Решение № 25 от 24.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Пловдив, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ гр.АЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20235001000590 по описа за 2023 година

Производството по чл.250 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№*** г. от З.А.Д. Д.Б.** АД, ЕИК*** против Решение №213/23.05.2023 г., постановено по т.д. № 518/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която на ищцата Х. Д. Т. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 12 500 лв. /дванадесет хиляди и петстотин лева/, до присъдените 25 000 /двадесет и пет хиляди лева/.

След постановяване на Решение №445/15.12.2023г. по в.т.дело №590/2023г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на ОС-Пловдив в горепосочената част, с молба вх.№***г., във връзка с дадени му указания с разпореждане №1681/18.12.2023г., ответното дружество е посочило, че поддържа подаденото след въззивната жалба допълнение към въззивна жалба с вх. №***г., в което е посочено, че първоинстанционното решение се обжалва й в частта за присъденото в полза на ищцата обезщетение за имуществени вреди, над сумата от 830 лв, до пълния предявен размер от 1660 лв. Въпросното допълнение е подадено в срока за обжалване на първоинстанционното решение, поради което следва да се приеме, че със същото въззивният съд е бил надлежно сезиран с жалба срещу решението на долната инстанция и по иска за имуществени вреди, над сумата от 830 лв, до пълния предявен размер от 1660 лв. С допълнението към жалбата е направено искане да се отмени Решение №213/23.05.2023 г., постановено по т.д. № 518/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив в частта му, с която на ищцата Х. Д. Т. е присъдено обезщетение за имуществени вреди над сумата от 830 лв, до 1 пълния предявен размер от 1660 лв. и вместо това да се отхвърли иска в тази част.

Във въззивното решение липсва произнасяне по иска за имуществени вреди в посочената част, над сумата от 830 лв, до пълния предявен размер от 1660 лв, респ. по допълнението към жалбата на въззиваемото дружество срещу първоинстанционното решение в тази част, поради което, настоящата инстанция приема, че горепосочената молба, с която ответното дружество заявява, че поддържа въззивната си жалба в тази част, респ. иска произнасяне по същата, има характер на молба за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК. Молбата е подадена в срока за обжалване на въззивното решение, поради което е допустима, като съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на допълнително решение по реда на чл.250 ГПК, без да е необходимо призоваване на страните в открито заседание.

Препис от молбата с вх.№***г. от З.А.Д. Д.Б.** АД за допълване на въззивното решение по реда на чл.250 ГПК е изпратена на ищцата за становище по същата в 1-седмичен срок от съобщението.

В законния срок, от ищцата е постъпил отговор на молбата по чл.250 ГПК, с който се изразява становище за неоснователност на същата, за което са изложени конкретни съображения.

След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Ищцата Х. Д. И., ЕГН: ********** е предявил иск с квалификация по чл.432 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на „З.а.д Д.Б.**“ АД, ЕИК*** да й заплати сумата от 1660 лв застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица №***, със срок на действие от 03.01.2022г. до 02.01.2023г., за претърпени от ищцата имуществени вреди, вследствие на получено от нея увреждане, изразяващо се в счупване на тялото на лява лъчева кост, довело трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, при пътнотранспортно произшествие, станало на 05.03.2022 г. в гр.Х., причинено противоправно от Р.С.И., при управление на МПС- лек автомобил марка „Ф.Г.“, рег. № ***, съставляващи разходи за лечение в размер на сумата от 1 660 лв., от които 1480 лв. за закупуване на метална заключваща плака, описани във Фактура №***г., издадена от „МБАЛ – Х.“ АД, и 180 лв. – разход за поставяне на гипсова имобилизация съгласно фискален бон, издаден от „Ф.-С.**“ ООД на 18.03.2022г.

По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди, във въззивната жалба на застрахователя се навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Твърди се, че същата пътувала в процесното МПС без правилно поставен предпазен колан, доколкото същият е бил разхлабен, а тя - обърната изцяло странично към водача, с когото се „закачала“, облегната на седалката с лявата половина на гърба и таза си.

2

Според жалбоподателя, пострадалата е нямало да получи съответните травми, а други, полеки или никакви, ако е седяла правилно на седалката и е била с правилно поставен, неразхлабен предпазен колан. Твърди се, че вината на пострадалата за търпените вреди е най-малко в равна степен с тази на предизвикалия ПТП водач.

От въззиваемата страна Х. Д. И. е подаден отговор на жалбата, с който се оспорва същата като неоснователна, за което са изложени конкретни съображения. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Съдът намира, че с оглед посоченото във въззивната жалба на застрахователя, че решението не се обжалва изцяло, а само в частта, с която искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен, за разликата над сумата от 830 лв, до уважения размер от 1660 лв, то първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която този иск е уважен до размер от 830 лв. В тази връзка, на основание чл.298, ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно правнорелевантните факти, на които е основан този иск, свързани с настъпването и механизма на ПТП, виновното му причиняване от водача на МПС Р.С.И., полученото от ищцата телесно увреждание и причинната връзка между последно, деянието на водача и претърпените от ищцата имуществени вреди, респ. вида и размера на последните, наличието на валидна застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество към датата на ПТП. Следователно, следните факти, касаещи основанието на иска, следва да се считат за установени със СПН между страните, а именно:

На 05.03.2022 г., около 15 часа, в гр.Х., е настъпило ПТП между управляваното от Р.С.И. МПС, марка „Ф.Г.“, рег. № *** и управляваното от В.И. МПС, марка Ф.М.“, рег. № ***, при следния механизъм: първият автомобил се движил по бул. „В.Л.“ в посока към ул.

