Протокол № 262 от 20.09.2022, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 262 гр. Варна, 16.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора М. Н. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600061 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..

Жалбоподател-подсъдим Г. И. Р., редовно призован, води се от органите на Съдебна охрана, явява се лично и с адв.Т. И. Р. от АК – София, редовно упълномощен отпреди.

Явява се и резервен защитник С. Г. П. от АК – Шумен.

Вещите лица В. В. Д. и В. П. В., редовно призовани, явяват се лично.

М. К. К., нередовно призован, не се явява. На призовката е отбелязано, че не е намерен на адреса. По данни на Е.В. – домоуправител, лицето отдавна е в чужбина и няма да се върне скоро.

А. К. Б., не се явява. На призовката е отбелязано, че същата е отказала да я приеме.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

АДВ.Р. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

1

ПОДС. Р. – Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото /вкл. и по отношение на неявилите се лица – предвид разпоредбите на чл.271 ал.5 и 7 НПК/, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ

СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещите лица.

В.Л.В. В. Д. - 64 годишен, бълг. гражданин, женен, не осъждан, без родство.

В.Л.В. П. В. – 62 годишен, бълг. гражданин, разведен, не осъждан, без родство.

СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по чл.291, ал.1 от НК, същите обещават да дадат заключение по съвест и разбиране.

На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по СМЕ, назначена по ВНОХД № 61/2022 г., изготвена от вещите лица.

В.Л.В. Д. – Поддържам изготвеното заключение.

В.Л.В. В. – Поддържам изготвеното заключение.

На въпроси на съда:

В.Л.Д. – В областта на главата има само повърхностни увреждания, няма удари, които биха могли да приведат пострадалия в безсъзнание и да няма възможност да разбере какво става. Ударите са не по-малко от четири в областта на главата, а в областта на гръдния кош не по-малко от 7-8, които съществуват. Механизмът, по който могат да се получат тези травми са няколко или множество ритници, удари със сопа или скачане. Тези 7-8 удара съществуват, те са от продълговат предмет. Извън тях има едно или няколко скачания и няколко удара с ритници, но това не може да бъде уточнено предвид самото увреждане. Има и защитни наранявания в зоната на ръцете, броят им не може да се определи.

Лява и дясна подбедрица за всеки крак не по-малко от един удар. След нанасяне на увреждането е малко относително да се каже кога е настъпила смъртта, кратко време е, но не е мигновено, до един час. Получава се прогресираща дихателна недостатъчност от счупените ребра, от навлизането 2 на въздух.

В.Л. В. - Смъртта не е внезапна, тя настъпва динамично, прогресира състоянието. От ляво има счупени десет ребра - човек има дванадесет ребра, от които последните две – 11-то и 12-то са плаващи и много не участват в акта на дишането. Това без съмнение затруднява движението на гръдния кош при вдишване и издишване, от друга страна контузията на белия дроб с настъпване на въздух и излив на течност е постепенен процес. Смъртта е настъпила до час или по-малко.

Страните заявиха, че нямат въпроси към вещите лица.

СЪДЪТ намира, че следва да приобщи заключението по СМЕ, като на вещите лица следва да бъде изплатено възнаграждение съгласно посоченото в справките-декларации, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал изготвената СМЕ.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица в размер на:

- В.Л.В. В. Д. – 404.70 /четиристотин и четири лв. и седемдесет ст./ лева,

- В.Л.В. П. В. – 404.70 /четиристотин и четири лв. и седемдесет ст./ лева и пътни разходи в размер на 27.84 /двадесет и седем лв. и осемдесет и четири ст./ лева. Издадени РКО – 2 бр.

СЪДЪТ дава възможност на подсъдимия да даде обяснения:

ПОДС.Р. - Без вина съм осъден и лежа в затвора Ловеч. Не съм го видял този човек. Не съм го докоснал. Искам да ме освобождавате. Друго няма какво да кажа.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.

АДВ. Р. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.

СЪДЪТ счете, че не се налага извършването на нови съдебни следствени действия, поради което председателят на състава обяви съдебното следствие за приключено и се пристъпи към изслушване на

СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

3

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на ШОП. В него са изложени подробни съображения в подкрепа искането на прокуратурата за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и осъждане на подсъдимия по чл. 116, ал.1, т.6, пр. 2 и 3 от НК. С оглед на това, че в настоящата съдебна инстанция бяха назначени допълнителна съдебнопсихиатрична и съдебно-медицинска експертиза, бих искала да добавя няколко неща към протеста на Окръжна прокуратура.

Действително считам, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон като е осъдил подсъдимия по чл. 118 от НК вместо по първоначално повдигнатото обвинение по чл.116 от НК.

