Решение № 159 от 07.05.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. *** 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** VII СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20254110200294 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят С. Б. Н. е обжалвал НП№ *** г. на директор на Регионална дирекция по горите-В.Търново, с което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закон за горите /ЗГ/, вр. чл.15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева; за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, вр. чл.15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл.

257, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева; за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, вр. чл.15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендират се и разноски.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

При служебна проверка на АУАН № *** г. и НП№ *** г. на директор на 1

Регионална дирекция по горите-В.Търново съдът не констатира нередовности относно задължителните реквизити, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че нa *** г. жалбоподателят С. Б. Н. в качеството му на *** при *** е издал превозен билет № *** г. за експедиране на 8 пр. куб. м дърва за горене от дървесен вид цер и космат дъб; превозен билет № *** г. за експедиране на 4 пр. куб. м дърва за горене от дървесен вид цер и превозен билет № *** г. за експедиране на 4 пр. куб. м дърва за горене от дървесен вид цер, космат дъб и полски клен - дървесина, добита от отдел 315, подотдел "ц2", землище с. *** – държавна горска територия, в които посочил непълни адреси за доставка. В издадените превозни билети не били изписани улици и номера на адресите нa доставка. В превозен билет № *** г., с GPS координати на мястото на издаването му: LAT: 43.08778333333333, LON:

25.352220000000003, намиращо се на територията на РДГ-*** като получател било посочено лицето ***, с. ***, общ. *** обл. *** а като направление било изписано "обл. *** общ. *** с. ***". В превозен билет с № *** г., с GPS координати на мястото на издаването му: LAT: 43.08796166666666, LON:

25.35229, намиращо се на територията на РДГ-*** като получател било посочено лицето ***, с. ***, общ. *** обл. *** а като направление било изписано "обл. *** общ. *** с. ***". В превозен билет № *** г., с GPS координати на мястото на издаването му: LAT: 43 087988333333335, LON:

25.352230000000002, намиращо се на територията на РДГ-*** като получател бил посочен свидетелят ***, с. ***, общ. *** обл. ВеликоТърново, а като направление било изписано "обл. *** общ. *** с. ***". И трите доставки на дървесина били осъществени с превозни средства, управлявани от свидетеля А.Н.А., жител на с. ***, на когото жалбоподателят не съобщил устно или не удостоверил писмено пълните адреси на получателите. Свидетелят Д.П.И. – купувач и получател по превозен билет № *** г. не съобщил на жалбоподателя точен адрес за доставка, а го уведомил, че ще се разбере със свидетеля А.Н.*** къде да се чакат.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

По този начин жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставите на три административни нарушения, подводими по нормите на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закон за горите /ЗГ/, вр. чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Жалбоподателят в качеството му на длъжностно лице – *** на *** г. е издал три документа – превозен билет № *** г., превозен билет № *** г. и превозен билет № *** г., в които съзнателно не посочил пълните адреси за доставка на дървесината.

Индивидуализацията на получателя на дървесината само с две имена, а на адреса за доставка само чрез населеното място не позволява да се определи точното местоположение на последната. Без правно значение за съставомерността на деянията е дали при осъществяването на доставките е 2 използвано от друго лице ППС, оборудвано с GPS-устройство за откриване на местоназначението. Като не е изпълнил това си законово задължение и след като е нарушил забраната да не издава превозни билети без посочен в тях пълен адрес за доставка жалбоподателят е осъществил горепосочените нарушения. Наказващият орган правилно е приложил материалния закон, налагайки за трите извършени нарушения съответно три отделни административни наказания, индивидуализирани в минималния законовоустановен размер.

Несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на защитата на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, за неправилна индивидуализация на субекта на нарушението, за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Както бе отбелязано по-горе няма допуснати пороци относно задължителните реквизити, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН, които да обосновават правен извод за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на жалбодателя. Нарушението е описано достатъчно пълно, подробно и ясно, при съответствие между фактическото и юридическото му формулиране.

Мястото на нарушението е индивидуализирано от контролния и наказващия органи чрез GPS координати, които са били известни на жалбоподателя и които са били изписани и лично от него в самите превозни билети.

Субектът на нарушението е индивидуализиран правилно. Същият е на длъжност „***“ – длъжностно лице по смисъла на чл. 257, ал. 1, пр. 1 от ЗГ и съгласно приложените по делото Заповед № 150/14.07.2017 г. на директор на *** и Заповед № 38/26.01.2024 г. на директор на ***, като с оглед тези заповеди горският стражар за горска територия /охранителен участък/ с. *** С. Б. Н. е управомощен да издава превозни билети за транспортиране на дървесина от временен склад, добита от горските територии, в които упражнява служебните си задължения. Твърдяната от защитата на жалбоподателя за приложима разпоредба на чл. 108, ал. 2 от ЗГ е неприложима в разглеждания казус, тъй като е относима за друг правен субект – лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, имащо друго правомощие по претендирания текст – да издава позволително за сеч.

Всяко едно от деянията не представлява маловажен случай по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, вр. чл. 28 от ЗАНН. Касае се за отделни три деяния, осъществени от длъжностно лице през кратки времеви интервали на една и съща дата, които са засегнали важни обществени отношения, регулиращи стопанисването и ползването на горските територии. В разглеждания казус предназначението на всеки един от превозните билети е било да удостовери законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка. Непосочването на точен адрес за 3 доставка препятства както контрола относно тази законност, така и редовността на документирането, съвкупно имащи значение за нормалното функциониране на засегнатите обществени отношения. Деянията са типични за вида си и не са налице фактически обстоятелства, които да обуславят правен извод за по-ниска степен на тяхна обществена опасност в сравнение със същите по вид нарушения.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

При този изход на делото – потвърждаване на наказателното постановление искането на жалбоподателя чрез защитника за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение има своето правно основание в разпоредбите на чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ /ЗПП/, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /НЗПП/. Същото се явява основателно и следва да бъде уважено. Съдът, след като прецени кратката продължителност на делото, както и че същото не се отличава с особена фактическа и правна сложност намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на РДГ-В.Търново разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП№ *** г. на директор на Регионална дирекция по горите-В.Търново, с което на жалбоподателя С. Б. Н. за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закон за горите /ЗГ/, вр. чл.15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева; за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, вр. чл.15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева; за нарушение по чл.

257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, вр. чл.15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Осъжда жалбоподателя С. Б. Н. ЕГН ********** да заплати на РДГВ.Търново разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5