Определение № 910 от 17.12.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 910 гр. Шумен, 16.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500545 по описа за 2024 година

Производство по чл.407във вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх.№ 10229/02.07.2024 г. /п.кл. 01.07.2024 г./ от „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК 103533691 гр. Варна, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е.М. против разпореждане № 2156/11.06.2024 г. по ч.гр.д. № 248/2024 г. на ШРС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист за съдебните разноски въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение № 136/31.01.2024г.. Жалбоподателят счита разпореждане за неправилно. Излага, че след подаване на заявлението по чл.410 ГПК /29.01.2024 г./ и образуване на ч.гр.д.№ 248/2024 г. на ШРС длъжникът е заплатил претендираните суми представляващи главница и лихва на 13.02.2024г. Същият не е заплатил обаче сторените в заповедното производство разноски.

Съгласно т.10в от ТР № 4/2013г. по ТД № 4/2013г. в срока по чл.415, ал.1 ГПК са поискали издаване на изпълнителен лист само за разноските. С оглед факта на заплащане на вземането заявяват, че нямат интерес от водене на установителен иск по чл.422 ГПК, като в предмета на вземането не се включват разноските. С оглед изложеното молят съда да отмени атакуваното разпореждане и бъде издаден изпълнителен лист в частта за разноските.

Не е постъпил отговор на частната жалба от длъжника „Юлкем“ ЕООД-с. .........., Шуменска обл..

Съдът констатира, че частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Видно от данните по ч.гр. д. № 248/2024 г. на ШРС заявителят и частен жалбоподател „Енерго-Про Продажби“ АД е депозирал заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК на 29.01.2024 г. срещу длъжника „Юлкем“ ЕООД за следните суми: 490,31 лв. главница за 1 неплатена ел.енергия и мрежови услуги по посочи фактури; 12.61 лв. мораторна лихва и разноски по заповедното производство общо в размер на 75 лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. За посочените суми е издадена заповед № 136/31.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 248/2024 г. на ШРС.

С резолюция от 16.05.2024г. заповедният съд е приел заповедта за връчена на длъжника, на основание чл.50 ГПК. По делото е приложено и съобщение, от което е видно, че заповедта е връчена на 21.05.2024 г. на наемател- лицето Х.У.Г.. На 21.05.2024 г. от името на „Юлкем“ ЕООД, чрез лицето Х.У.Г. е депозирано възражение по чл.414 ГПК по образец, в което е посочено, че от проверка при „Енегро-Про“ са разбрали, че в момента нямат такива задължения към тях. С оглед дадени указания по чл.101 ГПК възражението да бъде подписано от законен или упълномощен представител на дружеството е постъпила молба от 24.05.2024г. подписана от управителя и представляващ дружеството Б.К., в която потвърждава извършените без представителна власт действия от името на дружеството и за избягване на всякакви съмнения прилага лично подписано от него възражение по чл.414 ГПК по образец и пълномощно на лицето Х.У.Г..

С оглед констатацията на заповедния съд, че възражението е депозирано в срока по чл.414, ал.2 ГПК, с разпореждане № 1991/30.05.2024г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви иск спрямо длъжника касателно вземането си по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК., като при неизпълнение заповедта ще бъде обезсилена.

Със становище вх.№ 9043/10.06.2024 г. „Енерго-Про Продажби“ АД заявило, че след образуване на заповедното производство длъжникът е платил задълженията си към дружеството за главница и лихва, като незаплатени са останали само разноските по заповедното производство. Предвид това и претендират издаване на изпълнителен лист за разноските. Към становището си прилагат и извлечение за фактури и плащания за период касателно длъжника „Юлкем“ ЕООД, от което е видно, че сумите по попосочените фактури са платени за клиента „Юлкем“ ЕООД на 13.02.2024 г.

С разпореждане № 2156/11.06.2024 г. по ч.гр.д. № 248/2024 г. на ШРС, предмет на настоящата частна жалба, заповедният съд е отхвърлил молбата на заявителя за издаване на изпълнителен лист само за съдебните разноски въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 136/31.01.2024 г., с мотиви, че в случая било подадено възражение по чл.414 ГПК, а не такова по чл.414а ГПК, при което съдът не можел да извършва преценка дали да издаде изпълнителен лист за разноските.

Настоящата инстанция не споделя този извод на районния съд.

С оглед приетото в т.10в от ТР № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. по описа на ВКС на РБ, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен 2 лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл.415, ал.1 /сега ал.4/ от ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.407 ГПК.

В конкретния случай заповедното производство е образувано на 29.01.2024 г. Сумата по издадената заповед е платена на 13.02.2024 г., т.е. след подаване на заявлението, но преди връчване на заповедта за изпълнение на длъжника– м. май 2024 г. С подаденото възражение по чл.414 ГПК на практика длъжникът не оспорва самото вземане, а заявява, че не дължи, тъй като от направена справка при заявителя „Енерго-Про Продажби“ се установило, че такова задължение няма. Това е така, тъй като задължението вече е било платено и то преди почти три месеца от връчване на заповедта за изпълнение.

С подадената молбата от заявителя, с оглед дадени указания по чл.415, ал.1 ГПК, кредиторът излага неизгодни за себе си факти, заявявайки че той е получил дължимата сума от длъжника без разноските, за него не съществува правен интерес да иска установяване на вземането си, защото то вече е погасено чрез плащане от длъжника. Плащането на сумата от длъжника означава, че той признава задължението си, което има към кредитора по издадената заповед за изпълнение. Заповедта не е обжалвана в частта за разноските и е влязла в законна сила. Правилно в едномесечния срок заявителят е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски, тъй като предявяването на установителен иск по чл.422 ГПК за вече заплатени главници и лихви е лишено от правен интерес, а предявяването на установителен иск с предмет разноските в заповедно производство се явява недопустим съгласно посоченото т.10в от посоченото ТР и константната практика на съдилищата. Предмет на тяхното разглеждане е само и единствено при заявена искова претенция относно вземането по издадената заповед за изпълнение и зависи от изхода на спора по основното парично вземане, посочено в заповедта.

Следва да се посочи още, че видно от приложените по делото доказателства, длъжникът не би могъл да се освободи от заплащане на претендираните разноски, тъй като не може да се приеме, че с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, предвид забавеното плащане /заявлението е подадено на 29.01.2024 г., а плащането е на 13.02.2024 г./. Ето защо незаконосъобразно и в противоречие с приетото в т.10в от посоченото ТР заповедният съд е отказал да издаде изпълнителен лист по отношение на сумата 75 лв.- разноски в заповедното производство присъдени с издадената заповед за изпълнение при положение, че е налице признание от страна на заявителя, че претендираните суми в заповедното производство са заплатени.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че атакуваното разпореждане се явява неправилно и незаконосъобразно, и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено издаването на изпълнителен лист по отношение на присъдените в заповедното производство разноски.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА разпореждане № 2156/11.06.2024 г. по ч.гр.д. № 248/2024 г. на ШРС, с което е отхвърлена молбата на заявителя „Енерго-Про Продажби“ АД за издаване на изпълнителен лист за съдебните разноски въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение № 136/31.01.2024 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Да се издаде изпълнителен лист в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н ......., Варна ......, бул. „.......“ № 258, представлявано от П.С.С., чрез пълномощника юриск. Е.М. против „Юлкем“ ЕООД, ЕИК 127614059, със седалище и адрес на управление: с. .........., обл. Шумен, ул. „.......“ № 1, представлявано от Б.К., за сумата от 75.00 лв. представляваща разноски по заповедното производство, от които 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4