Решение № 328 от 04.08.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Смолян, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20235440100079 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „*“ * гр.*, представлявано от * против * гр.Смолян, представлявано от *, в която се твърди от ищеца, че през учебната 2018/2019г. ищцовото дружество е доставило плодове на ответника, както следва: На 12.02.2019г.- ябълки - 41,140кг. , На 13.02.2019г.- круши - 41,140кг., На 19.02.2019г.портокали – 46,750кг., На 20.02.2019г.- круши - 41,140кг., На 26.02.2019г.- ябълки - 41,140кг.

На 27.02.2019г.- банани - 41,140кг. За доставените плодове е съставен приемо-предавателен протокол №1 за доставени продукти през месец февруари 2019г., двустранно подписан между ищеца и ответника- получател. Въз основа на съставения и подписан приемопредавателен протокол №1 е издадена фактура №********** от 28.02.2019г. на обща стойност на фактурата 670,93лв. с ДДС. През месец март 2019г. ищцовото дружество е доставило плодове на ответника, както следва: На 05.03.2019г.- ябълки -41,140кг., На 06.03.2019г.- портокали – 46,750кг., На 12.03.2019г.- ябълки -41,360кг., На 13.03.2019г.портокали -47,000кг., На 19.03.2019г.- банани -41,360кг., На 20.03.2019г.- круши -41,360кг., На 26.03.2019г.- круши -41,360кг., На 27.03.2019г.- ябълки -41,360кг. За доставените плодове е съставен приемо-предавателен протокол №2 за доставени продукти през месец март 2019г., двустранно подписан между ищеца и ответника- получател.. Въз основа на съставения и подписан приемо-предавателен протокол №2 е издадена фактура №* от 30.03.2019г. на обща стойност на фактурата 869,54лв. с ДДС. През месец април 2019г. ищцовото дружество е доставило плодове на ответника, както следва: На 09.04.2019г.мандарини -39,480кг., На 16.04.2019г.- ябълки -41,360кг., На 17.04.2019г.- круши -41,360кг., На 23.04.2019г.- портокали – 47,000кг., На 24.04.2019г.- ябълки -41,360кг. За доставените плодове е съставен приемо-предавателен протокол №3 за доставени продукти през месец 1 април 2019г., двустранно подписан от ищеца и ответника-получател. Въз основа на съставения и подписан приемо-предавателен протокол №3 е издадена фактура №* от 30.04.2019г. на обща стойност на фактурата 522,60лв. с ДДС. През месец май 2019г. ищцовото дружество е доставило плодове на ответника, както следва: На 07.05.2019г.круши -41,360кг., На 08.05.2019г.- портокали -47,000кг. , На 13.05.2019г.- ябълки -41,360кг., На 15.05.2019г.- банани -41,360кг. За доставените плодове е съставен приемо-предавателен протокол №4 за доставени продукти през месец май 2019г., двустранно подписан от ищеца и ответника- получател Въз основа на съставения и подписан приемо-предавателен протокол №4 е издадена фактура №* от 27.05.2019г. на обща стойност на фактурата 442,74лв. с ДДС.

Твърди се от ищеца, че между страните няма както формален, така и неформален договор за доставка на плодове, както и договор за търговска продажба, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно с получените плодове за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването, т.е. плодовете по вид, количество и качество или тяхната равностойност по данните на издадените фактури. Тоест, сумата в общ размер на 2505,81лв. с ДДС се претендира на извъндоговорно основание, т.е. няма взаимоотношения по обществена поръчка. Налице е предаване, съответно получаване на плодове по вид, количество, качество и цена, т.е. преминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника без основание. Ответникът е заявил участие по схема „*“ с подаване на декларация в * „*“ за три учебни години 2018/2019г., 2019/2020, 2020/2021г., т.е. поръчка на плодове от страна на длъжника не е налице.

Ищцовото дружество е одобрен изпълнител за доставка на плодове на ответника по схема „*“ от * „*“ за три учебни години 2018/2019г., 2019/2020, 2020/2021г., при определени цени на килограм на доставените продукти. За извършените доставки на плодове са представени приемо-предавателните протоколи и издадените фактури в * „*“, които не са одобрени за плащане. Между страните няма формален и неформален договор за търговска продажба или доставка на плодове, както и нямат формален и неформален договор с * „*“. Предвид горното, сумата в размер на 2505,81лв. с ДДС, представляваща равностойността на доставените плодове през месец февруари, март, април и май 2019, от които длъжника освен, че се е обогатил неоснователно, същевременно е спестил разходи, се претендира на извъндоговорно основание. Твърди, че неоснователното обогатяване на длъжника е под формата на спестяване на разходи, които са действително необходими и длъжника е следвало да ги понесе от собственото си имущество, а не от имуществото на дружеството. Това е така, защото с предаване на процесните плодове ищецът се е лишил от собствените си активи и следователно не е могъл да реализира друга търговска сделка, от която респ. да увеличи имуществото си.

