Решение № 871 от 01.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20255300500306 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна и частна жалби,депозирани от Ц. П. П.,ЕГН********** против постановените по гр.д.№ 4391/2021г.по описа на ПдРС решение № 2480/03.06.2024г. и определение №12850/16.10.24г.

С въззивната жалба се атакува Решение № 2480/03.06.2024г.,с което е определен режим на лични отношения на Л. К. П.,ЕГН-********** и Л. Н.

П.,ЕГН-********** с малолетното дете,тяхна внучка В. Н. П.,ЕГН**********,както следва:

-всяка втора събота от месеца от 11.00 часа до 19.30 часа по местоживеене на детето;

-по 10 последователни дни всеки летен сезон, между 01.07. и 01.09., по време,несъвпадащо с годишния отпуск на майката и периода на личен режим на бащата с детето,съответно ако със съдебно решение съдът определи упражняването на родителските права и местоживеене при бащата – по време несъвпадащо с годишния отпуск на бащата и периода на личен режим на майката с детето,като за осъществяване на мерките на лични отношения на 1 бабата и дядото по бащина линия се задължава майката на детето,съответно бащата на детето в срок до 01.06. – всяка година да уведомяват бабата и дядото по бащина линия за планирания си годишен отпуск,като определят съвместно с бабата и дядото времето,през което детето ще бъде с тях в рамките на горепосочения период.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение,като се акцентира,че първоинстанционният съд с незаконосъобразни действия възпрепятствал защитата на жалбоподателката.Не била изследвана в достатъчна степен личността на бабата и дядото и влиянието им върху детето.На същите бил определен изключително широк режим на лични отношения,подобен на режим между дете и родител.Излагат се подробни съображения за незаконосъобразни действия на съда по време на производството,за недоказани твърдения,които съдът погрешно приел за доказани.Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и недопустимо и постановяване на друго,с което да се определи друг режим на лични отношения на въззиваемите с малолетната В.,който да не е толкова широк-не повече от 5 дни през лятото и една втора събота от 11ч.до 18ч.,на два месеца веднъж.Ангажирани са доказателства по делото пред въззивната инстанция.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Л. К. П.,ЕГН-********** и Н. Л. П.,ЕГН-**********,и двамата от гр.С. с искане да бъде оставена същата без уважение като неоснователна. Поддържа се, че оплакванията,изложени в жалбата за напълно неоснователни. По делото съществували достатъчно индикации,че Ц. П. е препятствала контактите между детето и баба му и дядо му по бащина линия, и че отчуждава напълно малката В. от тях.Поддържа се,че майката към настоящия момент не е в България и не се е прибирала дълго време. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноски.

С постъпилата от Ц. П. частна жалба се обжалва определение № 12850/16.10.24г.в частта му,с която е допълнено решение № 2480/03.06.2024г.в частта за разноските,като е осъдена същата да заплати на на Л. К. П. и Л. Н.

П.,сумата от общо 1310лв.

– съдебно-деловодни разноски по първоинстанционното дело.

Постъпил е писмен отговор на частната жалба от Н. Л. П.,ЕГН********** със становище за неоснователност на същата.

2

Въззиваемите Л. и Л. П.и също считат частната жалба за неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор и искат потвърждаване на атакуваното определение.

ПдОС намира въззивната и частната жалби за процесуално допустими.Подадени са в законоустановените срокове от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на съдебните актове.

По въззивната жалба:

При разглеждането следното: по същество ПдОС намира за установено

Предявен е от Л. К. П.,ЕГН-********** и Л. Н. П.,ЕГН-********** иск с правно основание чл.128,ал.1 от СК за определяне мерки за лични отношения с малолетната им внучка В. Н. П.,ЕГН-**********.

С исковата молба ищците твърдят,а и се установява от представените удостоверения за раждане,че същите са баба и дядо по бащина линия на малолетната В. Н. П.,родена на *********от брака на ответниците Н. П. и Ц.

П.,сключен на *****г.Първоначално семейството живеело във В. На 7 март 2018г. майката и детето се прибрали за постоянно в България,а бащата,който работел в Л.,се прибирал често до П. (приблизително на всеки три седмици), за да бъде със семейството си.

