Решение № 211 от 02.12.2025, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 560/2025
- Вид
- Решение № 211
- Подписан
- 02.12.2025
- В сила
- 18.03.2026
- Състав
- Добринка Димчева Кирева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.174,ал.1,т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.5,ал.3,т.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 211 гр. Свиленград, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.А като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20255620200560 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №25-0351-000135 от 25.05.2025година на Началник група в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, с което на Г. А. / G.A./ роден на **********г в ****** , за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят Г. А. / G.A./ в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно.
Оспорва изложеното в него,като твърди,че не бил извършил нарушението описано в него. Отделно от това намира,че липсвали обективните и субективните признаци на същото,а описаната фактическа обстановка била непълна,неясна и невярна.
Оспорва се и размера на наложените административни наказания,като се твърди,че същите били незаконосъобразни и несправедливи. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,за него се явява адв.Д.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Предоставя писмени бележки в подкрепа на жалбата,като в допълнение се твърди,че неправилно адм.наказващият орган е издал НП в същият ден,въпреки че жалбоподателя имал адрес в страната,за което като доказателство е представил Разрешение за пребиваване ,както и че в 1 издадения талон за медицинско изследване не било посочено от полицейския служител по какъв начин лицето желаело да бъде изследвано,което нарушавало правата на наказаното лице.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на Група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на А. М. А. и С. К. К. се установява, че на 25.05.2025година двамата свидетели , при изпълнение на служебните си задължения в гр.Свиленград на ул.Д-р Страшимир Дочков до МБАЛ , около 09,44часа спрели за проверка движещият се в посока кръгово кръстовище ,лек автомобил марка БМВ модел 320Д с рег.№ РВ 6009 РА, който автомобил бил управляван от жалбоподателя .
При проверката полицейските служители констатирали,че жалбоподателя миришел на алкохол,поради което в 09,50часа ,полицейските служители изпробвали водача –жалбоподател за употреба на алкохол с техническо средство ARBA 0093,който отчел 1,02 промила.
Жалбоподателят обяснил,че бил пил предната вечер до късно.
Във връзка с отчетеното наличие на алкохол в кръвта, св. А. М. А. издал на водача талон за медицинско изследва №279333, който му бил връчен срещу подпис и надлежен преведен от преводач на разбираем за лицето език от Яница С.ова,като в него му било указано,че до 40минути от връчването на талон /връчен в 10,05часа/,следва да се яви в ЦСМП Свиленград,за даване на кръвна проба, но жалбоподателя не се явил за даване на кръвна проба,като пред полицейските служители заявил,че не желае да даде кръвна проба,след като разбрал,че няма да му отнемат колата,а единствено ще бъде наказан по адм.ред.
За така констатираното нарушение на жалбоподателят бил съставен, предявен ,преведен и връчен лично акт за извършено административно нарушение серия G A №3824018 от 25.05.2025г. в негово присъствие, като жалбоподателят не е вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта не е постъпило писмено възражение,нито са дадени писмени обяснения от нарушителя-жалбоподател.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА 2
УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 12 месеца.
По административно наказателната преписка има и картон на НП, докладна записка от актосъставителя от 25.05.2025г.,извлечение от тех.устройство с което е бил тестван жалбоподателя ,респективно резултата от теста.
Приложена по АНПр е резултат от преминали последваща проверка на анализатори на алкохол в дъха в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери с рег.№3286-21643 от 28.04.2025г.
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година, Заповед №8121з329/22.03.2022г. на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по
ЗДвП,а от
Заповед
№1253з.160/30.05.2022г. на Директора на ОД на МВР Хасково и писмо от Академия център за специализация и професионална подготовка-Пазарджик, се установява персонално лицата имащи право да извършват проверки и съставят актове за установяване на адм.нарушение по ЗДвП.
НП е редовно връчено и преведено- лично на жалбоподателя, на 04.07.2025 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана лично от нарушителя.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Към жалбата е приложено Разрешение за пребиваване № RA0528276, издадено на жалбоподателя , валидно до 14.01.2028,като видно от същият е посочил адрес за пребиваване в гр.Свиленград,ул.Чайка№10,ет.4,но от служебно извършена справка в НБДНС не се установява жалбоподателя да е адресно регистриран с поС.ен и настоящ адрес в страната ви.
Цениха се с доверие от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр и представени в съдебно заседание, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и истинността си /признака авторство/.Ето защо, с оглед липсата на външни формални недостатъци в тези документи, те се ползваха за установяване на данните, възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателествени средства се установяват техническата изправност, премината метрологична проверка и в срок на валидността й за използваното техническо средство за проверка употребата на алкохол. Последното е удостоверено в представеното официално писмо на Лаборатория за проверка СИ, с рег. № 3286р-21643/28.04.2025г., наред с материализирано в писмена форма, на хартиен носител, показанието с отчетен от уреда резултат на алкохолната концентрация, при употребата му за изследване в момента на проверката – 25.05.2025г, около 09,50ч.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на А.
М. А. и С. К. К., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед 3
№8121з-329/22.03.2022г. на Министъра на вътрешните работи ,Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, Заповед №1253з.-160/30.05.2022г. на Директора на ОД на МВР Хасково и писмо от Академия център за специализация и професионална подготовкаПазарджик, резултат от преминали последваща проверка на анализатори на алкохол в дъха в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери с рег.№3286-21643 от 28.04.2025г, наред с материализирано в писмена форма, на хартиен носител, показанието с отчетен от уреда резултат на алкохолната концентрация, при употребата му за изследване в момента на проверката – 25.05.2025г, около 09,50ч, талон за медицинско изследване №279333 от 25.05.2025г., картон на НП, докладна записка, АУАН, НП,Разрешение за пребиваване №RA0528276, и справка в НБДНС,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите А. М. А. и С. К. К., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелствата за управлението на МПС от водача –жалбоподател под въздействието на алкохол , констатиран с техническо средство.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, въпреки че не се оспорва по делото, последната се доказва и от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи,, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 3510004440 от 26.06.2025 година на АНО, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на 4
НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които да налагат неговата отмяна.
Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява процесуалните изисквания досежно неговото минимално съдържание, в съответствие с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от актовете и е обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на фактическите нарушения, предмет на повдигнатото административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.
Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в проявление на санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния осъществен административнонаказателен –санкционен състав, чийто елементите се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона задължения, считайки ги за осъществени, на което основание и е наложил предвидените в тях административни наказания.
Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя, респ. за какви нарушения е наказан, от тук и не може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на защита. Още повече, последната се реализира против фактите, а не против тяхната правна квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били известни и точно,ясно оповестени.
В контекста на тези съображения, съдът не споделя противопоставеното от защитата възражения за неправилно приложение от страна на АНО на разпоредбата на чл.44,ал.4 от ЗАНН ,а от там и незабавното издаване на обжалваното НП, доколкото от разрешението за пребиваване на жалбоподателя се установявало,че същият имал адрес в Р.България,по следните съображения: