Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10364 от 16.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52259/2025
Вид
Определение № 10364
Подписан
16.03.2026
В сила
16.03.2026
Състав
ИВА АНАСТАСИОС АНАСТАСИАДИС

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10364 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110152259 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили необходими и допустими. писмени доказателства, които са относими,

Следва да се допусне поисканата от ищеца и ответника съдебно-медицинска експертиза, тъй като касае установяване на обстоятелства, които са относими към предмета на доказване и изискват специални знания.

Допустимо и относимо е искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба.

Допустимо и относимо е искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели, за установяване на обстоятелствата, свързани с механизма на трудовата злополука и действията на ответника за осигуряване на безопасна работа с работното оборудване.

Следва да бъде уважено искането на ответника по чл. 192, ал. 1 ГПК.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА извършването на съдебно-медицинска експертиза, която след преглед на медицинската документация и личен преглед на пострадалата да отговори на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба задачи, като 1 определя първоначално възнаграждение за изготвянето на заключението в размер на 350,00 евро, от които 215,00 евро, платими от бюджета на съда и 135,00 евро, вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Ц.Н.Г, София, п.к. 1000, ул. П. Парчевич 34, тел. ХХХХХХ 714 197.

УКАЗВА на вещото лице да работи по задачите на ответника след представяне на доказателства за внесен депозит.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели, при режим на довеждане от ищцата, единия – за установяване на претърпените от ищцата болки и страдания, а другия – относно механизма на инцидента и обстоятелствата, при които е настъпил.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели, при режим на довеждане от ответника, за установяване на фактите, посочени в мотивната част на настоящото определение.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192, ал. 1 ГПК, ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК: ХХХХХХ, да представи, в едноседмичен срок от съобщението, документ, установяващ размера на изплатено обезщетение по застрахователна полица № 3607240200R00058 от 21.06.2024 г. за сключена Задължителна застраховка „Трудова злополука“ с „Бией глас България“ ЕАД във връзка с претърпяна на 19.12.2024 г. трудова злополука от Е. Г. С., ЕГН ********** – застраховано лице по полицата.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседания на 21.05.2026 г. от 10:45 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице д-р Г.

ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за изпълнение от страна на последното дружество на разпореждането на съда по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК. Към съобщението да се приложи препис от настоящото определение, като се маркира разпореждането на съда, касаещо лицето.

На страните да се изпрати препис от определението, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника и доказателствата към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТО ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на сумата 12 000,00 лева, равняващи се на 6135,50 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 19.12.2024 г. в гр. София, на територията на производствена площадка (в направление СТУДЕН КРАЙ) на „Бией глас България“ ЕАД в гр. София, ул. „Проф. Иван Георгов“ № 1, при извършване на тестване на мостра на А4 бутилки, поставени на транспортна лента на сепаратор, и опит за изправяне на паднала бутилка на лентата.

Ищцата Е. Г. С. твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор е заемала длъжността „контрольор качество“. На 19.12.2024 г. по време на 2 производствения процес и при използване на машина – сепаратор, при опит за изправяне на паднала на транспортната линия бутилка, предпазната ръкавица, в която е облечена ръката на ищцата, се захваща от ремъка на машината и ръката й се притиска, вследствие на което на ищцата са причинени телесни повреди – счупване на палеца на дясната ръка и наранявания по средния, безименния и петия пръст на дясната ръка, с оток. Състоянието й е констатирано в Спешен кабинет по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Пирогов“, като й е поставена имобилизация (шина за пръст) за период от два месеца. Поддържа, че поради силно ограничени активни и пасивни движение на пръстите, имобилизацията е свалена и е насочена към рехабилитация. Излага твърдения, че злополуката е призната за трудова с влязло в сила Разпореждане № 36219/31.12.2024 г. на ТП на НОИ. Сочи, че за периода от 20.12.2024 г. до 22.05.2025 г. й е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност, в рамките на който не е могла да престира труд. Излага, че си е служила и си служи основно с дясната ръка, като за дълъг период от време, освен болките, които е трябвало до търпи, през различните период от средна до силна степен на интензивност, е изпитвала изключителни затруднения да използва травмираната ръка, като трудно е изпълнявала най – обикновени дейности от ежедневието. Сочи, че това е довело и до емоционален дискомфорт, усещане за зависимост от близките, безпокойство, чувство за непълноценност и несигурност при предприемането на действия с наранената ръка. Поддържа, че са намира в работоспособна възраст, като трябва да се грижи за издръжката на семейството си, както и за възпитанието и образованието на детето си, а случилото е оставило трайно отражение във физическото и психическото й състояние и към настоящия момент, изразяващо се в невъзможността да преодолее постоянната тревожност, която изпитва, че ръката й няма да си възвърне предишната сръчности и сила. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на злополуката – 19.12.2024 г., до окончателното изпълнение. Претендира разноски.

