Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13880 от 11.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47600/2025
Вид
Решение № 13880
Подписан
11.07.2026
Състав
АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13880 гр. София, 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело № 20251110147600 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 05.11.2025 г.

(на лист 51 от делото) на ищцата Т. С. Н. срещу ответника „ЕОС матрикс“ ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи следните суми:

1. 2239,46 € (равностойност на 4380 лева) – остатък от главница, и 2896,98 € (равностойност на 5666 лева) – законна лихва за забава за плащане на последната сума за периода от 13.07.2006 г. до 30.09.2025 г. – вземания по изпълнителен лист от 24.07.2006 г. по частно гражданско дело № 15394/2006 г. на Софийския районен съд, 40. състав, за задължения по сключен между ищцата и „Обединена българска банка“ АД на 04.05.2005 г. договор за кредит;

2. 87,94 € (равностойност на 172 лева) – остатък от главница, и 73,63 € (равностойност на 144 лева) – законна лихва за забава за плащане на последната сума за периода от 01.01.2013 г. до 30.09.2025 г. – вземания по изпълнителен лист от 10.07.2012 г. по частно гражданско дело № 15992/2012 г. на Софийския районен съд, 30. състав, за задължения по сключен между ищцата и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на 10.05.2008 г. договор за кредит, и

3. 568,56 € (равностойност на 1112 лева) – остатък от главница, и 698,42 € (равностойност на 1366 лева) – законна лихва за забава за плащане на последната сума за периода от 01.01.2013 г. до 30.09.2025 г. – вземания, които ответникът твърди, че са му прехвърлени и са възникнали от сключения между ищцата и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на 10.05.2008 г. договор за кредитна карта.

Ищцата твърди, че направила проверка за задълженията , описани в 1

Централния кредитен регистър (ЦКР) на Българската народна банка и установила задължения, които ответникът твърди, че му дължи в описаните по-горе размери. Съответно за първата група задължения установила, че са отразени в изпълнителен лист от 24.07.2006 г. по частно гражданско дело № 15394/2006 г. на Софийския районен съд, 40. състав, като вземания на „Обединена българска банка“ АД по договор за кредит от 04.05.2005 г., и възлизат на: 4509,27 лева – главница, върху която се начислява законна лихва от 13.07.2006 г.; 345,38 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.10.2006 г. до 12.07.2006 г.; 21,08 лева – „наказателна лихва“ за същия период, и 283,78 лева съдебни разноски. За тези вземания било образувано изпълнително дело № 543/2006 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Веселка Любенова, като след плащания е образувано отново като изпълнително дело № 1264/2009 г. на ЧСИ Ренета Милчева. Ищцата сключила с ответника споразумение за разсрочване на дълга по последното изпълнително дело, който според същото към 08.04.2016 г. възлизал на 5520,13 лева, като задълженията са разсрочени за изпълнение до 28.03.2017 г., а след последната дата не са извършвани изпълнителни действия, поради което се поддържа, че всички дългове са погасени с изтичане на 5-годишен давностен срок. По втората група вземания се поддържа, че са установени с изпълнителен лист от 10.07.2012 г. по частно гражданско дело № 15992/2012 г. на Софийския районен съд, 30. състав, който е за следните суми: 3586,71 лева главница, върху която се начислява и законна лихва; 700,22 лева възнаградителна лихва; 502,92 лева – „наказателна лихва“, и 378,80 лева съдебни разноски. Поддържа се, че по този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 122/2013 г. на ЧСИ Валентина Иванова. Това дело било приключено по реда на чл. 433, ал. 2 ГПК с постановление от 01.02.2024 г., което според ищцата е индикация, че всички задължения са били изплатени, а дори и да не е така, са погасени по давност, тъй като след 28.03.2017 г. няма извършени изпълнителни действия. По отношение на последното вземане ищцата поддържа, че няма доказателства за съществуването му, но ответникът е подал към ЦКР данни, че му се дължат 1112 лева главница, прехвърлена му от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД като вземане на банката срещу ищцата по Договор за кредитна карта от 10.05.2008 г., както и 1366 лева лихвени плащания. Тъй като няма данни за принудително изпълнение, задълженията по договора с краен падеж 10.05.2011 г. следва да са се погасили към 2016 г.

Поради това се иска да бъде признато спрямо ответника, че ищцата не му дължи сумите, които последният е декларирал в ЦКР, и е отказал да отпише по искане на ищцата. Претендират се разноски.

Подаден е в срок отговор от ответника – „ЕОС матрикс“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват – частично като недопустими, частично – като неоснователни. По отношение на втората група искове, по които има приключено изпълнително дело ответникът оспорва ищцата да има интерес, тъй като не била установила да се поддържа изпълнението и няма предприети никакви действия на ответника по събиране на вземанията. За останалите групи вземания се поддържа, че исковете са неоснователни, тъй като не е настъпила погасителна давност. Поддържа се, че по първото изпълнително 2 дело споразумението за разсрочване на дълга е изпълнявано до 05.02.2018 г., когато има постъпило плащане от ищцата към ответника, а след това се твърди, че са извършвани изпълнителни действия, без да е конкретизирано какви. По вземанията по договор за кредитна карта се твърди, че е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 21484/2014 г. на Софийския районен съд, по който било образувано изпълнително дело № 2836/2014 г. на ЧСИ Биляна Богданова, без посочени детайли за извършени по-нататъшни изпълнителни действия.

