Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 13.01.2025, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 834/2024
Вид
Решение № 2
Подписан
13.01.2025
В сила
13.01.2025
Състав
МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Тетевен, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.А като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100834 по описа за 2024 година

Производство е с правно основание чл. 238-240 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК:

000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път“ № 260, чрез адв. М. Ц. от САК, срещу Р. С. Р., с ЕГН: ********** и адрес: с. Орешене, област Ловеч, ул. „улица“ № 1, с правно основание: чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК и с цена на иска: 17 903.20 лева.

В исковата молба се твърди, че Р. С. Р., с ЕГН: ********** е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България“ АД Договор за потребителски кредит ******* с размер на същия 16 728.00 лева, с посочени 96 равни месечни вноски от по 278.84 и с дата на последната вноска – 13.08.2031 г. сочи се, че на 13.10.2023 г. кредитополучателя е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и лихва и е изпаднал в забава. С оглед на формираното просрочие по кредита Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 17.02.2024 г. с връчена Покана до длъжника. С връчената покана е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Сочи се, че към датата на депозиране на исковата молба, длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк България“ АД, което обуславяло интереса на ищцовото дружество за предявяване на настоящия иск.

Сочи се в исковата молба, че към дата на депозиране Заявлението пред съда, размерът на вземането бил: 17 903,20 лева, от който 16 561.87 лева дължима главница за периода:

13.10.2023 г. - 12.03.2024 г.; възнаградителна лихва в размер 865,87 лева, дължими за периода: 13.10.2023 г. - 17.02.2024 г.; мораторна лихва в размер на 475,46 лева, дължими за периода: 13.10.2023 г. - 12.03.2024 г.

Моли съда, в образуваното исково производство да постанови решение, с което да осъди ответникът - Р. С. Р., с ЕГН: ********** и адрес: с. Орешене, област Ловеч, ул.

„улица“ № 1, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 суми в размер на:

1

17 903,20 лева, от който 16 561.87 лева дължима главница за периода: 13.10.2023 г. 12.03.2024 г.; възнаградителна лихва в размер 865,87 лева, дължими за периода: 13.10.2023 г.

- 17.02.2024 г.; мораторна лихва в размер на 475,46 лева, дължими за периода: 13.10.2023 г. 12.03.2024 г.

Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на Исковата молба.

Районен съд - Тетевен, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.

В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, РС - Тетевен е прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявеният иск е вероятно основателен.

С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявения иск е основателен и трябва да бъде уважен.

При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящия исков процес съдебно-деловодни разноски в размер общо на сумата 2 092.25 лева за настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, включващи 358.06 лева дължима по сметка на съда държавна такса, 1434.19 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева за депозит за вещо лице.

Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се произнесе по разноските, направени в заповедното производство, но тъй като видно от Разпореждане № 1150 от 23.04.2024 г. по Ч. гр. дело № 273/2024 г. на РС - Тетевен е, че е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД против Р. С. Р., без да се присъждат разноски в полза на заявителя, то такива не се дължат и в настоящото исково производство.

В този смисъл и претендираната в петитума на исковата молба сума на обща стойност от 358.06 лева, направени по Ч. гр. дело № 273/2024 г. по описа на РС - Тетевен се явява изцяло неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

2

Водим от изложените съображения и на основание чл. 239, във вр. с чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, Р. С. Р., с ЕГН: ********** и адрес: с. Орешене, област Ловеч, ул. „улица“ № 1, да заплати на дружеството ищец „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата в общ размер от 17 903,20 лева, формирана както следва: 16 561.87 лева дължима главница за периода:

13.10.2023 г. - 12.03.2024 г.; възнаградителна лихва в размер 865,87 лева, дължими за периода: 13.10.2023 г. - 17.02.2024 г.; мораторна лихва в размер на 475,46 лева, дължими за периода: 13.10.2023 г. - 12.03.2024 г, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията.

ОСЪЖДА Р. С. Р., с ЕГН: ********** и адрес: с. Орешене, област Ловеч, ул. „улица“ № 1 да заплати на дружеството ищец „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата в размер общо на 2 092.25 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, включващи 358.06 лева дължима по сметка на съда държавна такса, 1434.19 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева за депозит за вещо лице.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, срещу ответника Р. С. Р., с ЕГН: ********** и адрес: с. Орешене, област Ловеч, ул. „улица“ № 1 за заплащане на направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, в размер на 358.06 лева като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от него да се връчи на страните, както и да се приложи по Ч. гр. дело № 273/2024 г. по описа на РС – Тетевен.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3