Решение № 144 от 17.07.2023, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Свиленград, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.а като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200315 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН.

Внесена е административнонаказателна преписка (АНП) от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали по издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия ЮИДП17 № 000334 от 16.02.2023 година по компетентност за налагане на Безвъзмезден труд в полза на обществото на О. М. И. с ЕГН *************** от град *********************, на основание чл. 266, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ).

Административнонаказващият орган (АНО) – Директорът на РД Г Кърджали, редовно призован, не се явява.

Нарушителят О. М. И., редовно призован, не се явява.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

О. М. И. е роден на 03.02.1997 година в град Свиленград, област Хасково, с ЕГН ******************. Български гражданин е. Живее в град 1

С, ул.„************* . Не е женен. Не е осъждан – реабилитиран е по право, считано от 28.01.2018 година. Не работи по трудово правоотношение.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 16.02.2023 година около 18.30 часа, Г.Н. К. , който работи на длъжност „Горски надзирател при РДГ – Кърджали към Изпълнителна агенция по горите, Държавно горско стопанство (ДГС) – Свиленград” съвместно с колегата си С.Н. С.установяват, че нарушителят И. в град Свиленград, област Хасково, в квартал „Гарата”, отдел 436 „А” транспортира с конска каруца дърва за огрев - върба, без Превозен билет. Дървата са маркирани с червена боя, измерени са от горските служители с ролетка и е установено количеството им – 1 пр.куб.м.

Г. Н. К. съставя срещу О. М. И. АУАН с е р и я ЮИДП-17 № 000334/16.02.2023 година, а именно: за това, че на 16.02.2023 година в град Свиленград, област Хасково, в квартал „Гарата”, отдел 436 „А” транспортира с конска каруца дърва за огрев - 1 пр.куб.м. върба, без Превозен билет. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля по Акта - С. Н. С.

Подписан е от нарушителя без възражения. С Разписка серия ЮИДП-17 № 000308 от 16.02.2023 година процесните дърва, каруцата и кошума са предадени за отговорно пазене на служител на АНО – Стефан Недялков Стефанов.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок н е постъпва Възражение.

За така констатираното нарушение е съставен Констативен протокол серия ЮИДП-17 № 000309 на дата 16.02.2023 година, който е подписан от горските служители и от присъствалия на проверката нарушител И..

Преписката е изпратена в Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, която с Постановление на Прокурор Цветослав Лазаров от дата 10.05.2023 година отказва да образува Досъдебно производство (ДП) за престъпление по чл. 235 от НК и прекратява преписка в х . № 1650/2023 година по описа на Районна прокуратура – Хасково на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление поради липсата на обективния елемент от състава на престъплението).

Посочено е, че паричната равностойност на дървесината е в размер на 55 лв., която сума е посочена и в Придружителното писмо на АНО, с което преписката е изпратена в Прокуратурата и в Експертната справка, изготвена от служител на АНО. Постановлението от дата 10.05.2023 година е изпратено на РДГ

– Кърджали по компетентност за реализиране на административнонаказателна отговорност на О. М. И.. Документите са получени при АНО на дата 12.05.2023 година.

2

След получаване на посоченото Прокурорско постановление, както и на съставения АУАН, ведно с преписката, Директорът на РДГ - Кърджали установява, че извършеното от О. М. И. нарушение е повторно - извършено в едногодишния срок от влизане в сила на Наказателно постановление (НП) № 2378/29.06.2022 година на Директора на РДГ – Кърджали, влязло в сила на 10.08.2022 година, с което на О. М. И. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150 лв.

Предвид на това, че О. М. И. е наказан за друго такова нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ и въз основа на АУАН, респ. Прокурорското постановление, АНО изпраща преписката в Районен съд - Свиленград, който да се произнесе по наказанието на нарушителя за извършеното от него деяние по чл. 266, ал. 3 от ЗГ.

Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗГ, се доказва предвид факта, че Г. Н. К. заема длъжността „Горски надзирател в РДГ - Кърджали към Изпълнителна агенция по горите, ДГС – Свиленград”, притежава средно – специално образование: Горско и ловно стопанство, квалификация Техник - лесовъд (видно от Свидетелство за професионална квалификация серия К-12 № 022062), т.е. Кирков се явява оправомощено лице, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ , действало при изпълнение на служебните си задължения.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса . Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Кредитираха се и всички други писмени доказателства, налични по делото.

Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по категоричен начин от писмените доказателства.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи, че Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна Директорът на РДГ - Кърджали. АНО е сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН съобразно изискванията на закона.