В съдебното заседание ищецът изпраща представител, който поддържа основателност на исковете, като претендира разноски. Ответникът не изпраща представител, като с писмена молба поддържа доводите от отговора на исковата молба, като оспорва претенцията на ищеца за разноски и иска присъждането им в намален размер.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно неоспорена от ответника извадка от централния кредитен регистър на Българската народна банка от 21.08.2025 г. (на лист 36 от делото) са отразени три задължения на ищцата, все с кредитор ответника, съответно – с неизплатен остатък от 4380 лева, придобито на 29.02.2016 г.; с неизплатен остатък от 172 лева, придобито с цесия на 22.05.2015 г., и 1112 лева, придобито с цесия 25.04.2012 г.

С определението за насрочване на делото от 21.05.2026 г. (на лист 78) съдът е отделил като безспорни между страните фактите, че в полза на частни праводатели на ответника са издадени срещу ищцата изпълнителен лист от 24.07.2006 г. по частно гражданско дело № 15394/2006 г. на Софийския районен съд, 40. състав, за вземания в размер на 4509,27 лева – главница, върху която се начислява законна лихва от 13.07.2006 г.; 345,38 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.10.2006 г. до 12.07.2006 г.;

21,08 лева – „наказателна лихва“ за същия период, и 283,78 лева съдебни разноски; изпълнителен лист от 10.07.2012 г. по частно гражданско дело № 15992/2012 г. на Софийския районен съд, 30. състав, който е за следните суми:

3586,71 лева главница, върху която се начислява и законна лихва; 700,22 лева възнаградителна лихва; 502,92 лева – „наказателна лихва“, и 378,80 лева – съдебни разноски; че за вземанията по договор за кредит от 04.05.2005 г. и от 10.05.2008 г. между страните е сключено споразумение за разсрочване на дълг поне до 28.03.2017 г.; че ответникът не смята вземанията за погасени и поддържа в архива си, че му се дължат.

Съгласно представен в официален препис от изпълнителното дело (на лист 103 от делото) Изпълнителен лист от 24.07.2006 г. по частно гражданско дело № 15394/2006 г. на Софийския районен съд, 40. състав, ищцата е дължала на „Обединена българска банка“ АД сумите: 4509,27 лева – главница, ведно със законната лихва от 13.07.2006 г. до изплащането; 345,38 лева – договорна лихва за периода от 20.01.2006 г. до 12.07.2006 г.; 21,08 лева – „наказателна лихва“ за периода от 20.01.2006 г. – 12.07.2006 г., и 283,78 лева – разноски.

3

Съгласно молба на лист 101 от делото взискателят е поискал на 27.10.2006 г. образуване на изпълнително дело, заведено като дело № 20067800400543 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Веселка Любенова. Съгласно представена на лист 125 от делото молба на ответника от 15.02.2008 г. по изпълнителното дело, той е поискал конституиране като нов взискател въз основа на договор за цесия от 10.12.2007 г.

Съгласно представено на лист 173 от делото писмо на ЧСИ Веселка Любенова от 04.09.2009 г. изпълнително дело № 20067800400543 е прехвърлено на ЧСИ Ренета Василева, където е образувано като изпълнително дело № 2009790041264 на последната. Последното действие, извършено по това дело е изпращане на запорно съобщение, удостоверено от ЧСИ Василева в сметка от 03.11.2014 г. (на лист 240 от делото).

Съгласно приложените по делото документи по изпълнително дело № 20137780400122 на ЧСИ Валентина Иванова, срещу ищцата е издаден Изпълнителен лист от 24.07.2006 г. по частно гражданско дело № 15394/2006 г. на Софийския районен съд, 40. състав, за вземания на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на стойност 3586,71 лева – главница по договор за кредит от 10.05.2008 г., ведно със законната лихва от 30.03.2012 г. до плащането; 700,22 лева – договорна лихва за периода от 05.04.2010 г. до 14.03.2012 г.; 502,92 лева – „наказателна лихва“ за периода от 05.04.2010 г. до 29.03.2012 г., и 378,80лева – разноски (на лист 3 от изпълнителното дело). Делото е образувано по молба на взискателя от 06.02.2013 г. На лист 17 от делото е представена молба на ответника с вх. № 116/12.07.2015 г., с която е поискано конституиране на ответника като взискател поради цесия, настъпила по договор от 22.05.2015 г.

По делото е представена спогодба между страните от 08.04.2016 г. за изплащане на дълга на вноски до 28.03.2017 г. Делото е прекратено с постановление от 18.01.2024 г. поради изплащане на дълга, както надлежно е установено в постановлението.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на несъществуване на вземания – за две, за които е допуснато предварително изпълнение – с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗЗД, а за третото – общ отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Исковете се разглеждат, ако съдът установи, че ответникът претендира вземанията от ищцата. Исковете се уважават, освен ако ищецът не установи изпълнителни действия, довели до прекъсване на давностния срок.

Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на втория предявен иск – действително в изпълнителното дело представител на същия е заявил към 2024 г., че описаната от ищеца сума не се дължи и изпълнителното дело е приключено, но последващите действия на ответника противоречат на това изявление пред съдебния изпълнител – ако вземането е погасено, то не следва да се поддържат данни за него в кредитния регистър.

Следователно е налице основание към датата на исковата молба да се води 4 исково производство поради наличие на правен спор между страните към тази дата. Доколкото ответникът и към момента не е доказал да е заличил данните от Централния кредитен регистър, то интерес от водене на иска все още съществува.

По основателността на исковете за първото вземане е установено, че последното изпълнително действие за първото спорно вземане е било извършено най-късно през 2014 г., като оттогава до предявяване на иска са изминали над 10 години, т.е. вземането е погасено по давност на основание чл.

110 ЗЗД и чл. 117, ал. 2 ЗЗД. За второто вземане е установено признание на ответника от 2024 г., че е платено в цялост, което не е опровергано, т.е. и това вземане не съществува.