За дължимите суми е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д.№1150/2022г. на СмРС заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение. В срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което и с оглед дадените от съда указания предявява настоящия иск за 2 установяване на вземането си.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, а именно: Сумата от 2505,81лв. /две хиляди петстотин и пет лева и 81ст./- главница, ведно със законна лихва върху главницата от 14.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за което по ч.гр.д.№1150/2022г. на РС-Смолян е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира и за съдебни разноски в заповедното и в исковото производства.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск. Твърди, че на първо място във ответното училище действително през годините са се осъществявали доставки по програми, които доставки обаче са изцяло организирани и финансирани от страна на Държавата с НАРЕДБА за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и на млечни продукти в учебните заведения - Схема „*“ и „*“, в редакцията и към 23.11.2018 година.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 1 от посочената наредба, прилагането на схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения се финансира от Европейския фонд за гарантиране на *то, както и от държавния бюджет под формата на национална помощ. Платец на тази помощ е * „*“ при условията на чл.15 от Наредбата. Между страните в случая няма никакви договорни отношения, въз основа, на които да се приеме наличие на съществуващо задължение, това обстоятелство се подкрепя и от ищеца, като в исковата молба твърди, че договор за доставка на плодове не е подписан, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатило неоснователно до размера на обедняването.

Ищецът твърди, че неоснователното обогатяване на длъжника е под формата на спестяване на разходи, които са действително необходими и длъжника е следвало да ги понесе от собственото си имущество, а не от имуществото на дружеството. Това твърдение не е вярно, защото училището не е задължено да предоставя плодове на учениците си и тези разходи не са били необходими. Ответното училище е кандидатствало по програма за безвъзмездно получаване на плодове за своите ученици, което е бонус за тях, а не е задължение за училището.

Освен това ответникът не е получавал никакви фактури за извършените доставки от страна на ищеца, като ответникът не е завеждал получените доставки като активи и не е получавал нищо, тъй като доставените плодове са предназначени за децата, посещаващи училището. От изложеното следва, че ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Учебните заведения нямат никакъв финансов ангажимент към получените доставки, като единствените задължения на директорите на учебните заведения са описани в разпоредбата на чл.4 ал.5 от Наредбата и същите не включват по никакъв начин обвързаност с някакви плащания, още по-малко същите възникват за учебното заведение. По силата на Наредбата е следвало да има съставени фактури, издадени на името на учебно заведение от заявителя (чл.18 ал.4 т.З), но плащането се извършва под формата на държавна помощ, след 3 изпълнение на условията на Наредбата. В случая ищецът е получил отказ от плащане на националната помощ, който е имал възможност да обжалва като индивидуален административен акт по силата на изричната разпоредба на чл. 15 ал.5 от Наредбата. Ако е налице каквото и да е „обогатяване“, то това е за децата, получили съответните плодове и закуски, но по никакъв начин обогатяването не е за ответника.

На последно място при условията на евентуалност въвежда и възражението за погасяване по давност на отправената искова претенция. Съгласно разпоредбата на чл.111, буква „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем. за лихви и за други периодични плащания. Ищцовото дружесто е извършвало периодични доставки през периода февруари-май 2019 година. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г„ ОСЕК, докладвано от съдиите ***: Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. От гореизложеното следва, че дейността извършвана от ищеца попада в хипотезата на правната норма съдържаща се в чл.111, буква „в“ от ЗЗД и вземането му се е погасило по давност на 27 май 2022 година.

В съдебно заседание ищецът р. пр. не изпраща представител.

Ответникът р. пр. се представлява от пълномощника си адв. *, която оспорва иска.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д.№1150/2022г. , образувано по подадено заявление от „*” * гр.*, Смолянският районен съд е издал Заповед №473/15.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът * гр.Смолян да заплати на кредитора „*” * гр.* следните суми: 2 505,81лв.- главница, представляващаа стойността на доставени, но неразплатени плодове по фактура №**********/28.02.2019 г, фактура №*/30.03.2019г., фактура №*/30.04.2019г. и фактура №*/27.05.2019 г., както и направените съдебни разноски в размер на 50,12лв. за ДТ и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу горната заповед от длъжника по нея * гр.Смолян, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

С Разпореждане №1967/22.12.2022г. съдът е указал на заявителя „*“ * гр.*, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.

Разпореждането е получено от заявителя на 16.01.2023г. и на 30.01.2023г. е образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на 4 вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.

Ищецът „*“ * гр.* е подал заявление за одобрение в * „*“ с УРН *, УИН * за одобрение по схемата * в качеството на производител на плодове и зеленчуци.

С акт за одобрение № 01-2600/5238 от 08.10.2018 г. на * * , ищецът е одобрен за изпълнител на схема „*“ за доставяне на пресни плодове и зеленчуци по смисъла на чл. 9 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - схема * и схема * на учениците в учебните заведения, съгласно приложение № 1 за срок от 3 години.