Ответникът „Бией глас България“ ЕАД в срока за отговор на исковата молба, навежда възражение, че ищцата при изпълнение на трудовите си задължения е проявила груба небрежност, доколкото въпреки че е запозната с инструкциите за безопасна работа, като периодично е била и инструктирана, не е изпълнила задълженията си с повишено внимание и вземане на мерки за безопасност. Сочи, че на служителката е било забранено да поставя ръцете си между въртящите се части на машината, особено без противорезни предпазни ръкавици, както тя е строила, като при възникване на проблем е била длъжна да натисне стоп – бутона на устройството, за да спре движението на лентата, и да извика дежурния обслужващ персонал, без да променя нищо до намесата му, каквото тя не е направила. Неспазвайки тези технологични правила и изисквания за безопасна работа, ищцата е застрашила здравето си, игнорирайки явен риск от увреждането му, което в крайна сметка е 3 настъпило. Излага довод, че изложеното обосновава извод, че ищцата е съпричинила и то съществено настъпилата вреда, като не е положила грижа за собственото си здраве, каквато би положили и най – небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Поддържа, че гореописаното небрежно поведение на ищцата, при изпълнение на трудовите й задължения, е единствената причина да настъпи вредоносния резултат, като сочи, че на практика неимуществените вреди е нямало да настъпят, ако ищцата е следвала въведените от работодателя технологични правила и изисквания за безопасна работа. Сочи, че приносът й за настъпването на трудовия инцидент, като преобладаващ, следва да бъде отчетен като бъде намалено съществено следващото й се обезщетение. Оспорва вида и характера на претърпените от ищцата увреждания, интензитета на преживените болки и страдания и продължителността на възстановителния период. Поддържа, че по делото няма представена медицинска документация, от която да се установяват усложнения в състоянието на ищцата, като предвид и характера на травмата, функционалността на ръката на ищцата следва да са е възстановила напълно след изтичане на периода на признатата временна неработоспособност от органите на медицинската експертиза. В този смисъл излага довод, че претендираният размер на обезщетението е неадекватен на степента на уреждането и претърпените неимуществени вреди. Поддържа, че определеното от съда обезщетение следва да бъде намалено и със застрахователно обезщетение, което ищцата ще получи по застрахователна полица от 21.06.2024 г. за сключена Задължителна застраховка „Трудова злополука“ със ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, по която тя е застраховано лице. Оспорва дължимостта на законната лихва върху главницата, считано от датата на претърпяване на трудовата злополука, като моли да се присъди от датата на подаване на исковата молба пред съда. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за частичното му отхвърляне на наведените съображения в отговора. Претендира сторените разноски в производството.

Ищецът носи тежестта на докаже съществуването на трудово правоотношение между страните, настъпването по време на действието му на злополука, която е приета за трудова по установения ред, обстоятелството, че същата е довела до временна нетрудоспособност, както и настъпването на вреди – неимуществени под формата на болки и страдания каквито твърди, техният интензитет и продължителност.

В тежест на ответника е да докаже направеното възражение по чл.201, ал.2 КТ /фактите, обуславящи проявена груба небрежност от работника при настъпване на трудовата злополука/.

Страните не спорят, предвид което и съдът отделя, на основание чл. 146, ал. 1, т.

4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно: че по силата на трудов договор № 202236/09.03.2022 г. ищцата е заемала при ответника длъжността „контрольор качество“, че по време на действието на договора – 4 на 19.12.2024 г. при извършване от ищцата на тестване на мостра на А4 бутилки, поставени на транспортна лента на сепаратор на територията на производствена площадка (в направление СТУДЕН КРАЙ) на „Бией глас България“ ЕАД в гр. София, ул. „Проф. Иван Георгов“ № 1, и опит от нея за изправяне на паднала на транспортната линия бутилка, е настъпила трудова злополука, установена с влязло в сила разпореждане на НОИ № 36219/31.12.2024 г.

С исковата молба и отговора са направени доказателствени искания, които страните считат за относими към установяване на релевантните факти, а относно доказателствената сила и стойност на доказателствата съдът дължи произнасяне само в решението.

Определението подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5