Решение № 4281 от 25.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4281 гр. София, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. М. при участието на секретаря М. В. като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело № 20231110205709 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Б. М. М. от г.........................., с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 500/ 27.05.2020г. издадено от Директор на СДВР, с което на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

В жалбата се навежда оплакване, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като наказаното лице действително е било на открито обществено място и без поставена предпазна защитна маска, но с това по никакъв начин не е било поставило в опасност живота и здравето на когото и да било. Възразява срещу дългия срок от извършване на деянието до връчването на препис от акта с наложената глоба и моли същият да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят Б. М., редовно призован, се явява лично. Пред съда поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Административно – наказващият орган Директор на СДВР, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който 1 оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея мотиви.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 27.04.2020г., около 13:45ч. полицейските служители Б. И.и С. М. извършвали обход в град София, в района на ж.к. ,,Обеля - 2" във връзка със спазване на разпоредбите в т.9 от Заповед № РД - 01 - 197/11.04.2020г. (с която се допълна Заповед № РД - 01 - 124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването), издадена във връзка с обявената в страната противоепидемична обстановка, свързана с пандемията на вируса Ковид 19.

При обхода двамата установили, че Б. М., се намира на значително разстояние от блока, където живеела, като същата нямала изискуемата в първоначалната и допълнената заповеди маска на лицето си. По признание на самата жалбоподателка, тя била излязла навън с кучето и двамата си племенника, действително не е имала защитна маска, покриваща носа и устата й, но с това не счела, че е поставила в опасност живота и здравето на когото и да било. На лицето бил съставен АУАН за извършено административно нарушение, който бил връчен лично и подписан без възражение. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.

Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители, съставили и подписали процесния АУАН Б. И. и С. М. е, че и двамата са възприели обстоятелството, че жалбоподателката е била на обществено място и без поставена защитна маска на лицето си, както и че в близост до нея са се намирали и други хора. Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, логични и непроитворечиви с останалия доказателствен материал още повече, че в самата жалба, както и в хода на съдебното заседание, нарушителка не оспорва факта, че е била без поставена защитна маска. Показанията на разпитаните лица се потвърждават и от 2 приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

По своята правна същност фактическата обстановка, отразена в АУАН и наказателното постановление не се оспорва от жалбоподателката, която навежда възражение, единствено относно срочността на получаване на наказателното постановление и евентуално маловажност на случая.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление са съобразени с изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се доказва, че жалбоподателката Б. М. М. не е извършила административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Същевременно във вменената за нарушена единствена т.9 от Заповед № РД - 01 - 197/11.04.2020г.

(с която се допълва Заповед № РД - 01 - 124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването) изрично е било упоменато, че всички лица, намиращи се на закрити или на открити обществени места, сред които е посочена и улицата, където се е намирала жалбоподателката, са били длъжни да имат поставена защитна маска на лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, като в нея е посочено, че е в сила 12.04.2020г. до 26.04.2020г. включително. Деянието, което е било извършено от жалбоподателката, по параметрите на административно обвинение, посочени в АУАН и НП, е било на 27.04.2020г., т.е. ден след срока на действие на акта, посочен като нарушен в наказателното постановление.

Посочената за нарушена норма на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето има бланкетен характер и за нейното правилно прилагане се изисква препращане към конкретна заповед на министъра на здравеопазването, която следва да бъде изрично посочена в санкциониращия административен акт. В случая това формално е сторено, но спрямо заповед, с изтекъл срок на действие, което от своя страна не вменява задължение на нейните адресати за 3 изпълнение, което обуславя правната несъставомерност на деянието от обективна страна.

Съдът не споделя доводите за маловажност на нарушението, тъй като същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Не се установиха никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението. Всъщност е налице поставяне в опасност на живота и здравето и на други лица, което се признава и от самата жалбоподателка, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН. Предвид всичко изложено съдът намира, че обществената опасност на конкретното нарушение не е по-ниска в сравнение с другите такива от този вид.

Също така обстоятелството, че наказателното постановление е било връчено на лицето след значителен период от време, считано от неговото издаване, по никакъв начин не следва да бъде преценено като основание за неговата незаконосъобразност. В случая не е налице изтекла абсолютна давност, която да обуслови отмяна на посоченото материално правно основание.

Меродавна е единствено преценката, свързана с допустимостта на жалбата, която е подаден в срок, тъй като срокът за нейното депозиране започва да тече от момента на връчване на акта.

С оглед изложените правни съображения обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.3 т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 500/27.05.2020г. издадено от Директор на СДВР, с което на Б. М. М. от г......................, с ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5