Решение № 165 от 16.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Велико Търново, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500120 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 451 от 30.11.2023 г. по гр.д. № 457/2023 г. Окръжен съд Русе е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. Д. Д. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 394/2022 г. на Районен съд Русе, както и сумата от 5000 лв., представляваща имуществени вреди от същото незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до претендираната сума от 30000 лв. е отхвърлен, ведно със законната лихва върху разликата, считано от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, като решението се обжалва в частите, 1 в които е осъдена Прокуратурата да заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и за имуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва. Излагат се доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно, не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България и съдебната практика по аналогични случаи. Неправилно са кредитирани показанията на разпитаните свидетели, без да се отчете тяхната заинтересованост. Недоказани са твърденията на ищеца за сериозни негативни последици в личен и семеен план по причина на обвинението. В хода на наказателното производство Д. не е задържан, спрямо него е взета най-леката мярка за неотклонение. Излагат се доводи, че е недоказана претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство.

Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се намали размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и се отхвърли претенцията за имуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК М. Д., чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор по жалбата, в който заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М. Д. Д.

2 против Прокуратурата на Република България за репариране на имуществените и неимуществени вреди, търпени вследствие на повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, като наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда.

Излага, че за защита по наказателното производство е заплатил сумата 5000 лв. за две инстанции. Не е разполагал със сумата, поради което се наложило да вземе пари назаем и това предизвикало у него морален дискомфорт. Не можел да си позволи да рискува и да наеме по-евтин адвокат, тъй като възможността да бъде осъден ефективно и да влезе в затвора била реална. Наказателното производство била с фактическа и правна сложност, което налагало да се ползва адвокат с голям опит в наказателното право. Стресът и постоянното притеснение в продължение на една година, че може да влезе в затвора за деяние, за което няма никаква вина, му се отразили негативно. Възможността да му бъде наложено ефективно наказание била реална, а това би се отразило на намирането на подходяща работа. Станал нервен и раздразнителен, вечер дълго време не можел да заспи, защото постоянно го тревожела мисълта, че може да влезе в затвора. Въпреки подкрепата, която получавал от съпругата си, в дома им витаела нездрава обстановка, изпълнена с напрежение и стрес, и двамата били силно изнервени. Вследствие на воденото наказателно производство останал без работа и без постоянни доходи. Впоследствие не могъл да си намери работа, съпругата му не реализирала високи доходи, с което стандартът им на живот се понижил. Ограничили се социалните му контакти, престанал да излиза и да се среща с приятели, изпаднал в изолация.

Съседите му започнали да го отбягват. Измъчва го и обстоятелството, че не може да върне парите от заема си, за да плати на адвоката си по наказателното производство. Когато бил оправдан първоначално, не се успокоил, защото очаквал прокурора да протестира, както и станало. По този начин продължил да живее под стрес и безпокойство. Особено се стресирал, когато чул прокурора от окръжна прокуратура да пледира за ефективна присъда от една година затвор, при първоначален строг режим. Притеснил се, че може да бъде арестуван още от съдебната зала. Продължил да живее в напрежение и стрес, докато не разбрал месец по-късно, че е оправдан окончателно и оправдателната му присъда е влязла в сила. Все още не се е възстановил от преживяното и ще му трябва доста време да си върне спокойствието и предишния начин на живот. Претърпените неимуществени вреди оценява на 3 сумата от 30000 лв., за която предявява иск, ведно с иск за заплащане на имуществените вреди в размер на 5000 лв., със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е направила следните възражения: Оспорва се претенцията за неимуществени вреди, като завишена, несъответстваща на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди.

