Определение № 1539 от 23.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1539 гр. София, 22.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Величка Маринкова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100602771 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Същото е образувано по частен протест, подаден от прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), срещу определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 06.11.2023 г. по НОХД № 5431/2023 г., по описа на СРС, 131-ви състав, с което първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на обвиняемия Н. Д. Н..

В протеста се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като не е допуснато процесуално нарушение на досъдебното производство, а дори да е допуснато такова, то според прокурора същото не е съществено.

Представителят на СРП посочва, че е бил проведен разпит на обвиняемия непосредствено след предявяване на постановлението за привличане на същия в това качество, с което е бил спазен предвидения в НПК ред. Твърди, че изразеното от обвиняемия желание да даде обяснения в присъствието на защитник е било удовлетворено, като му е била предоставена възможност да ангажира адвокат и да бъде проведен нов разпит, който впоследствие не е бил извършен поради отказ на обвиняемия. Прокурорът счита, че отказът на обвиняемия да даде обяснения, направен след задължителния разпит при предявяване на постановлението за привличане на обвиняем, не следва да се отразява в нарочен протокол, тъй като липсва такова законово изискване.

Излага аргументи, че посоченото от съда процесуално нарушение е отстранимо в съдебната фаза на наказателния процес, поради което не е било необходимо делото да бъде върнато на прокурора. Ето защо е отправено искане за отмяна на протестираното определение.

1

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в частния протест, и с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частният протест е подаден в законоустановения срок, от легитимирана страна, против акт на съда, който подлежи на въззивна проверка. Ето защо същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е основателен. Съображенията на въззивния съдебен състав във връзка с това са следните:

В Софийски районен съд е внесен обвинителен акт от СРП срещу Н. Д.

Н. за престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, във връзка с който е образувано НОХД № 5431/2023 г., по описа на СРС, НО, 131-ви състав.

По делото е проведено открито разпоредително заседание на 06.11.2023 г. В заседанието представителят на СРП е изложил становище, че не са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство.

Противно на това защитникът на подсъдимия е посочил, че не му е било предоставено достатъчно време за запознаване с материалите при предявяване на разследването, което счита за съществено процесуално нарушение, ограничило правата на подзащитния му.

След обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК и като е взел предвид становището на страните, първостепенният съд с определение е констатирал, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на подсъдимия, но по различни от изложените от защитата мотиви. По отношение на възражението на защитника на подсъдимия районният съд е счел, че същото е неоснователно, тъй като, от една страна, ограничението във времето при предявяване на разследването се дължи на значително закъснение на защитника при явяване за предварително определения час, а от друга страна – след внасяне на делото в съда същото е на разположение на страните за запознаване с материалите по него. Съдът обаче е констатирал друго нарушение на процесуалните правила, което се изразява в това, че в разпита си от 06.03.2023 г. обвиняемият Н. е пожелал да даде обяснения в присъствието на защитник, какъвто след осигуряването на адвокат не е бил проведен. При това положение съдът е приел, че е ограничено правото на обвиняемия да даде обяснения, което съставлява съществено процесуално нарушение. По тези съображения СРС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол по реда на глава XXII от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до проверката на законосъобразността и правилността на определението на първия съд за наличието, съответно липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните 2 правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в нормата на чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

Въззивният съд напълно споделя извода на първия съд, че предоставеното кратко време за запознаване с материалите по делото при предявяване на разследването не съставлява съществено процесуално нарушение. От протокол за предявяване на разследването се установява, че обвиняемият Н. и защитникът му адв. Ковачев са имали възможност да се запознаят с материалите по делото. Датата и часът на явяване са били предварително определени, както следва – 15.03.2023 г. от 10:00 часа.

Въпреки това лицата са се явили едва в 14:10 часа на посочената дата поради твърдяна служебна ангажираност на защитника, като предявяването е приключило в 14:55 часа отново поради заявена ангажираност на защитника.

С оглед това съдът приема, че защитникът и обвиняемият са разполагали с достатъчно време да се запознаят с материалите по делото. Причините да не се ползват от предоставената им възможност за повече време не се дължат на поведението на разследващия орган, който надлежно предварително е съгласувал определената дата и час на явяване и е предоставил материалите на защитника и обвиняемия при тяхното явяване. В този ред на мисли не се установява да е било нарушено правото на обвиняемото лице да се запознава с делото, съответно не е препятствана възможността му да участва в производството. Нещо повече, правилно първият съд е отбелязал, че след внасяне на делото с обвинителен акт в съда същото е на разположение на страните и те могат да се запознават с него, поради което дори да беше нарушено правото на обвиняемия да се запознае с делото, то нарушението се явява отстранено и връщането на делото в неговата предходна фаза се явява ненужно.

Що се отнася до извода на първия съд, че е било нарушено правото на обвиняемия да дава обяснения, въззивният съд счита, че същият следва да бъде ревизиран. Настоящият съдебен състав е на мнение, че посочената в чл.

