Протоколно определение № 3640 от 23.06.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 3640 гр. София, 23.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Съдебни

Валентин Б. Костов заседатели: Николай Ал. Садовски при участието на секретаря Даниела Т. Славенова и прокурора Г. Ив. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Борисова Наказателно дело от общ характер № 20251100208423 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Д. Л. П. – редовно призован, явява се лично и с адв. В. К. от САК, редовно упълномощен защитник, с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед становището на страните намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПОДСЪДИМИЯТ Д. Л. П. е с проверена самоличност и разяснени права по настоящото дело, в съдебно заседание проведено на 05.03.2026 г.

ПОДСЪДИМИЯТ П.: Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.

АДВ.К.: Нямам искания за отвод на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по доказателствата на този етап.

СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания от страните по реда на чл. 275 НПК, както и съобразявайки определение от 04.05.2026 г., постановено но ВНЧД № 567/2026 г. по описа на САС, НО, 12 състав, намира, че следва да бъде даден ход на разпоредителното заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

1

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че съобразно фактическата и правна рамка на настоящия процес, дадена с обвинителния акт, делото е подсъдно на СГС като първа инстанция. Делото е по повдигнато обвинение по чл. 219 НК, като не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считам, че на досъдебната фаза не е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, което да е ограничило правата, както на обвиняемия или ощетено юридическо лице, така и на пострадалия и неговите наследници. Не е налице основание за разглеждане на делото по реда на особените правила, не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервни членове на съдебния състав, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник. Считам, че не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия П..

Искания за събиране на нови доказателства нямам.

Намирам че следва делото да бъде отложено за следващото съдебно заседание за разглеждане по общия ред, с призоваване на лицата, посочени в приложението към обвинителния акт.

АДВ. К.: По т. 1 считаме, че делото е родово и местно подсъдно на СГС. По т. 2 считаме, че липсват основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Допуснати са съществени отстраними нарушения, на които ще се спра след малко. По т. 4 доколкото разглеждането на делото по реда на особените правила зависи от волеизявлението на подсъдимия, към настоящия момент считаме, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

По т. 5 считаме, че не е необходимо делото да бъде разглеждано при закрити врата, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник или на вещо лице извън вече назначените, както и на преводач или тълковник. Не е необходимо извършването на съдебно следствени действия по делегация. По т. 6 считаме, че мярка за процесуална принуда не е необходимо да се взима такава, предвид изрядното поведение на подзащитния ми. По т. 7 на този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства. По т. 8 считаме, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане с призоваване на свидетелите.

Относно процесуалните нарушения зная съдържанието на определението на САС, което е взело отношение по вашия предходен акт и съответно и по Вашите възражения, но съм длъжен да кажа, че отново ги поддържам и моля, да ми дадете възможност да се спра на двете стари и едно ново възражения. Да, действително въззивният съд обоснова своето становище затова, че в оправдателната част присъдата на СГС, 40 състав не е влязла в законна сила, тъй като се позовава на тълкувателно решение № 5/2018 на ОСНК. Въпреки всичко аз твърдя, че след като липсва подаден протест от страна на прокуратурата в тази част присъдата е влязла в законна сила. Действително, т. 4 от заключителна част на това тълкувателно решение установява, че по отношение на оправдан изцяло подсъдим за оправдаването, когато не са подадени протест от прокурора или жалба от частното обвинение присъдата влиза в сила след изтичане на срока за обжалване на акта на въззивната инстанция. В обстоятелствената част на л. 26 върховната инстанция прави преглед на проблема, когато престъпленията извършени в реална съвкупност, каквито безспорно са престъпленията повдигнати от СГП на П., се разглеждат в едно производство би следвало да се възприеме невъзможност присъдата да влезе в сила частично, само за някое от тези престъпления. Това е така, понеже е възможно да има общи факти за отделните престъпления, независимо че не се касае до едно деяние. Възможно е също така доказателствата, събрани по делото, да се отнасят едновременно до отделните престъпления.

И още едно съображение, което е явно с оглед процесуална икономия, че освен това при съвкупност винаги се определя общо наказание по чл. 23 и се налага съдът да се произнася по чл. 23 като отхвърли неговото приложение. Направи ми впечатление, че върховната инстанция поне тук в обстоятелствената част не е напълно категорична.

Възможно е да има общи факти, да касаят и двете и повече от две деяния, при престъпления 2 в обща съвкупност, но е възможно да няма такива факти, които да няма да са значими и за двете, или трите, или и петте престъпления. Възможно е и също така доказателствата да се отнасят едновременно до всички деяния, включени в реална съвкупност, обаче е възможно и да не се отнасят. Ето, в нашия случай си има ясно обособени групи свидетели, които са едните за първите деяния и втората група свидетели за второто деяние. Същото се отнася и за доказателствата, и не зная, аз продължавам да си държа на това становище, което е правилно или поне становището в интерес на моя клиент. Все пак не е редно с помощта на задължително тълкуване да се надграждат законовите разпоредби и да се дава втора възможност на представителите на обвинението да участват отново в събирането на доказателства по престъпление, което е признато, че не е извършил моят подзащитен. Това е по отношение на онези части от първоинстанционната присъда, отменена вече, по което Д.

