, както и разноските по заповедното производство в размер на 75 лева и по настоящото дело, възлизащи в размер на 625 лева. По отношение на платените суми, искът следвало да се отхвърли. В съдебно заседание чрез пълномощника си посочва, че всички суми без разноските вече били платени, но това станало в хода на процеса и разноски се дължали.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответника особен представител е подал отговор, с който счита иска за основателен. Твърди, че ищецът не бил поканил ответника доброволно да плати задълженията си, а директно завел дело, с което натоварвал страната с разноски. За периода между 01.11.2022 г. и 30.04.2023 г. ответницата претърпяла няколко инцидента, в резултат на които изпаднала в тежко здравословно състояние и в момента била на легло, като се обслужвала от своя близка- племенницата Божана Рангелова Танева.

Адвокатът се свързал с тях, те не знаели за делото и в срока за отговор заплатили дължимите суми за главница от 340, 83 лева и мораторна лихва от 60, 55 лева. Твърди се, че ответницата не била дала повод за завеждане на делото и с оглед признанието на иска, както и плащането, не следвало да дължи разноски, а те да останат в тежест на ищеца. Моли за постановяване на решение при признание на иска. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В с.з. особеният представител моли за отхвърляне на иска, като твърди, че ответницата не била дала повод за завеждане на делото, защото ищецът не бил предприел необходимите действия да покани абоната да заплати задълженията си.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5985/ 15.07.2024 г., по частно гр. дело № 12248/ 2024 г. на ПРС, XXIII гр. с-в, е разпоредено ответницата да заплати на ищеца суми за начислена топлинна енергия, както следва:

2 главница в размер на 340, 83 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2022 г.- 30.04.2022 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 60, 55 лева за периода 04.01.2023 г.- 11.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2024 г.- датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателното изплащане, както и разноските по делото от общо 75 лева.

Като писмени доказателства са приети копия от общите условия на ищеца за продажба на ТЕ, както и справка за доставена до абоната ТЕ по количество и стойност.

Ищецът признава извършено от ответника плащане на 03.01.2025 г. на сумата в размер на 401, 38 лева, за което е представена вносна бележка. Като основание за плащането е посочено главница и лихви 01.11.2022 г.- 30.04.2023 г. Допълнително е представена и разписка от ***** за платена сума от 22, 68 лева, с основание- лихви по гр. дело № 15924/ 2024 г.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ответника (протокол от с.з от 31.03.2025 г.). Св. Б. Р. Т.- ************ на ответницата, заявява, че гледала леля си от 2020 г., а по- късно тя паднала и останала трайно на легло.

Живеела вече на друг адрес и в апартамента, за който били натрупани сметки, нямало никой, само свидетелката регулярно посещавала имота, но не била виждала уведомления за дължими суми за парно, нито пък намирала призовки от съда. Съседите знаели, че жената не пребивава там, като и от професионалния домоуправител им имали телефона, но никой не ги бил уведомил за задълженията към ищеца, които иначе свидетелката редовно плащала. В тази връзка веднага след като разбрала за дълга по делото, го погасила изцяло.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предмет на делото е установяване съществуването на присъдено вземане по заповедно производство за доставена ТЕ до ответника като абонат на топлоснабден имот.

Няма спор, че ответникът не е изпълнил задълженията си към ищеца, което е наложило и предприемането на действия по присъждане на сумата по съдебен ред. След образуване на настоящото дело ответникът е платил сумата от 401, 38 лева- главница и мораторна лихва, а преди първото съдебно заседание- и сумата от 22, 68 лева- законна лихва, като основанието за това е именно настоящото дело. Доколкото няма спор между страните по тези обстоятелства, тъй като ищецът писмено признава плащането, а и в с.з. чрез пълномощника си потвърждава, че задължението е изцяло погасено, но без разноските, не е необходимо нито да се обсъждат доказателствата по делото, нито пък да се излагат допълнителни съображения по претенцията на ищеца. Така предявеният иск обаче следва да се отхвърли, защото вземането на кредитора е било събрано и не се налага втори път съдебното му присъждане с решението.

С факта на извършеното плащане ответникът е изпълнил своето задължение, като е погасил търсената със заявлението сума за главница и лихви- мораторна и законна.

3

Няма спор, че ответникът (длъжник в заповедното производство) не е изпълнил задълженията си по договора с ищеца, сключен при общи условия, с което е дал повод за образуване на частно гр. дело № 12248/ 2024 г. на ПРС, XXIII гр. с-в и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК спрямо него. В тази връзка разноските, направени с оглед образуваното заповедно производство, са дължими и правилно са били включени в издадената заповед за изпълнение.

Принципно разноските следват изхода от делото, т.е. възлагат се в тежест на загубилата страна. В случая обаче, независимо от резултата от процеса- отхвърлянето на иска, разноските не следва да останат за сметка на ищеца, който ги е направил. Това е така, тъй като искът е отхвърлен не, защото е неоснователен, а защото плащането от страна на длъжника е станало в хода на делото. Освен това, ответникът е бил причината за завеждане на исковото производство, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.

47 ал. 5 от ГПК и в тази връзка правилно на заявителя са били дадени надлежни указания по чл. 415 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта, който е настоящият такъв. С поведението си- неплащане на сумите като абонат на ищеца, длъжникът е станал причина за образуване на заповедното и исковото производства срещу себе си. Не може да се сподели тезата на особения представител, че абонатът не бил дал повод за завеждане на делото, тъй като се касаело за болна жена на легло, която не живеела на адреса, а освен това не била и надлежно уведомена от оператора, че следва да плати. От една страна здравословното състояние не представлява извинителна причина за неизпълнение на задълженията към дружеството, а от друга, доколкото се касае за периодични плащания за ТЕ по сключен договор при ОУ, ищецът няма задължение да уведомява абонатите си. Според чл. 34 ал. 1 от ОУ дължимите суми се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като според чл. 35 ал. 1 се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Никъде не е предвидено като изискване за оператора да информира клиента за размера на задълженията му, който трябва сам да ги следи и погасява в срок. Като не го е направил за период от 6 месеца, срещу ответника са били предприети действия по съдебно установяване на вземането на кредитора.

Предвид горното, ответникът не може да се ползва от привилегията на чл. 78 ал. 2 от ГПК, освобождаваща го от заплащане на разноските в процеса и тези разходи следва да му бъдат възложени. Те се претендират още с исковата молба, за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и доказателства, че са действително направени- внесени държавна такса за образуване на делото в размер на 75 лева и депозит за особен представител на ответника в размер на 400 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева по чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, дължимо на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК. На особения представител на ответника е дължимо внесеното за него възнаграждение, независимо от изхода на спора, за което на адвоката вече е бил издаден РКО за съответната сума.

По изложените съображения, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск против Л.

П. А.- Ш., ЕГН: **********, от град П., ж.к. „*****” бл. № ****, вх. ****, ет. ***, ап. ***, за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 12248/ 2024 г. на ПРС, XXIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5985/ 15.07.2024 г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 340, 83 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2022 г.- 30.04.2022 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 60, 55 лева за периода 04.01.2023 г.- 11.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2024 г.- датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателното изплащане, като ПОГАСЕН поради извършено плащане в хода на делото.

Разпечатката съдържа 34 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/369e46c1-ed1d-4437-a1ae-d729ec384899