Решение № 4541 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4541 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330105751 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. А. П. , ЕГН**** срещу „ХЪС ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., район „***“, ул. „****“ №****, представлявано от *** А. Х. А., чрез пълномощника си адв. Т. А. Г., член на Адвокатска колегия – П..

Излагат се твърдения, че през октомври 2021 г. между И. А. П., ЕГН *** и „ХЪС ТРАНС“ ЕООД , ЕИК *** е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е назначен на длъжност „***“.

На 26.10.2021 г. в Унгария при управление на МПС влекач марка „****“ с peг. № **** с прикачено полуремарке с peг. № ***** в изпълнение на трудовите си задължения по непредпазливост ищецът реализирал ПТП, при което е причинил смъртта на едно лице и причинил телесни увреждания на други две. При ПТП кабината на МПС се деформирала, а ищецът получил множество наранявания по тялото, вкл. по главата и коляното на левия му крак.

С л е д произшествието ищецът бил арестуван, а срещу него било образувано наказателно производство, като бил осъден на 24 месеца лишаване от свобода, от която присъда изтърпял 12 месеца в Унгария. Поради влошено вследствие на ПТП здравословно състояние, част от присъдата била изтърпяна в болнично заведение към затвора, а възстановителният период продължил около 7 месеца.

1

С разпореждане №******на НОИ - ТП / гр. Пловдив приело, че декларираната от „ХЪС ТРАНС“ ЕООД, гр. Пловдив злополука с вх. № ***** г. е трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, като посочените в разпореждане № *****. на НОИ - ТП гр. Пловдив получени от ищеца увреждания не били посочени в пълнота, тъй като в действителност ищецът бил получил множество увреждания по главата и цялото тяло, вкл. и фрактура/спукване на ляво коляно. Получените травми предизвикали трудност при дишане, невъзможност за самостоятелно придвижване, затруднения при хващане и задържане, като и към настоящия момент ищецът имал болки в ляво коляно, в гърдите и в горните крайници. Ищецът не можел да осъществява физическо натоварване, усещал левия си крак изтръпнал, налице била изменена и накуцваща походка. При влошаване на времето, снеговалеж, влажно време болката в коляното му се засилвала, наблюдавали се отоци, наложително било ползването на наколенка с подвижна опора.

Налице били и болки в гърдите, а при промяна на климата състоянията му се обостряли. Ищецът се чувствал напрегнат, с нарушения в съня и без желание за обичайните си дейности, непрекъснато си припомня травмата.

С оглед изложеното се претендира сумата от 10 000 (десет хиляди) лв., представляваща обезщетение на претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на увреждащото деяние – 26.10.2021г. до завеждането на иска.

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника „ХЪС ТРАНС“ ЕООД с ЕИК*****

Не оспорва съществуването на ТПО и заеманата длъжност от ищеца. Сочи, че ищецът е бил запознат с длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност, с правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и с правилата за безопасност на труда, а така също и със задълженията му за стриктното им спазване. Твърди, че ищецът е преминал необходимите инструктажи, за което се е подписал в инструктажната книга на дружеството. Излага, че на 26.10.2022 г., около 10:00 ч., на аутобан в околностите на гр. Д., У. ищецът е претъпял трудова злополука при извършване превоз на стоки, когато пострадалият ищец управлявал служебен автомобил, когато внезапно загубил контрол върху управлението му и това е довело до сблъсък с друго превозно средство. За инцидента работодателят е съставил Протокол за злополука № **** г., подал Декларация за трудова злополука, следствие на което било издадено Разпореждане № *****г. на ТП на НОИ - Пловдив, с което злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Релевира възражение за изключване на отговорността на работодателя за вреди по член 201, ал. 1 КТ, поради умишлено причиняване на увреждането от ищеца, доколкото след процесното ПТП ищецът бил арестуван,а след това осъден на 24 месеца лишаване от свобода, от която присъда е изтърпял 12 месеца в Унгария.

2

В условията на евентуалност прави възражение по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат, поради проявена груба небрежност от страна на пострадалия, доколкото ответникът направил всичко зависещо от него, за да се преодолеят в максимална степен обективно предвидимите рискове, като счита, че съпричиняването е 90%.

В условията на евентуалност заявява възражение за намаляване на обезщетението с размера на полученото обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване на основание чл. 200, ал. 3 КТ.

Направено е възражение за съдебно прихващане между вземането на ищеца за обезщетение по член 200 ЗЗД и вземането на ответника по член 203, ал. 2 от КТ, произтичащо от понесени от „ХЪС ТРАНС“ ЕООД имуществени вреди в общ размер на 15 207,45 лева, причинени от ищеца умишлено или в резултат на престъпление, които са във връзка с процесното ПТП, изразяващи се в сбора от следните суми: 11 800 лева, разликата между действителната стойност на автомобила по застрахователна оценка и изплатеното признато обезщетение; 2 817,59 лева, разходи за репатриране на автомобила и 589,86 лева, задържана от застрахователя премия при изплащане на застрахователното обезщетение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните задължения, е претърпял злополука, която е приета за трудова по надлежния ред, че ищецът е претърпял сочените в исковата молба вреди и техния размер и че същите са в причинно-следствена връзка с трудовата злополука.

Страните нямат спор относно обстоятелствата, че към момента на злополуката ищецът е работил при ответника на трудов договор на длъжността „*****“ и че настъпилата на 26.10.2022г. по време на работа с ищеца злополука е трудова.

