Решение № 422 от 14.08.2023, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. К., 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20235510100455 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Т. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: *******, чрез пълномощника адв. С.Н. от САК, с адрес: гр. С., *****, тел.: *****, против Г.Ф., гр. С., ул. ******. Ищцата твърди, че на 23.10.2021 г., около 02:30 часа през нощта, в с. Е., на ул. *****, в северния край на селото, пострадала в резултат на ПТП. Била пътник на мотоциклет „К.”, модел RDX 125СР, управляван от Д. А. М.. Пътували в с. Е., когато излезли извън селото, на земен път в северния край, където поради движение с несъобразена скорост от страна на водача на мотоциклета М., загубил контрол над мотоциклета и паднал на лявата си страна. Сочи, че виновен за настъпване на ПТП-то бил водачът на мотоциклета Д. А. М., който освен, че управлявал мотоциклета с несъобразена скорост, с което нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, нарушил и чл. 150, чл. 140 и чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „б” от ЗДвП.

Твърди, че е резултат на ПТП-то получила изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лявата глезена става и дисталната част на тибията. Първоначално била лекувана в УМБАЛСМ „Ст.З.”, а по късно на 25.10.2021 г. била приета за лечение в УМБАЛСМ „П.”, където се взело решение да се оперира и да се намести фрактурата. Предприета била операция на 26.10.2021 г., където първо било извършено открито наместване на фрактурата, а по-късно била поставена вътрешна фиксация тибия и фибула и РСОМ, като се фиксирала счупената кост с два канюлирани винта, а фибулата се наместила под рентгенов контрол и се фиксирала с едно остеосинтезно средство. Счупването все още не било зараснало, налице били силни болки в областта на счупването и предприетата фиксация, ищцата не можела да стъпва на крака си. Все още трудно ставала от леглото и не можела 1 да се обслужва сама. Към настоящия момент все още изпитвала болки, които на моменти били силни, особено при физическо натоварване и при студено и влажно време, което налагало прием на обезболяващи. Твърди, че все още не била възстановена напълно. В резултат на ПТП-то търпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарствени средства и консумативи, за силна храна /усилена диета/, за болногледач, за закупуване на канюлиран винт, самонарязващ кат. № 3.440.ХХ /ендер 3.5 х 450 мм/ разширен остеосинтезен пакет, заплащане на запис на медицинско изследване, заплащане на медицински транспорт от Ст.З. до П., заплащане на short-term Parking, заплащане на страница от история на заболяването /обикновена/, оперативен протокол /обикновена до 3 дни/ други медицински из-план за оперативи /резултат от клинични изследвания/, обикновено /спешен/ триажен лист, /експресна до за час/, епикриза /обикновена до 3 дни/, кинезитерапия и за транспортни услуги. Твърди, че имуществените й вреди били: разходи за лекарства били в размер на 300,00 лв. за периода от 23.10.2021 г. до 23.04.2022 г.; разходи за силна храна били в размер на 1080,00 лв., по 6,00 лв. на ден, 180,00 лв. на месец, за периода от 23.10.2021 г. до 23.04.2022 г.; разходи за болногледач били в размер на 800,00 лв., за периода от 23.10.2021 г. до 23.01.2022 г.; разходи за канюлиран винт, самонарязващ кат. № 3.440.ХХ /ендер 3.5 х 450 мм/ разширен остеосинтезен пакет били в размер на 2142,50 лв. и били закупени на 02.11.2021 г.; разходи за запис на медицинско изследване били в размер на 15,00 лв. и закупено на 06.12.2021 г.; разходи за медицински транспорт от Ст.З. до П. били в размер на 500,00 лв. и били заплатени на 25.10.2021 г.; разходи за заплащане на shortterm Parking били в размер на 18,00 лв. и заплатени на 26.10.2021 г.; разходи за снабдяване с история на заболяването /обикновена/, оперативен протокол /обикновена до 3 дни/ други медицински из-план за оперативи /резултат от клинични изследвания/, обикновено /спешен/ триажен лист, /експресна до за час/, епикриза /обикновена до 3 дни/, били в размер на 75,00 лв. и заплатени на 24.11.2021 г.; разходи за кинезитерапия били в размер на 585,00 лв., за периода от 10.12.2021 г. до 11.03.2022 г.; разходи за транспорт били в размер на 481,83 лв., заплатени, както за такси, за автобус, така и за гориво и винетки за контролни прегледи и лечение, за периода от 23.10.2021 г. до 22.04.2022 г.

