Решение № 260451 от 23.12.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№IV-293

23.12.2020 г., гр. Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 668 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е второ по ред въззивно – делба във фазата на извършването й, висяща само по отношение на искане по сметките, след като с Решение № 188 от 21.02.2020 г. по гр. д. № 4294/2018 г., I г. о. на ВКС е отменено

Решение № III-65 от 27.06.2018 г. по в. гр. д.

№ 346/2018 г. на Окръжен съд – Бургас в обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.Т.Ж. против С.Т.Г. иск за сумата 33 258, 60 лева, представляваща увеличената стойност на съсобствен имот № *** по плана на землището на с. Карагеоргиево, общ. Айтос, в резултат на извършени в имота подобрения за периода 2000 г. – 2010 г., и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд.

В срока по чл. 346 ГПК в съдебно заседание на 16.09.2016 г. съделителят Г.Ж. е предявил срещу съделителката С.Г. претенция за заплащането на подобрения, представляващи полезни разноски, направени в делбения имот № ***, в общ размер от 33 258, 60 лева, извършени в периода 2000 г. – 2010 г., представляващи разходи за промяна на предназначението на имота, засаждането и отглеждането на трайни насаждения – 24 дка череши и 4, 5 дка ябълки.

В същото съдебно заседание съделителката С.Г. е оспорила заявената претенция като недоказана и погасена по давност.

С

Решение № 1932 от 27.11.2017 г. по гр. д. № 6121/2015 г. на Районен съд – Бургас претенцията за сумата от 33 258, 60 лева, квалифицирана по чл. 60 и чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, е отхвърлена по съображения, че тези разходи не са необходими, а полезни такива, които не се дължат.

Срещу тази част от решението съделителят Ж. е депозирал въззивна жалба с оплаквания, че претенцията е доказана по основание и размер, тъй като по делото е установено, че в резултат от извършените от него подобрения стойността на имота се е увеличила.

В тази част първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивния съд е намерил, че правното основание на претенцията за сумата от 33 258, 60 лв. е по чл. 61, ал.

2 ЗЗД, което предполага да е налице обогатяване, изразяващо се в увеличаване стойността на имота. Счел е за неоснователно наведеното възражение за погасителна давност, тъй като изискуемостта на вземането настъпва от поканата за плащане, която може да бъде и исковата молба. Претенцията е намерена за неоснователна по съображения, че претендираната сума следва да се присъди в полза на подобрителя само ако е по-малката сума спрямо увеличението на стойността на имота, но по делото не са ангажирани доказателства за това каква е увеличената стойност на имота.

В тази част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и е отменено като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на въпроса за увеличението на стойността на имота в резултат на извършените в него подобрения. Прието е още, че част от подобренията (до 2009г.) са извършени приживе на наследодателя, поради което приложимата материалноправна норма за уреждане на отношенията между страните по повод тези подобрения е тази на чл. 12, ал. 2 ЗН. Счетен е за правилен изводът на въззивния съд, че вземането на съделителя Ж. за подобрения в съсобствения имот не е погасено по давност, тъй като е съобразен със задължителните указания, дадени в т. 4 от ППВС № 7/73 г. на ВС, според които давността за упражняване на правото по чл. 12, ал. 2 ЗН започва да тече от предявяване на иска за делба.

В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания настоящата въззивна инстанция е назначила съдебно-агротехническа експертиза, която да даде заключение за увеличената стойност на имота, като отговори на въпроса каква би била цената на имота без подобренията и каква е тя към момента на разглеждане на делото. Освен това на страните е предоставена възможност да вземат становище и да представят доказателства за изясняване на обстоятелството дали за извършените до 2009 г. подобрения сънаследникът Ж. е бил възнаграден от наследодателя.

С писмено становище от 26.05.2020 г. въззивникът Г.Ж. излага твърдения, че в делбения имот № *** – нива с площ 28.595 дка, находяща се в землището на с. Карагеоргиево, общ Айтос, той е засадил овощни дръвчета на три етапа: през 2002 г. – 6.095 дка череши, през 2008 г. – 9.00 дка череши и 4.5 дка ябълки, през 2010 г. – 9.00 дка череши, като разходите за създаване на тези насаждения и отглеждането им в младенческия период възлизат на 34 380 лв. Заявява, че за извършените подобрения приживе на наследодателя (до 2009 г.), не е бил възнаграден по никакъв начин – с пари, имот или по друг начин.

С писмено становище от 27.05.2020 г. въззиваемата С.Г. излага твърдения, че приживе на наследодателя Т.Г.Ж., починал на *** г., наследникът Г. Ж. е засадил в имот № *** – нива с площ 28.595 дка, през 2002 г. – 6.095 дка череши, през 2008 г. – 9.000 дка череши, а останалите 9.000 дка череши са засадени през 2010 г. Поддържа се, че наличието на увеличение в наследственото имущество и пресмятането на това увеличение се изчислява към момента на откриване на наследството на 05.02.2009 г., от който момент възниква правото на наследника да търси увеличението от останалите наследници, ако не е бил възнаграден по друг начин. Поддържа се, че искът по чл. 12, ал. 2 ЗН се е погасил по давност на 05.02.2014 г. преди завеждане на иска за делба на 22.08.2014 г., вкл. и преди предявяване на претенцията в ОСЗ на 16.09.2016 г. Излагат се доводи, че претенцията е неоснователна и поради това, че съделителят Г.Ж. е бил възнаграден от наследодателя, който му е предоставил своите земеделски земи, находящи се в землището на с. Карагеоргиево: имот № *** – лозе с площ 14.435 дка, имот № *** – лозе от 14.435 дка, имот № *** – трайни насаждения (череши) от 23.999 дка и имот № *** – нива от 28.595 дка. В тази насока се твърди, че Г.Ж. е обработвал и е придобил чистия доход (печалба) от имоти № ***, № ***, № *** за времето от 2001 г. до 2008 г. вкл., както и от имот № *** в част на нива от 22.500 дка за времето от 2001 г. до 2008 г. вкл., с който доход е бил възнаграден от баща си.