От представеното и неоспорено от ответника разпореждане № ****г. на ТП на НОИ се установява, че ищецът е получил открита рана на коляното на левия крак и повърхностна рана на подбедреницата на десния крак. В протокол за злополука № *** от 27.10.2021г., съставен от работодателя е видно, че факторът причинил увреждането е вследствие на удар в друг автомобил и смачкване на кабината.

Видно от представения превод на присъда на унгарския наказателен съд, неоспорен от страните, А. се е движил с к**** и свързано с него ремарке във външната лента на дясното платно на автомагистралата – откъм Д.в посока М., при ясно и слънчево време със слаб трафик, като е управлявал **** със скорост от 90-92 км/ч.

Стигайки до 146 километров профил и приближавайки първо до ограничение на 3 скоростта от 100км/ч , стрелка за отклонение и знак за опасност „пътни работи“, след това на минус 250 метра ограничение на скоростта на 80 км/ч знак „Изпреварването забранено“ не е намалил скоростта и не е предприел действия по напускане на лентата, след което по-късно е забелязал, че във външната лента по време на работа се извършва поддръжка на пътя от тежкотоварен автомобил, който е напредвал бавно и е разполагал с насочваща светлинна маркировка. Ищецът е извършил аварийно спиране, но поради късното забелязване, не е успял да запази адекватно разстояние от камиона, и така композицията влекач с предната си част със скорост 76-80 км/ч се блъска в задната част на камиона. Според мотивите на присъдата причина за катастрофата е поведението на ищеца, който не е напуснал лентата за движение в посочената от стрелката за отклонение посока, въпреки насочващата маркировка, показваща затварянето на съответна част от пътя, като освен това се е движил и с по-висока скорост от обозначената.

Съгласно заключение на вещото лице *** С., неоспорено от страните, е видно, че при процесното ПТП ищецът е получил *****на лявото коляно и *****с открити ранина ****и коляното,***** на колянното капаче, ****-контузна рана на главата, *****на гръдния кош и на цялото тяло при деформацията на кабината на товарния аватомобил. В съдебно заседание експертът посочва, че травмата на коляното е сериозна предвид срока на пролежаване в болница – 7 месеца, изключително болезнена е и в началото ищецът е изпитвал сериозни болки и страдания. Посочва, че оздравителния процес е настъпил, като няма данни за накуцване или щадене на крака.

За травмата на гръдния кош казва, че същата води до затруднено дишане и болезненост при дълбоки вдишвания, които отшумяват след около 20 дни.

Разпитан е свидетеля на ищеца М. Б. без родствена връзка с ищеца, който казва, че ищецът е дошъл на гости през февруари 2022 година, като останал в дома му около 15 дни. Изглеждал отслабнал, куцал, оплаквал се от болки в коляното на левия крак и бил притеснен от това, че поради проблемите му със здравето няма да може да си намери работа.

Предвид събраните доказателства съдът намира, че е налице пряка причинноследствена връзка между трудовата злополуката и получените увреждания от ищеца.

Съобразявайки всички посочени обстоятелства, както и характера на увреждането и неговата тежест, степента и продължителността на засягане на коляното на левия крак, продължителността на лечението, съдът намира, че справедливо по смисъла на член 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 10 000 лева.

По възражението на работодателя по член 201, ал. 2 КТ за допусната от работника груба небрежност.

Настоящият състав счита, че от страна на ищеца е допусната груба небрежност, изразяваща се в нарушаване на установените в член 18, ал. 1, точка еф, член 27, ал. 1 и член 20, ал. 3 на ПДУП, видно от влязлата в сила присъда на съда, стоящи в прякопричинна връзка с настъпилата трудова злополука и явяваща се закономерен резултат от несъблюдаването на правилата за движение, като с поведението си ищецът 4 обективно е допринесъл за настъпването на трудовата злополука. С оглед на конкретния му принос, изразяващ се в нарушаване на основни негови задължения като шофьор на товарна композиция да спазва правилата на движение, ищецът не е проявил елементарно старание и внимание при изпълнение на работата си, ето защо съдът приема процент на съпричиняване от 60%.

По възражението на работодателя за съдебно прихващане до размера на 15 207,45 лева на осн. член 203, ал. 2 от КТ за имущ. вреди, причинени от ищеца в резултат на умишленото му поведение или в резултат на престъпление.

От събраните доказателства по делото не се установява каквито и да е умишлени действия от страна на работника, пряко довели до щетите на автомобила, доколкото видно от присъдата ищецът е извършил аварийно спиране. Ето защо съдът счита, че ищецът не е целял настъпването на увреждането на автомобила, както и не може да се приеме, че не е направил нищо, за да предотврати настъпването на вреди по автомобила.

Не се установява също така вредите по автомобила да са в резултат на престъпление, доколкото вредите по автомобила не са съставомерни и не са включени в състава на престъплението, за което е осъден ищецът.

По възражение за намаляване на обезщетението с размера на полученото обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване на основание чл. 200, ал. 3 КТ. Не се установява ищецът да е получавал обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване с оглед на което и това възражение се явява недоказано и неоснователно.

Дължимото се на ищеца обезщетение за неим. вреди в размер на 10 000 лева следва да бъде намалено с приетия от съда процент на съпричиняване, като размерът на дължимото обезщетение възлиза на 4000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 26.10.2021г. до окончателното й изплащане, тъй като се претендират вреди от трудова злополука, която, като всяко непозволено увреждане, предполага обезщетението за забава да се дължи от датата на увреждането. За разликата над уважения размер до пълния предявен от 10 000 лева, искът ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.