Решение № 1644 от 07.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1644 гр. Пловдив, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330113300 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: 000694959, срещу Е. Д. Н., ЕГН: **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 23.05.2014 г., както следва: 6640,43 лева – главница, 859,28 лева - договорна лихва за периода 10.11.2022 г. – 10.02.2025 г.; 1101,66 лева – обезщетение за забава върху просрочени плащания за периода 10.10.2022 г. – 10.02.2025 г;

191,57 лева – обезщетение за забава върху изискуемата главница за периода 11.02.2025 г. – 29.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК – 30.04.2025 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 23.05.2014 г. между страните бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата в размер от 20 000 лева за срок до 10.05.2024 г. Предоставената сума следвало да бъде върната на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, всяка в размер на 266,97 лева. Съобразно договора главницата се олихвявала ежемесечно с ГЛП в размер на БЛП на банката – 7 % и договорна надбавка от 2,85 пункта, като към сключване на договора бил в размер на 9,85 %.

Уговореният ГПР бил в размер на 11,26 % и обща дължима сума по кредита в 1 размер на 34 964,27 лева. В случай на забава се дължала наказателна лихва в размер на договорната лихва и надбавка от 5 пункта. В договора била предвидено заплащане на застрахователни премии в размер на 24,40 лева по сключена застраховка „живот“ заедно с месечната вноска, като с молба вх. № 1591/27.06.2014 г. ответникът се отказал от застраховката. На 21.04.2020 г. между страните било сключено допълнително споразумение, с което бил уговорен гратисен период за изплащане на кредита и промяна на крайния срок до 10.11.2024 г. На 07.01.2021 г. било сключено второ допълнително споразумение за уговаряне на гратисен период и промяна на крайния срок за издължаване на кредита до 10.02.2025 г. Поради настъпване на крайния срок кредитът станал изцяло изискуем с 29 броя просрочени погасителни вноски в общ размер на 7 499,71 лева, с посочени в исковата молба падеж и размер.

Поради тази причина за събиране на вземанията си ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 7997/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив. По делото било издадено разпореждане от 10.07.2025 г., с което било отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение с указания за заявителя да предяви осъдителен иск за вземанията си. По изложените съображения се обосновава правен интерес от предявените искови претенции.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. Д. Н..

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Е. А., който поддържа подадената искова молба. Излага становище за наличие на предпоставките на чл. 238 от ГПК, като прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът Е. Д. Н., редовно призован, не се явява и не изпраща представител в първото съдебно заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид становището и доводите на ищеца и след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК са уредени три кумулативни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно: непредставянето в срок на отговор на исковата молба, неявяване в първото по делото съдебно заседание, липса на искане от страна на ответника делото да се разглежда в негово отсъствие. При наличието и на трите предпоставки ищецът може да избира или да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, или да оттегли иска си без съгласие на ответника. В случая са налице посочените условия за постановяване на неприсъствено решение, като ищецът е направил изрично искане в този смисъл.

2

Съобразно чл. 239, ал. 1 от ГПК постановяването на неприсъствено решение е обусловено и от наличието на две допълнителни изисквания.

На първо място е необходимо на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С получаване на призовката за насроченото по делото съдебно заседание на ответника са указани последиците от процесуално бездействие и предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.

На второ място се изисква искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Вероятно основателен е искът, когато наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция, които факти се подкрепят и от представените с исковата молба писмени доказателства. В настоящия случай исковата молба съдържа фактически твърдения за възникналото между страните облигационно правоотношение, изправността на ищеца и неизпълнението на поетото от страна на ответника задължение. При това положение следва, че представените с исковата молба писмени доказателства подкрепят наведените твърдения, поради което може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.

238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, с оглед на което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника за уважаване на предявения иск.

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 360 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лева/51,13 евро. Предвид изложеното в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер на 179,72 евро, от които 51,13 евро – юрисконсултско възнаграждение и 122,59 евро – държавна такса.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, които в случая са 89,92 евро за държавна такса и 25,56 евро за юрисконсултско възнаграждение.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. Д. Н., ЕГН: **********, да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: 000694959, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми, дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 23.05.2014 г., както следва:

3395,20 евро /6640,43 лева/ – главница, 439,34 евро /859,28 лева/ - договорна лихва за периода 10.11.2022 г. – 10.02.2025 г.; 563,27 евро /1101,66 лева/ – обезщетение за забава върху просрочени плащания за периода 10.10.2022 г. – 10.02.2025 г; 97,95 евро /191,57 лева/ – обезщетение за забава върху изискуемата главница за периода 11.02.2025 г. – 29.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК – 30.04.2025 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. Н., ЕГН: **********, да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: 000694959, сумата от 179,72 евро /сто седемдесет и девет евро и седемдесет и два евроцента/ съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и сумата от 115,48 евро /сто и петнадесет евро и четиридесет и осем евроцента/ - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 7997/2025 г. на Районен съд Пловдив, XXIV гр. с.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 4