Решение № 858 от 15.04.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8154/2021
- Вид
- Решение № 858
- Подписан
- 15.04.2022
- В сила
- 15.04.2022
- Състав
- Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Десислава Александрова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 858 гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теменужка Симеонова
Членове:
Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100508154 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.02.2021 г. по гр.д. № 73170/17 г., СРС, IІ ГО, 60 с-в е о с ъ д и л „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори М.П.И. и Д.Н.М., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „****, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Д.Х.Д. и Ж.М.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, бул. ****, както следва: по иска с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 8547,07 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка на товари по време на превоз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 13.10.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1826,86 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 06.09.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 13.10.2017 г., като е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1826,86 лева до пълния предявен размер от 1865,08 лева, както и за периода 1 от 21.08.2015 г. до 05.09.2015г. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 Г П К , „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори М.П.И. и Д.Н.М., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „****, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Д.Х.Д. и Ж.М.Д., със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище”, бул. ****, направените в настоящото производство разноски в общ размер на 863,31 лева за внесена държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, „Д.З.“ АД, ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Д.Х.Д. и Ж.М.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, бул. ****, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори М.П.И. и Д.Н.М., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „****, направените в настоящото производство разноски в общ размер на 2,02 лева за депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от предпочитания ответник ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „****, представлявано съвместно от Изпълнителните директори М.И. и В.К., чрез пълномогщника по делото юрисконсулт Р.Л. с доводи, развити в две насоки. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, като е мотивирал, че приетият по делото протокол от 31.03.2012 г. и приетият рекламационен лист, подписани от застрахования при ответника превозвач и изпращач на товара представлват рекламационна претенция. На следващо място съдът неправилно е приел, че те представляват предявена претенция за плащане на обезщетение от правоимащ на товара. От съдържанието на двата документа се установява, че те представляват единствено констатация на липси/увреждания, а не изявление за ангажиране отговорността на превозвача. Още по-малко се установява претенцията да е предявена от правоимащ на товара. Въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е на основание чл.32 от Конвенцията за договора за международния автомобилен превоз на стоки /СМR/. Липсата на направена рекламация обосновава извода, че отговорността на превозвача или на 2 неговия застраховател по отговорност не би могла да бъде ангажирана.
Претенцията е неоснователна предвид направеното възражение за изтекла давност.
Вторият довод е, че съдът неправи е приел, че застрахованият при ищеца изпращач на товара Т.А. е правоимащ на товара. Съгласно търговските фактури продавач на стоката е LFT Germany Gmbh, Германия, а купувач Montada Articulos Technicos S.L., Испания при условия на търговска сделка DDP Барселона, т.е. правоимащ на товара е LFT Germany Gmbh. Фирма „Т.А.“ АД е само изпращащ на товара, съгласно C M R Товарителницата и Заявка-договор за превоз, т.е. липсват доказателства, от които да се установи правото на собственост на фирма „Т.А.“ АД на стоката към датата на събитието, правото да предявява и получава застрахователно обезщетение по застраховка „Карго“.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло процесното, като отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият/ищец „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, бул. ****, представлявано от изпълнителните директори Д.Х.Д. и Ж.М.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, бул. ****, чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.-А. оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече 3 смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност .
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./ от „Д.З.“ АД срещу предпочитания ответник ЗАД „А.“ АД и евентуален ответник „ИА-Т.“ ЕООД, за осъждане на ответника „ЗАД А.“ АД да заплати на ищеца сумата в размер на 8547,07 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка на товари по време на превоз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника ЗАД „А.“ АД да заплати на ищеца сумата в размер на 1865,08 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 21.08.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 13.10.2017 г., както и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки ( C M R ) за осъждане на ответника „ИА-Т.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 8547,07 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка на товари по време на превоз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, както и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД за осъждане на ответника „ИА-Т.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 8547,07 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка на товари по време на превоз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищецът „Д.З.“ АД твърди, че между него и „Т.А.“ АД бил сключен Договор № 1208000033 от 19.03.2012 г. за абонаментна застраховка на товари по време на превоз, по силата на който бил застрахован транспортът на товар - пневмо-ресори, 102 бр. кашони, по направление Пловдив (България) - Барселона (Испания). Транспортът на товара бил осъществен от втория ответник - „ИА-Т.“ ЕООД. На 27.03.2012 г., по време на транспорта, в Република Сърбия било осъществено ПТП, в резултат на което на превозвания товар били нанесени щети. Това наложило претоварването му на 4 друг товарен автомобил и връщането му в гр. Пловдив. След извършен преглед било установено, че има липси, че цялата стока била с унищожена опаковка и без евро палети. Общият размер на разходите възлизал на 4216,67 евро (или 8247,07 лева). Между страните по превозния договор товарособственика „Т.А.“ АД и превозвача „ИА-Т.“ ЕООД било проведено рекламационно производство във връзка с причинените щети, след което „Т.А.“ АД предявило претенция през ищцовото дружество за изплащане на застрахователно обезщетение. След преглед на представените документи и остойностяване на щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 8547,07 лева, с включени разноски за авариен комисар в размер на 300 лева, което било изплатено на „Т.А.“ АД на 17.10.2012 г. С писмо-покана изх. № 2461/04.08.2015 г. ищецът предявил регресната си претенция пред застрахователя по застраховката „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, но на 09.02.2016 г. получил отказ за плащане. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените срещу „ЗАД „А.“ АД искове. В случай че съдът намери същите за неоснователни, моли да постанови решение, с което да осъди втория ответник-превозвача да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение - на основание ЧМРтоварителницата или на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Ответникът „ЗАД А.“ АД в срока по чл. 131 ГПК е оспорил исковите претенции. Възразява, че „Т.А.“ АД не бил правоимащ по отношение на застрахования товар, поради което неоснователно ищцовото дружество му изплатило застрахователно обезщетение. Освен това, не било установено от действителния правоимащ - LFT Germany Gmbh в едногодишния давностен срок да била предявена рекламационна претенция към превозвача. В тази връзка твърди, че ищцовото дружество било платило неоснователно и поради изтекъл давностен срок по чл. 32, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Твърди, че претендираните разноски, за които било изплатено застрахователното обезщетение, не били сторени или ако били извършени-не били в претендирания размер. В условията на евентуалност, в случай че съдът прецени претенцията на ищеца срещу „ЗАД А.“ АД за основателна, прави възражение за неизпълнение на договорно задължение от страна на втория ответник „ИА-Т.“ ЕООД по чл. 23.3, вр. чл. 3.1, предл. 2 и предл. 3 (бездействие и груба небрежност) от Общите условия на застраховка 5
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“.
Евентуалният ответник „ИА-Т.“ ЕООД не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
По делото е безспорно, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за абонаментна застраховка на товари по време на превоз, сключен между ищеца, в качеството му на застраховател, и „Т.А.“ АД, в качеството му на застраховащ, със застрахователна полица № 1208000033 от 19.03.2012 г. Съгласно т. 2 от застрахователния договор застрахователната сума на всеки товар, обект на застраховане по условията на договора, трябвало да съответства на фактическата му стойност във времето и мястото на натоварването, която се определяла на база стойността по външнотърговска фактура. В т. 3 от договора било предвидено задължението на застраховащия да декларира на застрахователя всеки отделен превоз, обект на застраховане по договора, преди започване на експедицията на товара е представяне на уведомление по образец на посочените електронни адреси на застрахователя. Договорът за абонаментна застраховка бил сключен за срок от 1 година, считано от датата на подписването му.
Разпечатката съдържа 28 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36968749-6fac-4ae9-9b05-3021306f7be3