Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5749 от 10.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4634/2026
Вид
Решение № 5749
Подписан
10.09.2026
В сила
10.09.2026
Състав
Елена Маврова, Биляна Магделинова, Стилияна Григорова

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 5749 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно гражданско дело № 20261100504634 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Столична община срещу отказ на ЧСИ М.П., peг.№851, обективиран в съобщение с изх. №32343/03.04.2026г., да намали размера на приетото за събиране адвокатското възнаграждение по изп. дело №20268510401024 на пълномощника на взискателя от 144евро до минималния размер от 100евро.

В жалбата са изложени съображения, че определеното възнаграждение е прекомерно и несъобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и че е платена сумата за събиране на която е образувано изпълнителното дело.

Взискателят Е.В.В. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Излага съображения, че процесуалният представител е регистриран по ЗДДС.

По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ П. излага съображения за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид представените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по изп. дело №20268510401024 по описа на ЧСИ П. е образувано по молба от 05.03.2026г. на взискателя Е.В., въз основа на изп.

1 лист от 25.02.2026г., издаден от АССГ, с който е осъден длъжника да заплати сумата от 5,11евро, представляваща разноски в производството. Към молбата е приложен договор за правна помощ по изпълнителното дело, в който е договорено възнаграждение в размер на 144евро с ДДС, което не е платено, тъй като адвокатът оказва безплатна правна помощ. Представено е доказателство за регистрация на адв.В. по ЗДДС.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на 06.03.2026г. е поканен длъжника да заплати главница в размер на 5,11евро и разноски по изп. дело в размер 144евро и дължима сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 61,72евро.

Постъпило е възражение от длъжника на 09.03.2026г. срещу приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение с искане да бъде намалено до минималния размер от 100евро, както и да се редуцира размерът на пропорционалната такса. С оспореното съобщение длъжникът е уведомен за постановения отказ за намаляване размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение. На 25.03.2026г. по сметка на ЧСИ П. е постъпила сума в размер на 210,83евро, платени доброволно от длъжника.

При така установената фактическа следното от правна страна: обстановка, съдът приема

Съгласно чл.78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната и правна сложност на делото може по искане на насрещната страна да се присъди по – нисък размер на разноските, но не по малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.

В изпълнителното производство осъществената правна помощ се изразява в подаване молба за образуването му. В срока за доброволно изпълнение не е постъпило плащане на сумите, посочени първоначално в поканата за изпълнение, но такова плащане е извършено на 25.03.2026г.

Според чл.10, т.1 от Наредба №1 /2004г. з а образуване на изп. дело минималното възнаграждение на адвоката е 200 лв. В разглеждания случай участието на адвоката по изп. дело се е изчерпало с подаването на молба за образуването му. С оглед установената фактическа и правна сложност на изпълнителното производство дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 200лева с равностойност от 102,26евро.

Следва да се вземе предвид, че процесуалният представител на

2 взискателя е представил договор за безплатна правна помощ, в който е заявено искане за присъждане на възнаграждение в размер на 144евро с включен ДДС, което е присъдено. В тази връзка следва да се вземе предвид, че според § 2а от наредба№1/2004г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

На следващо място е налице преобладаваща съдебна практика, според която вкл. и в хипотезата на безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както е в настоящия случай, се дължи ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение. В този смисъл е определение № 303/13.02.2024 г. по ч. т. дело 2204/2022 г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 1557/13.06.2024 г. к. ч. т. д. № 836/2023 г. по описа на ВКС, определение № 351/23.09.2020 г. по ч. т. д. № 1485/2020 г. по описа на ВКС II т. о.

По този въпрос е налице произнасяне и с решение от 23.10.2025 г. по дело С744/2023 на СЕС, че член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година, което съгласно чл. 633 ГПК има задължителен характер. В същото е прието, че общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги, когато тази доставка е извършена безплатно. Ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.

Предвид изложеното, дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 120евро с ДДС, поради което жалбата е частично основателна и следва да се намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение на 120 евро и дeлото да бъде върнато на съдебния изпълнител за преизчисляване размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вземе предвид, че в базата за изчисляването й не се включват разноските за възнаграждението за адвокат по изпълнителното дело.

Предвид изложеното жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени оспореното постановление и се намалят разноските, съобразно гореизложеното.

3

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Столична община отказа на ЧСИ М.П., peг.

№851, обективиран в съобщение с изх. №32343/03.04.2026г., да намали размера на приетото за събиране адвокатското възнаграждение по изп. дело №20268510401024 от 144евро до минималния размер от 120евро и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ адвокатско възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя Е.В.В. с ЕГН **********, в размер над 120евро с ДДС.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ П. за преизчисляване размера на дължимата такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, съобразно мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4