На ищците от самото начало бил отказван достъп до детето и лични отношения с него,поради изричния отказ от страна на майката,докато същевременно родителите на майката на детето,съответно баба и дядо на В. по майчина линия,били в привилегировано положение,имайки предвид,че живеят в гр.П., в резултат на което, имали ежедневен контакт с детето.На 25 януари 2019год., майката и детето посетили бащата в Л. Дотогава, ищците не били виждали почти внучката си.На 10 юли 2019год., майката и детето се прибрали в България,като на ищците отново било отказано полагащото им се право да видят внучката си и да прекарат време с нея. Бащата се прибрал август месец, но не успял, въпреки многократните си опити, да убеди майката да позволи на родителите му да се видят с детето.

На 7 септември 2019г.майката и детето изненадващо пътували за Л.Опитите на майката и бащата на детето да оправят семейните си отношения завършили неуспешно.Въпреки това,двамата решили майката и детето да не пътуват самостоятелно по-рано,а да се приберат заедно с бащата на 18 3 декември 2019год.в България.В деня на полета,майката неочаквано отказала да пътува и заявила, че остава с детето в Л.През следващите няколко дни ищците и синът им правили многократни опити дa установят контакт с майката на детето,но тя целенасочено ограничавала осъществяването на връзка и в проведените разговори между нея и бащата в периода 18 декември 2019 г. - 29 декември 2019 год., майката не споменала нито веднъж намерението си да пътува с детето.На 29 декември 2019год., майката тръгнала с детето от В. към България,без да съобщи за това на бащата,който по това време се намирал в България.Бащата разбрал за пътуването случайно.

На 29.12.2019г.на летището я посрещнал Н.,заедно с майка си Л.,преди родителите на отв.Ц. П. да са дошли да я вземат.Възникнал инцидент,когато Ц. видяла,че детето е в ръцете на баба си Л..Ответницата заедно с родителите си се прибрали в П.,като по пътя оставили Н. на една бензиностанция,докато той плащал на касата и от вечерта на същия до ранния следобед на 3 януари 2020год., бащата и родителите му нямали никаква информация за детето,тъй като майката не отговаряла на телефонните обаждания. В ранния следобед на 3 януари 2020 год.,бабата на детето научила, че срещу нея и сина й е подаден сигнал в МВР от майката,без да е ясна претенцията на последната към тях.Впоследствие,на 16 ноември 2020год.,майката била известена,че претенцията е неоснователна и следователно, прекратена без последващи действия от страна на прокуратурата.

На 04.02.2020г.,синът на ищците подал молба за развод по реда на чл. 49 от СК,по която и към момента било висящо исково производство по гр.дело № 13521/2020г. на 4-ти брачен състав на ПдРС.Молбата за развод включвала и иск съдът да се произнесе по въпроса за родителските права.Впоследствие по това дело са постановени привременни мерки с протоколно определение от 11.08.2023г.,с които родителските права са предоставени на бащата и е определен режим на лични отношения на детето с майка му всеки първи и трети петък от месеца за времето от 9,00ч.до 12,00ч.в отдел „Закрила на детето“-гр.В. в присъствието на социален работник.

Твърди се още в исковата молба, че майката де факто укривала детето с помощта на родителите си,за което била уведомена Районна Прокуратура П.Бабата и дядото по бащина линия не били никога допускани до празненства и семейни поводи свързани с детето,а подаръците за В., направени от тях и от 4 брата на бащата,по-малък син на ищците,били в по-голямата си част изхвърляни по настояване на майката.От 15 декември 2020г. детето било обявено за общодържавно издирване по искане на бащата.

Ищците считат,че е в най-добър интерес на детето то да поддържа редовен личен контакт с тях,от какъвто до момента те са неправомерно лишени.Искат от съда да постанови решение, с което на основание чл.128,ал.1 и 3 от Семейния кодекс да определи режим на лични отношения на Л. К. П. и Л. Н. П. (бабата и дядото по бащина линия) с В. Н.П. (детето), както следва: всяка втора и четвърта събота на месеца от 11.00 ч. до 19:30 часа по местоживеене на бабата и дядото; по 10 дни всеки летен сезон (заедно или по 5 последователни дни най-малко), между 01.07. и 01.09., по време - не съвпадащо с годишния отпуск на майката и периода на личен режим на бащата. Майката се задължава да информира бабата и дядото за планирания си годишен отпуск най-късно до 01.06. всяка година и да определи съвместно с бабата и дядото времето, през което детето ще бъде с тях в рамките на горепосочения период.