„П.“, като водачът на МПС, при наближаване на пътен възел тип „детелина“ при ж.к. О. не се съобразил с наличието на пътен знак „Б2“ и реализирал ПТП с управлявания от В.И. автомобил, който се движил в посока от гр. Д. към гр.Х.. При настъпилото ПТП пострадала ищцата Х. Т., която пътувала на предна дясна седалка в автомобила на виновния водач Р.С.И. - „Ф.Г.“, рег. № ***, с поставен предпазен колан, получила травматично увреждане, представляващо: счупване на тялото /диафиза/ на лява лъчева кост. След ПТП, ищцата била хоспитализирана в МБАЛ-Х. за периода от 05.03.2022г. до 10.03.2022г. Тъй като получената от нея фрактура била с разместване на костните фрагменти, на 06.03.2022г., ищцата била подложена на оперативна интервенция под пълна анестезия, при която било извършено „Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна и поставяне на метална остеосинтезна заключваща плака“. Лявата ръка на пострадалата била обездвижена, Т. трябвало да носи поставената й гипсова имобилизация в продължение на 21 дни. След изписване от болничното заведение, лечението на ищцата продължило в домашни условия.

Във връзка с полученото телесно увреждане, ищцата направила разходи за лечение в размер на сумата от 1 660 лв., от които 1480 лв. за закупуване на метална заключваща плака, описани във Фактура №***г., издадена от „МБАЛ – Х.“ АД, и 180 лв. – разход за поставяне на гипсова имобилизация, съгласно фискален бон, издаден от „Ф.-С.**“ ООД на 18.03.2022г 3

С въззивната жалба е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй като същата била пътувала с неправилно поставен предпазен колан, който бил разхлабен, а тя - обърната изцяло странично към водача, с когото се „закачала“, облегната на седалката с лявата половина на гърба и таза си. Според настоящата инстанция обаче, това възражение е преклудирано, тъй като е наведено за първи път с жалбата. Това е видно от депозираните пред първата инстанция отговор и доп. отговор, в който се поддържа, че пострадала е била изобщо без поставен предпазен колан, а не с неправилно поставен колан и в неподходяща/неправилна позиция на седене. Ето защо, на основание чл.266, ал.1 ГПК, възражението, че пострадалата е пътувала с неправилно поставен предпазен колан, не следва да се обсъжда. Тъй като с тези твърдения се изчерпва възражението на ответното дружество по иска за имуществени вреди за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, съдът намира, че същото се явява недоказано.

В жалбата липсват възражения относно направените от ищцата разходи за лечение в размер на сумата от 1 660 лв., от които 1480 лв. за закупуване на метална заключваща плака, описани във Фактура №***г., издадена от „МБАЛ – Х.“ АД, и 180 лв. – разход за поставяне на гипсова имобилизация съгласно фискален бон, издаден от „Ф.-С.**“ ООД на 18.03.2022г, поради което и на основание чл.269, изр.2 ГПК, установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по този въпрос не следва да се преразглежда. Освен това, както се посочи по-горе, по тези въпроси вече между страните е формирана СПН, предвид влизането в сила на първоинстанционното решение досежно иска за имуществени вреди до размер от 830 лв, а извършването на тези разходи от ищцата, в пряка причинно-следствена връзка с лечението й от получените при процесното ПТП увреждания, се доказва и от събраните по делото доказателства.

При това положение, предявеният от Х. Д. Т. иск с квалификация по чл.432 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на „З.а.д Д.Б.**“ АД, ЕИК*** да й заплати застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица №*** , със срок на действие от 03.01.2022г. до 02.01.2023г., за претърпени от ищцата имуществени вреди, вследствие на получено от нея увреждане, изразяващо се в счупване на тялото на лява лъчева кост, довело трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, при пътнотранспортно произшествие, станало на 05.03.2022 г. в гр.Х., причинено противоправно от Р.С.И., при управление на МПС- лек автомобил марка „Ф.Г.“, рег. № ***, съставляващи разходи за лечение в размер на сумата от 1 660 лв., от които 1480 лв. за закупуване на метална заключваща плака, описани във Фактура №***г., издадена от „МБАЛ – Х.“ АД, и 180 лв. – разход за поставяне на гипсова имобилизация съгласно фискален бон, издаден от „Ф.-С.**“ ООД на 18.03.2022г., се явява основателен и доказан и за разликата над сумата от 830 лв, до пълния предявен размер от 1660 лв.

Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод, ще бъде постановено допълнително решение, с което Решение №213/23.05.2023 г. по т.д. № 518/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив ще бъде потвърдено в частта, с която „З.а.д Д.Б.**“ АД, ЕИК*** 4 е осъдено да заплати на ищцата Х. Д. Т. обезщетение за имуществени вреди, вследствие на получено от нея увреждане, изразяващо се в счупване на тялото на лява лъчева кост, довело трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, при пътнотранспортно произшествие, станало на 05.03.2022 г. в гр.Х., причинено противоправно от Р.С.И., при управление на МПС- лек автомобил марка „Ф.Г.“, рег. № ***, съставляващи разходи за лечение от общо 1660 лв, от които 1480 лв. за закупуване на метална заключваща плака, описани във Фактура №***г., издадена от „МБАЛ – Х.“ АД, и 180 лв. – разход за поставяне на гипсова имобилизация съгласно фискален бон, издаден от „Ф.-С.**“ ООД на 18.03.2022г., за разликата над сумата от 830 лв, до пълния предявен размер от 1660 лв, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022г.., до окончателното изплащане.