Присъда № 21 от 15.12.2025, Окръжен съд - Монтана

С Присъда на РС *, постановена на 08.10.2025 г. по НЧХД № 137/24 г. подсъдимия И.Б. от с. *, обл. * е признат за ВИНОВЕН в това, че на 25.05.2023 г. в РС *, чрез жалба № 2085/25.05.2025 г. по АНД № 33/23 г. по описа на РС *, казал думи, унизителни за честта и достойнството на другиго – за * Е.А. от РС *, а именно: „ *“, „ * *“, „* в 10,45 ч. на 09.03.2023 г., *“, „*“, „ *“, „ *“, „*“, „ *“, „*“, като обидата е разпространена по друг начин – чрез вписване в цитираната жалба – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като е признат за НЕВИНОВЕН в това обидата да е нанесена публично, поради което и е ОПРАВДАН по квифициращия признак на чл. 148, ал.1, т. 1 от НК.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 78А от НК подс.И.Б. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000/хиляда/ лв.

Със същата Присъд подс. И.Б. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че по същото време, чрез същата жалба срещу решението по АНД № 33/23 г. по описа на РС *, е разгласил позорно обстоятелство за другиго- за * Е.А. от РС *, а именно, че „* в 10,45 ч. на 09.03.2023 г., *“, „*“, „ *“, „ *“, „*“, „ *“, „*“, като клеветата е нанесена публично, поради което е и ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 147, ал.1, пр. 1 от НК.

С Присъдата е ОСЪДЕН подс. И.Б. да заплати на тъжителя Е.А. сумата 5 000 /пет хиляди/ лв. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението „квалифицирана обида“, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното изплащане, а също и сума от 1 312 лв. разноски по водене на делото, като този граждански иск В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ: над уважения до пълния заявен размер от 10 000 лв. е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен в тази му част. Като неоснователен е ОТХВЪРЛЕН и предявения граждански иск за сумата 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението „публична клевета“, ведно със законната лихва.

В тежест на подсъдимия са поставени направените разноски за експертизи по делото и следващата се държавна такса по уважения размер на гражданския иск.

В срок срещу горната присъда е постъпила жалба от частния тъжител Е.А..

Твърди, че първоинстанционният съд, в осъдителната наказателна част на присъдата, е допуснал нарушение на закона като е допуснал смесване на понятията „обида“ и „клевета“: приел е очевидно клеветнически твърдения като обидни квалификации и „оценки“. Цитира конкретно употребените изрази от подсъдимия, като твърди да не се касае до оценъчни съждения, а до съзнателно изнасяне на неистински позорни обстоятелства и то в касационна жалба до Административен съд, което обуслява и „публичността“ на нанесената клевета – предвид естеството на администрирането и последващото разглеждане на тази жалба от по-горестоящия съд. Смята, че и обидните изрази са изнесени „публично“. За това моли първоинстанционната 1 присъда в наказателно-оправдателната й части да бъде отменена и бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен в извършване и на престъплението „публична клевета“ и „публична обида“ с конкретно посочените в тъжбата квалифициращи елемнти на двете престъпления. Смята, че отхвърлителната гражданска част на присъдата досежно претендираното обезщетение за неимуществени вреди от престъплението „публична клевета“ също е незаконосъобразна и моли да бъде отменена, като се присъди исканата сума на посоченото основание.

В проведеното разпоредително заседание от въззивния съд на 26.11.2025 г. е прието, че не са налага допълнително съдебно следствие и събиране на нови доказателства, като на въззивната жалба е даден ход за разглеждане в открито съдебно заседание за изслушване на страните по доводите в нея. Променено е единствено основанието за назначаване на служебен защитник на подсъдимия, с оглед установеното негово поведение в производството пред първата инстанция и личностовите му особености.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят, чрез повереника си, поддържа доводите в жалбата и моли същите да бъдат споделени.

Подсъдимият смята жалбата за неоснователна. Признава, че той е изготвил касационната жалба, съдържаща инкриминираните думи и изрази, но твърди, че те не са нито обидни, нито клеветнически, а отразяват случилата се действителност.