С писмено становище от 17.06.2020 г. въззивникът Ж. поддържа, че и към настоящия момент извършените подобрения водят до повишаване на стойността на имота, защото насажденията са добре поддържани и имат дълъг период на плододаване, от който се възползват съделителите. Оспорва възражението за погасяване на иска по чл. 12, ал. 2 ЗН по давност. Оспорва твърденията, че е бил възнаграден от наследодателя с доводи, че е заплащал рента за ползването на земеделските земи.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата Г. поддържа, че въззивникът Ж. и наследодателят са се намирали в облигационни отношения по обработка на процесната земеделска земя, което изключва приложимостта на чл. 12, ал. 2 ЗН.

Посочва се, че Г.Ж. е бил възнаграден от наследодателя чрез използването на имотите и получаването на чистия доход от тях, включително и процесния имот. В допълнение се отбелязва, че въззивникът не е заплащал за ползването на земеделските земи на наследодателя, като по този начин е спестил суми за наем или за рента. Посочва се, че И.Ж. е прехвърлила на въззивника чрез дарение ½ идеална част от дворно място в село Съдиево, като по този начин въззивникът е бил възнаграден с имот от наследодателя.

С писмено становище от 25.06.2020 г. въззивникът Ж. оспорва твърденията, че е бил възнаграден от наследодателя.

Твърди, че е заплащал ежегодна рента на баща си за ползването на процесните земеделски земи. Посочва, че рентните плащания в село Карагеоргиево са били в размер на 6 лева/декар, а сумите, които Ж. е давал на наследодателя са десетократно повече. Поддържа се, че въззивникът е продължил да заплаща рентата и след като наследодателят е изпаднал в безизвестност, като на 22.06.2010 год.

И. Ж. е получила 1/3 от рентата на Т.Ж. за 2010 година. Излагат се твърдения, че имотът, който е дарен на въззивника (1/2 ид. част от дворно място в село Съдиево) е наследствен имот на майката на Ж. – И.Ж., който тя е придобила след съдебна делба между наследниците на А.Ч.А. (нейния баща), като след приключване на производството се е сдобила с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по наследство и съдебна делба. Поддържа се, че единствената причина наследодателят Т.Ж. да участва при дарението на имота е че, съдебната делба е извършена по време на брака и за уравнение на дяловете на другите съделители е заплатена парична сума. Посочва се, че подялбата на този имот в Съдиево, собственост на майката на страните, към настоящия момент е предмет на друго производство пред Районен съд – Айтос, като в отговора на исковата молба по това дело съделителката С.Г. е заявила, че е съществувала уговорка между родителите да прехвърлят на децата си по равно имота в село Съдиево, но поради нейното отсъствие на се е осъществила само сделката с Г.Ж..

С молба от 28.07.2020 г. въззиваемата Г. заявява изрично, че не оспорва, че процесният имот се е отдавал под наем от наследодателя на въззивника, като претендираните подобрения са извършени именно в качеството на наемател, но оспорва цената, посочена в представените договори за наем.

С молба от 19.10.2020 г., поддържана в съдебно заседание на 30.11.2020 г., въззивникът е уточнил цената на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По правната квалификация:

Въз основа на изложените твърдения за извършени от ищеца преди и след откриване на наследството полезни разноски за засаждане на 24 дка череши и 4, 5 дка ябълки, както и за извършени преди и след откриване на наследството необходими разноски за отглеждане на 24 дка череши и 4, 5 дка ябълки в наследствения имот, съдът намира, че са предявени следните обективно съединени искове:

1.

Иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за присъждане на сумата от 10000 лева, представляваща ½ от увеличената стойност на имот № *** в резултат от извършени преди откриване на наследството полезни разноски за засаждането на 6, 095 дка череши през 2002 г., 9 дка череши през 2008 г. и 4, 5 дка ябълки през 2008 г.

2.

Иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от 11500 лева, представляваща ½ от стойността на необходимите разноски за отглеждане на 6, 095 дка череши, засети през 2002 г., 9 дка череши, засети през 2008 г., и 4, 5 дка ябълки, засети през 2008 г., извършени в имот № *** за периода от засаждането на насажденията до откриване на наследството на 05.02.2009 г.

3.

Иск с правно основание чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 5500 лева, представляваща ½ от стойността на необходимите разноски за отглеждане на 6, 095 дка череши, засети през 2002 г., 9 дка череши, засети през 2008 г., и 4, 5 дка ябълки, засети през 2008 г., извършени в имот № *** за периода след откриване на наследството на 05.02.2009 г. до 31.12.2010 г.

4.

Иск с правно основание чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 5000 лева, представляваща ½ от по-малката сума между извършените след откриване на наследството полезни разноски за засаждане на 9 дка череши и увеличената в резултат от това стойност на имот № ***.

5.

Иск с правно основание чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 1258, 60 лева, представляваща ½ от стойността на необходимите разноски за отглеждане на 9 дка череши в имот № *** за периода от засаждането им през 2010 г. до 31.12.2010 г.

По отношение на наведените от страните възражения относно правната квалификация на предявените искове съдът се е произнесъл с Определение № IV-260641 от 23.10.2020 г.