Решение № 69 от 05.05.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р E Ш Е Н И Е

№ 69 гр.

Пловдив,05.05.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДЕНИЦА СТОЙНОВА

ВЕЛИНА АНТОНОВА при участието на съдебния секретар НЕЛИ

КИРИЛОВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР

ЛАЗАРОВ, след като разгледа докладваното от съдията Магдалина Иванова ВНОХД № 231 по описа на ПАС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. 21 НПК.

Делото се разглежда от Апелативен съд – Пловдив за втори път.

Първоначално, по внесен обвинителен акт срещу И.Н.Д., е образувано НОХД № 783/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. На 31.10.2017 г. по делото е постановена присъда № 91, с която подсъдимият И.Н.Д. е признат за невиновен в това, че 12.01.2016 г. на Главен път 1-6 км. 252+437 м. между гр. К. и гр. С., обл. П., при управление на моторно превозно средство лек автомобил „М. *“ с Рег. № *е нарушил правилата за движението по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП: “Водачите па пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл. 21, ал. 2 ЗДвП: “Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“, при поставен пътен знак В26 : “Забранено е движение със скорост по-висока от означената „/70км/ч“, скоростта на лек автомобил „М. *“ с Рег. № *е била 80 км/ч“, с което по непредпазливост да е причинил смъртта на Р. Ц. К., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

По постъпили въззивни протест и жалба от частните обвинители срещу така постановената присъда е образувано ВНОХД № 38/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, по което е постановено решение № 92/30.03.2018 г., с което, на основание 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

След връщане му е образувано НОХД № 666/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, по което е постановена присъда № 17/12.03.2019 г., с която подсъдимият И.Н.Д. е признат за виновен в това, че на

12.01.2016 г. на Главен път 1-6 км. 252+437 м. между гр. К. и гр. С., обл. П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „М. *“ с рег. № *е нарушил правилата за движението по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП: “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл. 21, ал. 2 ЗДвП: “Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“, при поставен пътен знак В26 : “Забранено е движение със скорост по-висока от означената „70 км/ч.“, скоростта на лек автомобил „М. *“, с рег. № *е била 80 км/ч.“, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Ц. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.

66, ал. НК така наложеното на подсъдимия И.Н.Д. наказание от шест месеца лишаване от свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.

На основание чл.

343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на подсъдимия И.Н.Д. е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Подсъдимият е осъден да заплати на частните обвинители К.Ф.Б. и Д.М.М. сумата от 1800 лв., представляваща направени от тях разноски за повереник в хода на наказателното производство.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Д. чрез неговия защитник адв. В.М. с оплакване за нейната необоснованост и незаконосъобразност.

Прави се искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен, като вместо това бъде постановен нов, с който подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от частните обвинители К.Ф.Б. и Д.М.М. чрез техния повереник адв. А.Б.. В жалбата се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Прави се искане атакуваният съдебен акт за бъде изменен, като бъде увеличен размерът на наложеното на подсъдимия наказание на три години и шест месеца лишаване от свобода и размерът на наказанието лишаване от право на управление на МПС.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата си и направените с нея искания.

Частните обвинители К.Ф.Б. и Д.М.М. не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище. Повереникът им адв. Б. поддържа въззивната жалба и направеното с нея искане.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище, че жалбите са неоснователни, а атакуваният с тях съдебен акт, като обоснован и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, изложеното във въззивните жалби и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество - частично основателна е само жалбата на подсъдимия.

За да постанови присъдата си, Пловдивският окръжен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.Д. е правоспособен водач на МПС от 2008 г., притежава свидетелство за управление на МПС № *, издадено на 19.05.2008 г., валидно до 2018 г., с придобити категории В, М и АМ. Притежава лек автомобил марка „М.“, модел „*“ с рег. № *.

Подсъдимият живее в гр. С., обл. П., а работи в гр. К., обл. П.. Двете населени места отстоят на близко разстояние едно от друго – 5.21 км., като подсъдимият се придвижвал до работното си място с горепосочения лек автомобил.

На 12.01.2016 г. подсъдимият Д. бил на работа в гр. К.. След приключване на работната му смяна като салонен управител в питейно заведение, той тръгнал да се прибира за гр. С. с автомобила си. От гр. К. потеглил около 23.00 ч., пътувал сам. Времето било ясно, без мъгла, валял слаб дъжд, като предвид късния час от денонощието, било тъмно. Подсъдимият шофирал по пътя от гр. К. за гр. С., явяващ се част от републиканската пътна мрежа, именуван „път *– С.-К.-Б.“.