Моли да бъде отхвърлена жалбата срещу първоинстанционната присъда.

Служебният защитник също смята въззивната жалба за неоснователна и предлага да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

В производството пред ОС нови доказателства не са събирани.

Окръжният съд, след като съобрази оплакванията в жалбата във връзка с доводите и становищата на страните и изискванията на закона и след цялостна проверка на първоинстанционната присъда, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срок; от лице, което разполага с процесуалното право за иницииране на въззивна проверка на присъдата, а и жалбата е с изискуемото от закона съдържание.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

След отводи на всички * от РС * и произнасяне на ВКС по реда на чл. 43, т. 3 от НПК, делото е образувано пред РС * по тъжба с обвинения за престъпления по:чл. 148, ал.1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и по чл.

148, ал.2 във вр. с ал.1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. При последвалото изменение в НК в ДВ бр. 67/2023 г. тъжбата е оттеглена досежно обвиненията по чл. 148, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1, т. 3 във вр. с чл. 147, ал.1 от НК и в тази част производството е прекратено с влязло в сила от 26.07.2024 г. Определение. След продължително и всеобхватно съдебно следствие, в останалата част на тъжбата, първоинстанционният съд приел от фактическа страна следното:към началото на 2023 г. тъжителят А. работел като * в РС *. На 02.02.2023 г. му било 2 разпределено за разглеждане АНД № 33/23 г. по описа на съда. Делото било образувано по жалба на настоящия подсъдим И.Б. срещу Наказателно постановление на * *, с което му е наложено административно наказание за нарушение по ЗВМД. По това АНД били проведени две открити * заседания на 09.03.2023 г. и на 06.04.2023 г., а на 05.05.2023 г. било постановено Решение № 51 от същата дата, с което Наказателното постановление било потвърдено.

На 25.05.2023 г. подсъдимият подал в РС * касационна жалба до АдС * срещу горното Решение с вх. № 2085. Касационната жалба била обемна, изготвена ръкописно от тогавашния жалбоподател и съдържала ограничен обем оплаквания срещу Решението по АНД-то, но обилни квалификации по адрес на *та. Посочено било, че той е „*“, „ * *“, „* в 10,45 ч. на 09.03.2023 г., *“, „*“, „ *“, „ *“, „*“, „ *“, „*“.Съдържанието на касационната жалба станало достояние не само на тъжителя, който като *-докладчик я администрирал до горната инстанция, но и на административно-наказващия орган, комуто бил изпратен препис от жалбата, на други негови колеги от РС * и от АдС *, както и на * служители. Последвали коментари, които се отразили зле на състоянието на тъжителя – изпитвал срам и неудобство сред колегите си и сред местната общественост, затворил се в себе си, ограничил социалните си контакти, влошило се здравословното му състояние при изпитания стрес и притеснения от написаното. По горните факти нямало спор между страните в първоинстанционното производство. Спорно се сложило дали отразените от подсъдимя думи и изрази в процесната касационна жалба по АНД-то имат обиден характер, дали част от тях представляват клеветнически твърдения и има ли осъществен състав на посочените в тъжбата квалифицирани престъпления „обида“ и „клевета“. За изясняване на този спор първоинстанционният съд разпитал като свидетели лицата: Н. Н. /*я секретар по АНД-то от заседанието на 09.03.23 г./, А. Ц. / процесуалния представител на административно-наказващия орган в същото СЗ/, П.П. и П.К. / служители на * – свидетели по АНД-то/, Ц.М. / служител в местното *, също свидетел по АНД-то/. Приобщил като писмени доказателства по делото документи от АНД № 33/23 г. на РС *. При това приел за несъмнено установено, че съдебното заседание от 09.03.23 г. по горецитираното дело тъжителят започнал навреме, провел го нормално и в съответствие с приложимите процесуалбни правила, като никой от присъстващите на това заседание не констатирал необичайно поведение на *та, нито алкохолни или абстинентни признаци в държането му.