Твърди, че на основание чл. 557, ал. 1 от КЗ, Г.Ф. дължал изплащане на обезщетение за претърпените от страна на ищцата имуществени вреди, причинени от МПС, което напуснало местопроизшествието и не било установено. Въз основа на нея, ответникът следвало да покрие изцяло деликтната отговорност на виновния-застрахован водач в пълен размер, т.е. до размера на действително причинените имуществени вреди. Чл. 432, ал. 1 от КЗ давал възможност искът да бъде насочен и направо срещу застрахователя. С уточнителна молба от 27.03.2023 г. процесуалния представител на ищцата заявява, че не се претендирала мораторна лихва, а се претендирала законна лихва и по принцип тя се дължала от момента на настъпване на застрахователното събитие до окончателното изплащане на 2 сумата, но с последните изменения на КЗ законната лихва се дължала от момента, когато ответникът, в случая застраховател или заместващия го Г.Ф., отговори на искането за заплащане на застрахователно обезщетение и това била датата 08.08.2022 г. и затова от тогава претендира и законната лихва.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва от 08.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, от които разходи за лекарства в размер на 300,00 лв.; разходи за силна храна в размер на 1080,00 лв.; разходи за болногледач в размер на 800,00 лв.; разходи за канюлиран винт, самонарязващ кат. № 3.440.ХХ /ендер 3.5 х 450 мм/ разширен остеосинтезен пакет в размер на 2142,50 лв., разходи за запис на медицинско изследване в размер на 15,00 лв.; разходи за медицински транспорт от Ст.З. до П. в размер на 500,00 лв.; разходи за заплащане на short-term Parking в размер на 18,00 лв.; разходи за заплащане на страница от история на заболяването /обикновена/, оперативен протокол /обикновена до 3 дни/, други медицински из-план за оперативи /резултат от клинични изследвания/, обикновено /спешен/ триажен лист, /експресна до за час/, епикриза /обикновена до 3 дни/, в размер на 75,00 лв.; разходи за кинезитерапия в размер на 585,00 лв.; разходи за транспорт в размер на 200,00 лв.. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва изцяло исковите претенции - по основание и размер. С оглед установеното със задължителна сила на Присъдата на осн. чл.

413 от НПК и съответно чл. 300 от ГПК и представеното към исковата молба в случая влязло в сила Споразумение по НОХД № 20225510200443 по описа за 2022 г. на PC-К., 4-ти наказателен състав, счита, че са изяснени обстоятелствата, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Досежно размера на предявената претенция за имуществени вреди, счита същата за неоснователна. Оспорва твърденията, че били извършени разходи, необходими за лечението на ищцата. Оспорва всички предоставени фискални бонове, без приложени фактури. Оспорва претенцията за „short-term Parking”, като неотносима към лечението. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която към датата на ПТП-то - 23.10.2021 г. била на 16 години и в ранните часове - 02:00 часа през нощта, била по пътищата на страната движение по земен път в покрайнините на с. Е. с неправоспособен водач, на който се доверила, вместо да е при родителите си или най-малкото в тяхно присъствие посред нощ - нарушаване на нормата на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило 18-годишна 3 възраст (към момента на настъпването на процесното ПТП пострадалата била на 16 години). За наличието на съпричиняване, основано върху разбирането за т. нар. достатъчен обективен каузалитет, простото нарушаване на цитираната разпоредба не било достатъчно. Установено било със сигурност, че Т. пострадала около 02:00 часа на 23.10.2021 г. и била без придружител родител, което би препятствало или намалило обема на вредоносният резултат. В случая било налице противоправно поведение на родителите, които не осигурили пълнолетен придружител на непълнолетното си дете, което било в пряка причинно-следствена връзка между това поведение и вредоносния резултат. Счита, че вредите не биха настъпили без твърдяното неправомерно поведение на родителите, т.е. при осигурен родителски надзор не би настъпил вредоносния резултат. Твърди, че отговорността на родителите се ангажирала поради изрично вменените им съобразно чл. 125 от СК задължения да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето и да го подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие. Затова и отговорността на родителите не гарантирала ангажирането отговорността на деликвента детето, а било на лично основание, тъй като било за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД те се освобождавали от отговорност, ако не били в съС.ие да предотвратят настъпването на вредите. Имало се предвид случаите на деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето - извършител на деликта. Обективните причини трябвало да са от такова естество, че родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да възпитава и контролира детето.

Възможно било при извършване на деликта родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да го стори, но той не можел да се ползва от чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не бил осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето. Доброто възпитание не се презумирало и ако непълнолетният извърши противоправно деяние, което било инкриминирано като престъпление, то това било илюстрация, че усилията на родителите/осиновителите не дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не били изпълнени. Предвид гореизложеното и наличните материали по делото, счита, че отговорността на родителите следвало да бъде ангажирана и уважено съпричиняването на пострадалата.

Третото лице – помагач Д. А. М. заявява, че не може да признае разходите на ищцата, след като няма документи. Потвърждава, че тя знаела, че той няма книжка и че моторът не бил регистриран, защото моторът бил кросов и не можел да се регистрира, той бил за писта, не за градски условия.

Имал доказателства, на чат, че Т. му написала в коя дискотека е вечерта на 4 катастрофата.

РС-К., като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица изх.№ УРИ 248 р – 32254/26.10.2021 г., издаден от ОД на МВР Ст.З., РУ-гр. К. се установява, че на 23.10.2021 г., около 02:30 часа в с.

Е., на ул. *****, в северния край на селото, е настъпило ПТП с мотоциклет „К.”, модел RDX 125СР, ДКН – без рег.номер, управляван от Д. А. М.