П. бе признат за невиновен.

По отношение произнасяне относно качеството на обвинителния акт - винаги забележките ми са били в една насока: относно изброяването на задълженията, които П. като ликвидатор на дружество има и тяхната връзка с причиняването на престъпния резултат.

Престъпният резултат е разпиляването на имуществото на дружеството. В определението на въззивната инстанция, която се произнесе по присъдата на 40 състав, се е произнесъл и по определението на СГС, 1 състав от предходното заседание. Та в тяхното определение четем, че съдът трябва да прави логическите връзки между фактите и да обосновава наличието и липса на престъпен състав. Това е не само задължението на прокуратурата. Задължението на прокуратурата е да обясни каква е връзката на всички тези разпоредби, които твърди, че са били нарушени с престъпния резултат. Ето сега например на л. 7 от делото – това е обстоятелствена част на обвинителния акт и са изписани задължения. Тези същите задължения са изписани и в заключителната част на л. 14 и л. 15, където по закон трябва да бъде изписана правната квалификация, съдържаща словесна и цифрова част. Описанието на задълженията на ликвидатора и в двата случая се предхожда от цитиране на изпълнителното деяние на условния състав по чл. 219, неположил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество и за възложената му работа – съгласно договора, а именно и се изброяват разпоредби от договора за възлагане на ликвидация на П., т.е. сочи се на връзка на всяка описана разпоредба с престъпния резултат, но без да е описано каква точно е тази връзка. Тук намирам сериозен пропуск на обвинението – съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК в обвинителния акт трябва да е ясно описан начинът на извършване на престъплението. Тук не става ясно примерно как задължението на ликвидатора да сключва трудови договори е произтекъл, от сключването на кой договор, дейността на кой служител, с когото е сключил договор, са произтекли някакви вреди за дружеството и задължението да охранява дружеството.

Забраната да упълномощава друго лице със своите права, освен в изрично писмено възражение на възложителя - кого е упълномощил П. без разрешение на възложителя. Има редица въпроси, които поставят това изреждане на задължения по договора, на които няма отговор. Ако те нямат връзка – нека обвинителния акт да ги изключи от своето поле, но включени така в полето, и като преамбюл изпълнителното деяние на основния състав по чл.

219 налага извода, че те са в пряка причинна връзка с престъпния резултат от това деяние, без да са описани конкретни факти в тази насока. Затова си поддържам становището, че е недостатъчно конкретизиран обвинителния акт, който поставя в затруднено положение подсъдимият да разбере в какво точно е обвинен. Освен това, и в обстоятелствената част, и в диспозитивната част първото деяние е обвързано с чл. 26, ал. 1 НК, т.е. първото престъпление се разглежда като продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1, известно е, че продължаваното престъпление се състои минимум от две деяния, извършени през непродължителен период от време, при сходност на обстановката и при еднородност на вината. Не виждам нито в обстоятелствената част, нито в заключителната част ясно обособени тези две деяния, които съставляват първото престъпление. Ако липсват такива деяния, то нека обвинителния акт да бъде поправен и тази разпоредба да бъде заличена, ако такова деяние не съществува и е станало техническа грешка. Това е искането за бъде прекратено съдебното производство и делото да бъде върнато в прокуратурата.

3

ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че така направените заявления от защитника са неоснователни, доколкото САС се произнесе във връзка с посочените факти и обстоятелства в обвинителния акт, а именно, че са достатъчни във връзка с повдигнатото обвинение. От друга страна, част от изявленията на адв. К. намирам, че се явяват по същество, по доказателствата по делото, като не следва да бъде вземано отношение по тях.

ПОДСЪДИМИЯТ П.: Поддържам това, което каза адвокатът. Нямам какво да добавя.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

След проведено тайно съвещание Съдът, съобразявайки исканията, доводите и възраженията на страните, изложени по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, съобразявайки и определение от 04.05.2026 г., постановено по ВНЧД № 567/2026 г. по описа на САС, НО, 12 състав, намира за установено следното:

Настоящето дело е родово и место подсъдно на СГС.

Към настоящия момент не са налице основанията и предпоставките за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила, предвидени по реда на НПК, а именно за разглеждане на делото по някоя от диференцираните процедури, предвидени по реда на глава 27 и по глава 29 НПК.

Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, резервен защитник, назначаване на преводач, тълковник, преводач-тълковник от и на жестов език или вещо лице, както и извършването на съдебноследствени действия по делегация.

Не са налице основанията за ревизиране на мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия П., предвид неговото процесуално поведение, демонстрирано по настоящото дело до настоящия му етап.

Не са налице основания за събиране на нови доказателства, предвид липсата на направени в тази насока, от страните по настоящото дело, искания.

Не са налице и основанията по т. 9, чл. 248, ал. 1 НПК за разделяне или обединяване на делото.