Съдът събрал данни и относно личността на подсъдимия, като констатирал, че до момента същят не е осъждан, нито освобождаван от наказателна отговорност, с висше образование е и полага грижи за хора в неравностойно положение като личен техен асистент. Предвид не особено адекватното му държане в производството пред първоинстанционния съд, бил подложен и на психиатрично-психологична експертиза, която установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване; към момента на извършване на деянията, а и впоследствие е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които лично е възприел.

3

Предвид горното, съдът приел, че с изписването на процесните думи и изрази, цитирани по-горе, в касационната жалба срещу Решението на тъжителя, в качеството му на * по АНД-то, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал.1, т.2, пр. 2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, тъй като е употребил обиди, уронващи честта и достойнството на адресата, злепоставяйки го в обществото, като деянието се квилифицира от обстоятелството, че е извършено „по друг начин“ – чрез касационна жалба до Административен съд. Приел, че липсва елемента на „публичност“, поради което оправдал извършителя по квалифициращия елемент на чл. 148, ал.1, т. 1 от НК . Счел да са налице условията на чл 78А от НК и освободил подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „глоба в размер на 1 000 лв.“. Приел, че употребените думи и изрази в касационната жалба на подсъдимия по АНД-то не представляват клеветнически твърдения, а само субективно мнение на автора и негативни негови оценки по адрес на *та по делото, които не осъществяват състава на престъплението „клевета“, а камо ли пък на квалифицирана такава, поради което постановил оправдателна присъда в тази част от тъжбата.

От двете заявени граждански претенции за неимуществени вреди от по 10 000 лв. за двете деяния, съдът уважил само една от тях – тази за престъплението „обида“ и то до размер на сума от 5 000 лв., ведно със законните лихви и разноски по делото, като отхвърлил претенциите в останалата им част, приемайки ги за неоснователни.

При прегледа на горната присъда по повод въззивната жалба на тъжителя, а и при служебната проверка по реда на чл. 314 от НПК, въззивният съд констатира следното:

Въззивната жалба е изцяло основателна. При извършената първоначално проверка за процесуални нарушения, не са констатирани такива.

Първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и допустими доказателства, спазвайки процесуалните правила, оценил ги е правилно в тяхната логична връзка и единство и е изградил верни изводи по фактите.

Настоящата инстанция възприема фактическата обстановка такава, каквато е описана в първоинстационните мотиви, без необходимост да я повтаря и в настоящите. Изложените теоретични съображения относно престъпленията „обида“ и „клевета“ са правилни, но не са изведени правилни изводи от надлежно установените факти и материалния закон не е приложен правилно, поради което се е стигнало до оправдателната част на присъдата.

По отношение на престъплението „обида“:

По делото е приложено заверено копие от касационната жалба на подсъдимия по АНД № 33/23 г. на РС *, не е оспорено от страните и в него е отразено, че Решението по делото е написано от „*“. Подсъдимият признава, че е автор на тази касационна жалба и на съдържанието в нея и продължава да твърди, че изнесените в нея квалификации по адрес на *та са действителни.

Авторството на деянието по това престъпление е несъмнено доказано; то е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като извършителят е съзнавал 4 общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. С касационната си жалба е целял отмяна на Решението по АНД-то и на потвърденото с него Наказателно постановление, като вместо да се ограничи до съображения по правния спор по това дело,подсъдимият е „подсилил“ оплакванията си, давайки недопустими квалификации по адрес на *та. Употребеният израз „*“ дава негативна, презрителна оценка на адресата; стигнал е до неговото знание и до знанието на достатъчно голям кръг от хора – * и * служители. При това въззивната инстанция прие, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал.1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Деянието се квлифицира от обстоятелството, че обидните изрази се съдържат в „касационна жалба“, което покрива понятието „по друг начин“ по текста на т. 2, пр. 2 на ал.1 на чл. 148 от НК , а също и от обстоятелството, че имат характера на „публични“ по см. на т. 1 на ал. 1 на чл.148 от НК.