Решение № 163 от 15.11.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. гр.Несебър, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Административно наказателно дело № 20242150200581 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на „Р.Х.“ ЕООД против Наказателно постановление № 783173-F781250/14.08.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 200,00 лева за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

В жалбата се излагат подробни доводи за отмяна на наказателното постановление, вкл. за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа подадената жалба. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Излага съображения за липса на доказаност на извършеното нарушение от жалбоподателя, както и наличието на маловажен случай. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 04.08.2024г. в 11:49 часа в търговски обект – хотел „Р.“, находящ се в к.к. Слънчев бряг, 1 общ. Несебър, стопанисван от „Р.Х.“ ЕООД, била извършена проверка от служители на НАП.

Около 11:00 часа била извършена контролна покупка на обща стойност 100,00 лева под формата на „капаро“ за 1 брой нощувка. Към момента на извършване на проверката на рецепцията била М.Д.

Х. – управител на „И.С.Х.“ ЕООД, което дружество има сключен договор за отдаване под наем на част от помещенията в хотела. На посочената дата св. А. Я. (актосъставител) поискал да резервира стая за една вечер в хотел „Р.“, като за целта оставил на служителката на рецепция М. Х. сумата в размер на 100,00 лева. Същият не уточнил вида на стаята и типа на изхранването, като настоявал да бъде направена резервация, за да прибере семейството си. Св. М. Х. обяснила, че хотелът е пълен и че очаква група, която да се настани и която ще заеме всички свободни стаи. Заявила, че ако изчака, след настаняване на групата, може да намери свободна стая, в която да ги настани, но това не е сигурно. Свидетелят Я. продължил да настоява, като оставил сумата от 100,00 лева на св. Х., която същевременно била ангажирана с пристигнал на мястото контрагент, с който преглеждали фактури, и излязъл навън.

Малко по-късно св. Я., заедно с колегата си, се върнали в хотела и се легитимирали като служители на НАП. Бил отпечатан КЛЕН от намиращото се в обекта фискално устройство (ФУ) за 04.08.2024г., от което било видно, че няма отчетена продажба на стойност 100,00 лева в 11:00 часа.

След легитимацията на служителите на НАП на място бил повикан управителя на „Р.Х.“ ЕООД Г.

Х., на чието име било регистрирано ФУ.

След пристигане на управителя, на служителите на НАП, бил предоставен договор за отдаване под наем на част от помещенията в хотел „Р.“ на „И.С.Х.“ ЕООД, което дружество се представлява от управителя М. Х. – свидетелката, която се намирала на рецепция по време на извършване на проверката.

За извършената проверка бил съставен констативен протокол № 0203100 от 04.08.2024г., в който като получател на парите бил посочен Г. Х. - управител на „Р.Х.“ ЕООД.

Въз основа на извършената проверка и констатираните нередности, е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F81250/04.08.2024 г., за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В констативния протокол и в акта е посочено, че е установено при извършена контролна покупка на обща стойност под формата на „капаро“ за една нощувка, е прието плащане в брой от Г.

Маринов Х. (а не от М. Х.) в качеството му на управител на „Р.Х.“ ЕООД, за което не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта ФУ. Поради тази причина е съставен АУАН на „Р.Х.“ ЕООД за това, че не е изпълнило задължението си да регистрира всяка извършена продажба, чрез издаване на ФКБ от регистрираното ФУ, с което е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

АУАН е връчен на управителя на дружеството. Срещу АУАН в предвидения от закона срок е депозирано възражение. Възражението не е възприето от АНО, като, началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ384 от 27.02.2024 г., в качеството му на административнонаказващ орган, е издал атакуваното Наказателно постановление № 783173-F781250/14.08.2024 г., с което се приема, че е нарушен чл.

25, ал. 1, т. 1 от Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 200,00 лева.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: разпит на актосъставителя Я. и свидетеля М. Х., протокол за извършена проверка от 04.08.2024 г., АУАН заверени копия от фискални бонове и КЛЕН, отчет от фискална памет; заповед № ЗЦУ-384/27.02.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП; договор за наем от 10.04.2023г.

Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 , ал. 3 от ЗАНН.

Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП формално не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наличието на задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.110 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална страна.

Независимо от това, че АУАН и НП са издадени съобразно изискуемото съдържание по закон, АНО не е установил по безспорен начин авторството на извършеното нарушение.

Производството при издаване на АУАН е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В производството пред районния съд административнонаказващият орган носи доказателствената тежест да установи по безспорен начин всички тези обстоятелства.

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че соченият за извършител – „Р.Х.“ ЕООД, не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна описаното в акта и НП нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Самият проверяващ св. Я. в съдебно заседание заявява, че при извършване на контролната покупка е предал сумата в размер на 100 лв. „капаро“ за 1 брой нощувка на „жената на рецепция“ св. М. Х.. В хода на административно-наказателното производство, вкл. към момента на извършване на проверката, са представени доказателства, че М. Х. е управител на „И.С.Х.“ ЕООД, което дружество стопанисва част от стаите в проверявания обект – хотел „Р.“, к.к. Слънчев бряг.

Независимо от това АНО не е положил усилия да установи по безспорен начин извършителя на нарушението, като е пропуснал да изясни кой стопанисва проверявания обект, както и какво качество има служителя на рецепция, приел плащането, за да ангажира отговорност на дружеството-жалбоподател.

Предвид фактическата обстановка, извършената проверка на ФУ само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извода, че дружеството, на чието е регистрирано то е извършител на соченото в АУАН и НП нарушение и именно то следва да понесе административно-наказателна отговорност.

Материалите по административнонаказателната преписка не са достатъчни и не могат да 3 мотивират съда да приеме, че от обективна и субективна страна жалбоподател я е осъществил състава на нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Напротив, от разпита на свидетелите в съдебното заседание констатациите относно авторството на нарушението се оборват по категоричен начин.

Предвид гореизложеното, претендираното от наказващия орган обективирано съставомерно поведение от страна на дружеството-жалбоподател и субективното м у отношение към него се явяват недоказани.

Констатираните по-горе нарушения са достатъчни да обосноват извода, че обжалваното НП следва да бъде отменено.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат сторените в производството разноски, като НАП следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 420,00 лв. – платено възнаграждение за един адвокат, за което реално плащане са представени доказателства на л. 7 (гръб) от делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 783173-F781250/14.08.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „Р.Х.“ ЕООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 200,00 лева за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52 да заплати на „Р.Х.“ ЕООД с ЕИК *** сумата 420,00 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4