249, ал. 4, т. 1, пр. второ от НПК хипотеза обхваща случаите, когато не е бил проведен разпит на обвиняемото лице след предявявяне на постановлението за привличането му в това качество или след извършено ново привличане по реда на чл. 225 от НПК, както и случаите, когато са налице нарушения при провеждането на този задължителен разпит, водещи до негодност на извършеното процесуално-следствено действие.

3

Правото на обвиняемия да дава обяснения е негово основно право в наказателния процес и може да бъде упражнено във всеки един момент, след като обвиняемият придобие това процесуално качество, като процесуалният способ за упражняването му е чрез провеждането на разпит. Процесуалният закон в лицето на разпоредбата на чл. 221 от НПК предвижда, че първият възможен момент да бъдат дадени обяснения от обвиняемия е след предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем, когато задължително следва да се проведе разпит на обвиняемото лице.

Безспорно прието е, че обясненията на обвиняемото лице имат двойствена природа, тъй като съставляват както доказателствено средство, така и средство за защита. Именно за да бъде обезпечено проявлението на втората функция на обясненията, съществува посоченото задължение за провеждане на разпит на обвиняемия непосредствено след привличането му.

Същото има за цел да му бъде предоставена възможност да се защити срещу обвинението, предвид което извършването на това процесуално действие съставлява гаранция за реализирането на правото на защита на обвиняемия.

По тази причина органът на досъдебното производство е длъжен да осигури процесуални условия на обвиняемия да упражни правото си на защита, като проведе разпита по реда на чл. 221 от НПК и отрази в протокола за извършването му дадените обяснения или отказа на лицето да дава такива.

С оглед характера на обясненията като доказателствено средство следва да се отбележи, че разпитът на обвиняемия има отношение и към процеса по събиране на доказателства и поради това се подчинява на съответните процесуални правила. За разлика от задължителния разпит по чл. 221 от НПК, последващ разпит на обвиняемия е възможен единствено по инициатива на самото обвиняемо лице, тъй като същото не е длъжно да дава обяснения, съответно такива не могат да бъдат искани принудително от него.

Следователно възражението на СРП, че органът на досъдебното производство не е длъжен да съставя нарочен протокол за последващ разпит на обвиняем, за да отбелязва липсата на желание на лицето да дава обяснения, е основателно, доколкото такъв разпит се провежда само при изявено желание от страна на обвиняемия.

В настоящия случай Н. Д. Н. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление, което му е било предявено на 06.03.2023 г. в отсъствието на защитник, като не се установява да е била налице хипотеза на задължителна защита по делото. Незабавно след това разследващият орган е пристъпил към неговия разпит по реда на чл. 221 от НПК. При провеждане на разпита на обв.

Н. са били разяснени процесуалните права, с които разполага, вкл. правото да си упълномощи адвокат и правото да даде или да откаже да даде обяснения.

Н. се е възползвал от правото си да не дава обяснения, като е заявил, че желае да даде такива в последващ момент, след като си ангажира адвокат, каквато възможност му е била осигурена. Обвиняемият и неговият защитник са били призовани за 15.03.2023 г. за провеждане на разпит и предявяване на разследването. По делото не се установява да е бил проведен последващ 4 разпит на обвиняем. Както бе изяснено по-горе, провеждането на такъв не е задължение на разследващия орган с абсолютен характер, доколкото е обвързано с волята на обвиняемото лице. Било е пристъпено към предявяване на разследването. От съдържанието на протокола за предявяване на разследването се установява, че защитникът и обвиняемият са се запознали с материалите по делото, като не са направили искания, бележки и възражения, а самото обвиняемо лице е заявило, че няма да прави изявления. С оглед това обосновано може да се заключи, че обвиняемият не е подновил искането си за провеждане на нов разпит, респективно не е имал претенции към непровеждането му. Впрочем, такова възражение не е релевирано и в разпоредителното заседание пред първия съд.

Дори да се допусне, че обвиняемият е поддържал искането си за провеждане на нов разпит, което е било отклонено, въззивният съд намира, че в такъв случай би се касаело за нарушение при допускането на доказателствени средства, а не за допуснато нарушение на правото да се дават обяснения, тъй като в съответствие със закона е бил извършен задължителният разпит по чл. 221 от НПК. Съгласно чл. 248, ал. 4 от НПК нарушенията, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, не могат да бъдат обсъждани в разпоредителното заседание. Законодателят е предвидил, че не се налага такива нарушения да бъдат предмет на обсъждане в разпоредителното заседание и потенциално да доведат до връщане на делото в досъдебната производство, защото съдебната фаза заема централно място в наказателното производство и именно в хода на провеждането й предстои да се разгърне в пълнота процеса по събиране на доказателства. Така евентуални процесуални нарушения, свързани със допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата, лесно могат да бъдат преодолени чрез събирането на съответния доказателствен материал в хода на съдебното следствие, в рамките на което подсъдимият може да дава обяснения по всяко време.