Разгледано по същество Искането на АНО, Съдът намира за основателно по следните съображения:

Процесният АУА Н е издаден в съответствие на процесуалните правила: деянието, за което е ангажирана административнонаказателната 3 отговорност на нарушителя е квалифицирано по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

Фактът, че при посочване на нарушен ата правна норма, актосъставителят не е посочил конкретната хипотеза, не води до различни правни изводи, защото в АУАН се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.

Действително в АУАН е посочен служебният адрес на свидетеля по Акта, а не личният, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и служебния му адрес, както и датата му на раждане, е налице пълно индивидуализиране на посочен ото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. От друга страна констатираното не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като за да се окачестви едно процесуално нарушение като съществено е от значение дали при допускането му по някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от страните в процеса и конкретно в случая тези на нарушителя, което в случая не е налице.

Действително в АУАН не е посочено в какъв срок може да се подаде възражение, но с оглед изложеното по-горе, касаещо съществено процесуално нарушение и тъй като ако беше депозирано такова от страна на нарушителя АНО, респ. Съдът щеше да го разгледа, настоящият състав не счита, че това е нарушение, водещо на самостоятелно основание до отмяна на обжалвания акт.

По изложените съображения Съдът не счита, че е налице съществено процесуално нарушение, свързано с факта, че в Прокурорското постановление е посочено погрешно ЕГН на И..

Вярно е също така, че в съответната графа от АУАН не е посочено ЕГН на нарушителя, а посочена само възрастта му. Допуснатата грешка в този реквизит на АУАН не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, тъй като в Разписката за връчване на съставения АУАН, която е неразделна част от АУАН, е посочено ЕГН на И.. По този 4 начин не е налице неяснота относно субекта, който е осъществил със‐ тава на нарушението и чиято отговорност се ангажира и оттук съответно не се ограничава, както правото на защита на посоченото лице, така и възможността за адекватен съдебен контрол на акта.

Актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Н арушенията по този закон се установяват с Актове, съставени от служителите в ДГС, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 16.02.2023 година актосъставителят Г.Н. К. е заемал длъжността „Горски надзирател в РДГ - Кърджали към Изпълнителна агенция по горите, ДГС – Свиленград” и притежава лесовъдско образование.

Деянието е извършено в зоната на отговорност на РДГ – Кърджали, тъй като т я осъществява контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности, касаещи горските територии, т.е. тя е компетентна, на територията на

Кърджалийска и Хасковска област в следните общини: Ардино, Кърджали, Черноочене, Момчилград, Джебел, Кирково, Крумовград, Ивайловград, Свиленград, Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград, Хасково, Димитровград, Минерални бани, Стамболово и Тополовград.

При издаването на Акта е спазен предвидения т от разпоредбата на ал. 1, изречение второ на чл. 34 от ЗАНН срок. Анализът на така описаната по-горе фактическа обстановка показва, че административнонаказателното производство против нарушителя е започнало със съставянето на АУАН на 16.02.2023 година, като в последствие преписката е била изпратена на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, но без образуваното административнонаказателно производство да бъде прекратено (липсва Мотивирана резолюция на АНО за прекратяване на АНП). Не е налице забрана Съдът да приложи разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ въз основа на съставения АУАН при наличие на отказ от страна на Прокурора да образува ДП. В конкретния случай се процедира именно така.

За пълнота следва да се посочи, че пречката по чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 24, ал.

1, т. 6 от НПК, не е налице, тъй като разпоредбата изрично изисква спрямо същото лице за същото деяние да е налице Постановление за прекратяване на делото, т.е. на ДП, докато в случая не е налице прекратяване на ДП, а отказ да се образува такова. В случая не е нарушен принципът, залегнал в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и 5 основните свободи, тъй като не е налице постановен краен акт, който да е влязъл в законна сила, поради което Съдът намира, че не е налице нарушение на принципа ne bis in idem в конкретния случай.

Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, която не е придружена с Превозен билет. Съдът намира, че действително нарушителят И . н а 16.02.2023 година е транспортирал дървесина, непридружена с Превозен билет. Изпълнителното деяние на соченото нарушение е осъществено чрез транспортиране.

Извършеното от О. М. И. съставлява нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ , който изисква всяко действие, включително транспортирането на дървесина, да бъде при условие, че същата е придружена с Превозен билет. Очевидно е, че в случая транспортираната от И. дървесина не отговоря на законните изисквания.