Пътната настилка в участъка от този път между посочените два града, била асфалтова, гладка, без неравности, а предвид слабия валеж – мокра. Пътното платно имало две ленти за движение – по една за всяка от посоките, както и положена хоризонтална маркировка, указваща края на платното от двете му страни с непрекъсната линия, както и границата между двете ленти за срещуположно движение – с двойна линия, едната от които на места прекъсната и позволяваща изпреварване в съответната посока на движение. Междуградският път не бил осветен, осветление имало само в участъците, бележещи края на гр. К. и началото на гр. С.

Същият ден, пострадалият Р. К. бил извикан да свърши определена работа – рязане на дърва с машина, в с. А., намиращо се след гр. С., в посока гр. С., където живеел. Няма данни къде е пребивавал след приключване на работата, късно през деня е забелязан от познати на автобусната спирка в гр. К., на която спира автобуса за с. В. Л. (където към онзи момент пребивавала фактическата му съжителка), но не се качил при идване на автобуса, посетил питейно заведение в гр. К., в което работела негова семейна позната, не е установено какво е консумирал там и колко е останал.

Късно вечерта на

12.01.2016 г., Р. К. предприел придвижване пеша от гр. К. в посока гр. С., респективно – с. А., по пътното платно на път *– С.-К.-Б.. По пътя позвънил от мобилния си телефон на свидетелката Д.М., като й съобщил, че възнамерява да отиде при нея в с. В. Л.. Посоченото село се намира на път *– С.-К.-Б., само че след гр. К. в посока гр. К. (разположението на населените места по пътя е в следния ред: А.-С.-К.-В. Л.). Не е установено дали е променил посоката си на движение в резултат на този разговор, но в с. В. Л. така и не отишъл.

Около

22.20-22.30 ч. в полицейското управление на гр. К. бил получен сигнал от гражданин, че в района на военното поделение в края на града е забелязан мъж в нетрезво състояние на пътя. Да проверят сигнала, на място били изпратени полицейските служители – свидетелите Х. С. и Г. А.. Двамата били наблизо с патрулния полицейски автомобил и пристигнали на мястото за около две минути.

Огледали района обстойно, но не установили човек с даденото описание, при което потеглили със служебния автомобил в посока гр. С.. Движели се бавно, на първа скорост, като с помощта на прожектор осветявали пътното платно и канавките, но до средата на пътя между двата града не възприели никакъв пешеходец, поради което обърнали посоката си на движение и връщайки се до началото на гр. К., продължили по околовръстния път на града – другата посока, в която би могъл да е тръгнал създаващия опасност на пътя човек в нетрезво състояние. На разстояние 500-600 метра по този път и около него също не открили такова лице, след което се прибрали в гр. К..

Междувременно, същата вечер – около 23.00 ч. на 12.01.2016г., свидетелят К.. Х. (С.-след последвала смяна на фамилното му име) се прибирал с личния си автомобил от гр.

С., където бил на гости, към гр. К., като пътувал сам. Излизайки от осветения участък в края на гр. С. забелязал насрещно движещ се лек автомобил, който му присветнал интензивно с фаровете. Свидетелят помислил, че вероятно има полицейски патрул, намалил скоростта си на движение, но около 150-200 метра след разминаването с въпросния автомобил, възприел силует на човек на пътното платно, който ръкомахал и очевидно бил в нетрезво състояние. Свидетелят Х. намалил още повече скоростта на автомобила си, свалил стъклото на предна лява врата и казал на намиращият се на пътното платно, в лентата за насрещно движение, на около 1 метър навътре от банкета пешеходец, да се махне от пътя.

Пешеходецът му отвърнал с въпроса „Какъв си ти, че ще ми кажеш?“, при което свидетелят Х., преценявайки състоянието му и за да не влиза в разправии, продължил по пътя си за гр. К.. На свой ред свидетелят Х. също сигнализирал с присветване на фаровете на насрещно идващите автомобили, за да ги предупреди по някакъв начин за опасността на пътя, като до гр. К. се разминал общо с три автомобила.

Около 23.00 ч. на 12.01.2016 г., движейки се по пътя от гр. К. за гр. С., в собствената си лента за движение, подсъдимият Д. възприел в насрещната лента лек автомобил, поради което преминал от дълги на къси светлини, като останал на къси светлини и след разминаването с този автомобил. В този участък от пътя, за водачите в посоката на движение на подсъдимия имало ограничение на скоростта, сигнализирано с вертикална маркировка - поставен пътен знак „В26 – Забранено е движение със скорост по-висока от означената, с обозначение 70 км/ч“. Подсъдимият управлявал своя автомобил със скорост около 80 км./ч. Около 2-3 секунди след разминаването с насрещно движещия се лек автомобил, подсъдимият възприел на около 45 метра пред него, тъмен силует на пътя, който вървял на около 1 - 1,5 метра южно от дясната граница (северната) на платното за движение в посока на движение на автомобила му, не успял да реагира по какъвто и да било начин, при което последвал удар между автомобила и силуета. Силуетът бил на пешеходеца Р.