Ответникът Н. П. е депозирал отговор,с който намира иска за допустим и основателен,а ответницата Ц. П. в писмения си отговор заявява,че искът е недопустим, неподведомствен и неподсъден, неоснователен, необоснован, нецелесъобразен и неприложим и не е в интерес на детето.

По делото е безспорно,че ищците са майка и баща на първия ответник и баба и дядо по бащина линия на детето В. Н. П.; че двамата ответници са в брак от 2016г.,като от този брак е родено детето В. П.,което към настоящия момент е на близо 8 години; че между настоящите ответници са налице множество производства в това число и такива за развод, за родителски права,издръжка на детето В.,за ползване на семейното жилище в А.; че детето В. от декември 2019г.пребивава на територията на Република България като за кратко е била незаконно изведена от територията на Република България от майка си и е пребивавала в Л. за периода от юни 2022г.до декември 2022г.

Представени са писмени доказателства,разпитан е един свидетел на ищците-К. В., изготвени са два социални доклада,съответно от ДСП-В. и ДСП-С.Пред въззивната инстанция е разпитан и един свидетел на ответницата Ц. П.-П. П.,неин баща.

Районният съд е приел,че е в интерес на детето да поддържа връзка с 5 баба си и дядо си по бащина линия,като не са събрани доказателства тази връзка да е във вреда на детето.Не се установявали обстоятелства от субективен и обективен характер,свързани с личността и положението на бабата и дядото,които биха попречили на нормалното физическо и духовно развитие на детето. Напротив,установила се взаимна привързаност помежду им в резултат и на създадени хармонични отношения. Осъществяването на контакти между детето и родителите на неговия баща ще способства за формирането на личността му и от гледна точна на родовата му принадлежност във връзка с неговия произход и ще му осигури подкрепа и разбиране и от други близки хора извън семейството на майката и бащата.

Интересът на детето от поддържане и развиване на отношенията с неговите баба и дядо по бащина линия се споделял и от социалните работници,извършили проучване и осъществили личен контакт със страните по делото и детето и обективирани в представените по делото социални доклади.

Въз основа на показанията на разпитания свидетел на ищците К. В. първоинстанционният съд е стигнал до извода,че при срещите си с детето ищците полагат грижи за него,създават му спокойна и комфортна обстановка,обгрижват го и го обичат,то се чувства спокойно и щастливо.Намерил е за недоказано възражението на ответницата Ц. П.,че поведението на родителите на бащата по някакъв начин застрашава или оказва негативно влияние върху нормалното психическо или емоционално развитие на детето,като здравословното им състояние би поставило в риск живота и здравето на В.Според ПдРС,при анализа на съвкупния доказателствен материал по делото се установило, че ищците не страдат от заболявания,излагащи на риск живота и здравето на детето,като няма данни същите да са проявявали поведение оказващо негативно влияние върху него.От събраните доказателства не се установявало и осъществяването на обичайни контакти с бабата и дядото да са противопоказни за здравето на детето.Оценявайки средата,която ищците предлагат при осъществяване на лични контакти с детето,съдът е взел изготвените по делото социални доклади.От същите било видно,че бабата и дядото на детето по бащина линия поддържат нормална семейна среда и социално-битови условия,което,съчетано с констатираните желание и готовност да участват в отглеждането на детето,давали основание на съда да приеме,че в интерес на 6 детето е да изгради връзка и пълноценен контакт с тях, доколкото са членове на семейството му.Поради това искът е намерен за основателен и са определени мерки на лични отношения на детето В. с ищците всяка втора събота от месеца от 11.00 часа до 19.30 часа по местоживеене на детето и по 10 последователни дни всеки летен сезон, между 01.07. и 01.09., по време несъвпадащо с годишния отпуск на родителя,на когото е предоставено упражняването на родителските права и с периода на личен режим на другия родител.