На първо място по делото неправилно ШОС е приел, че подсъдимият се е засегнал от обидата, която пострадалият му е нанесъл напсувайки го. Аз от материалите по делото намирам достатъчно доказателства, че подсъдимият и пострадалият са били в постоянни свади, вражди и спорове по отношение мястото за паша на стадата от овце, за които са отговаряли. Считам за напълно житейски нелогично двама овчари да не използват псувни в речника си още повече, че такава псувня да породи до такава степен обида, която да предизвика този физиологичен афект, толкова силно раздразнение, което първоинстанционният съд е приел.

Освен това считам, че неправилно ШОС е приел че е налице състояние на афект, цитирам от мотивите към първоинстанционната присъда – това е фактически, а не медицински въпрос. Не такава е практиката на ВКС, съгласно която за да се стигне до извод за присъствие на афект трябва да са налице както правните критерии, така и медицинските такива и в този смисъл е Решение № 121/2011 г. на Второ НО. Практиката освен това сочи още, че състоянието на физиологичен афект е до голяма степен медицински въпрос защото е свързано със стеснение на съзнанието и физиологична симптоматика, в този смисъл ще цитирам още едно Решение № 196/2015 г. на Първо НО.

При тези съображения и при съвкупния анализ на доказателствата по делото, както и допълнителната съдебно-психиатрична експертиза изслушана и приета от настоящия съдебен състав, аз считам, че категорично по делото се установява това, което са посочили вещите лица, че не се покриват медицинските критерии за физиологичен афект и действията на подсъдимия по време на инкриминираното деяние и това, което са посочили вещите лица няма основание да се приеме хипотезата, че подсъдимият е бил в състояние на физиологичен афект при реализиране на престъпното деяние. По делото считам категорично, че липсват каквито и да е съмнения в компетентността и обективността на приетата експертиза за това и при съвкупен анализ на доказателствата се достига до извод, че такъв физиологичен афект не е бил налице.

По отношение на квалифициращите обстоятелства по т.6, пр.2 и 3 с оглед отново на събраните доказателства по делото и назначената и изслушана в 4 днешно съдебно заседание допълнителна СМЕ аз считам, че действително подсъдимият е извършил деянието по особено мъчителен за пострадалия начин и с особена жестокост предвид нанесените множество удари в жизненоважни органи, каквито се намират в гръдната кухина и в резултат на тези удари е настъпила тежка гръдна травма довела до остра дихателна недостатъчност, която както посочи и в днешно съдебно заседание вещото лице е погресираща травма, тоест до момента на смъртта пострадалият е изпитвал изключително силни страдания и както е посочено от вещите лица и задушаване.

В този смисъл и предвид съображенията изложени в протеста на ШОП аз считам, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна.

Моля да я отмените и да постановите нова, с която да признаете подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл. 116, ал.1, т.6, пр. 2 и 3 вр. чл.115 от НК, като наложите наказанието поискано от Окръжната прокуратура. В този смисъл моля за съдебен акт.

АДВ.Р. – Уважаеми Апелативни съдии, от името на моя доверител и от мое собствено ще Ви помоля да приемете, че протеста на ШОП е неоснователен и ще Ви помоля да не го уважавате, респективно ще Ви помоля да уважите моята въззивна жалба, с която сме сезирали Почитаемия съдебен състав. С оглед спецификата на производството няма да си позволявам да развия всички доводи, които съм развил пред първата инстанция, така че аз ще Ви моля при постановяване на Вашия съдебен акт да имате предвид всичките възражения и анализ на показанията на всички свидетели, разпитани в хода на досъдебното и съдебното производство. В резюме следва да се направи анализ на доказателствата с оглед на първо дали обвиняемото, респективно подсъдимото лице е автор на деянието, за което е предаден на съд и дали е налице правилната правна квалификация.

Аз все още твърдя, вече четвърта година откакто Г. е задържан, че по делото няма годни доказателства за неговата виновност и за авторството на деянието. Единственото доказателство по делото, въпреки че има разпитани над тридесет и няколко свидетеля, са неговите самопризнания. Нито едно друго такова доказателство няма – нито експертно, нито гласно освен неговите самопризнания. Тогава, когато видите хронологичността на неговите показания и всичките тези извън процесуални способи и закани, заплахи и бой, които е изпитал Г. в хода на досъдебното производство при неговото задържане ще видите, че всъщност това са едни изтръгнати самопризнания. Г. от 25.07.2018 г. до 27.07.2018 г., това са два дни, е разпитван шест пъти. При първия му разпит пред разследващ полицай казва, че нито го е виждал, нито го е пипал, нито нищо и оттам насетне вече този оперативен работник, за който стана въпрос и пред първата инстанция, след като го е закарал там на мерата, след като му е опрял пистолет и го е бил, след като и той с извинение пред дамите в залата се е изпуснал в гащите, забележете в рамките на 5