С обжалваното решение на първоинстанционния съд е прието, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, анализирани са правно значимите към определяне на размера му факти, поради което е прието, че справедлив размер на обезщетението би бил в размер на 5000 лв., до който размер е уважена тази претенция. По отношение на имуществените вреди е прието, че искът е основателен за разходите за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., като е присъдена и законна лихва върху двете обезщетения, считано от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С постановление за привличане на обвиняем от 08.12.2021 г., по ДП № 336 ДП-382/2021 г. на ОДМВР Русе, М. Д. Д. е привлечен като обвиняем за това, че на 13.01.2021 г. в гр. Русе, в съизвършителство с Е. Г. пред Районен съд Русе, като свидетел по АНД № 1975/2020 г. на Районен съд Русе, устно, съзнателно потвърдил неистина, че на 03.09.2020 г. в гр. Русе, служител на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Русе не е подал сигнал за спиране със стоп-палка по образец на Г. Г. от гр. Русе, като водач на лек автомобил Дачия Сандеро, с рег. № Р23**** – престъпление по чл. 290, ал.

1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Взета е мярка за неотклонение „Подписка“, ищецът е разпитан като обвиняем.

На 08.03.2022 г. е внесен обвинителен акт срещу обвиняемите Е. Г. и М. Д., за което е образувано НОХД № 394/2022 г. на Районен съд Русе.

Проведени са 6 бр. съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично, като едното е отложено по искане на неговия адвокат. Видно от договор за правна защита и съдействие № 013708/11.05.2022 г. за процесуално 4 представителство по делото е договорено и заплатено възнаграждение на адв.

Р. в размер на 2500 лв.

С Присъда № 122/27.10.2022 г. по НОХД № 394/2022 г. на Районен съд Русе подсъдимият М. Д. е оправдан за деянието, за което е обвинен. С определение от същата дата е отменена мярката за неотклонение „Подписка“.

Против постановената присъда е постъпил протест от Районна прокуратура Русе, по който е образувано ВНОХД № 80/2023 г. на Окръжен съд Русе. Проведено едно съдебно заседание, на което ищецът е присъствал лично.

Представляван от адв. Р., за което е заплатено по договор за правна защита и съдействие № 013729 от 23.02.2023 г. възнаграждение в размер на 2500 лв.

С Решение № 58/14.03.2023 г. по ВНОХД № 80/2023 г. на Окръжен съд Русе е потвърдена Присъда № 122/27.10.2022 г. по НОХД № 394/2022 г. на Районен съд Русе. Решението е окончателно.

От приложената справка за съдимост на Д. е видно, че той е осъждан, като за периода 27.08.2016 г. до 22.12.2016 г. е търпял ефективно наказание лишаване от свобода, както и за периода 20.01.2017 г. – 20.01.2020 г. е търпял наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, тъй като двете деяния, за които е наказан, извършени през 2015 г., са за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта.

От представената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, приложена към материалите по досъдебното производство, е видно, че Д. е посочил, че не работи по трудов договор, не реализира доходи от трудова дейност.

За изясняване на фактическата обстановка е разпитана свидетелката Д. Н., която живее на семейни начала с ищеца от пет - шест години. М. споделил за делото, не се чувствал добре от цялата ситуация. Не искал да има пререкания със съда или други институции. През 2021 г. му повдигнали обвинението, бил притеснен и учуден какво е направил. Когато прокурорът му обяснил, че ще получи ефективна присъда, започнал да вдига кръвно, не се чувствал добре. Идвали призовкари от прокуратурата, а свидетелката и ищецът били домоуправители, започнали съмнения у съседите. М. бил помолен учтиво от работодателя му да напусне работа, тъй като се налагало постоянно да отсъства от работа.Тогава работел като шофьор и превозвал стока. Наложило се да напусне работа и започнали да се справят с доходите на 5 свидетелката. Положението станало изнервящо, започнали битови скандали, М. бил изнервен от цялата ситуация. Преживял доста трудно тези неща, заради безпаричието се натрупало напрежение. М. се притеснявал, че ще влезе в затвора. Свидетелката не присъствала в съдебното заседание, на което прокурорът е пледирал за ефективна присъда, но била отвън и видяла след това М. – бил целият зачервен, вдигнал кръвно, наложило се да отидат на лекар, бил се уплашил. След първата оправдателна присъда не можел да повярва. Като разбрал, че прокуратурата обжалва присъдата, бил притеснен, не искал да ходи по дела и отново да се развива всичко. Все още е под въздействието на тази уплаха, има напрежение у него, но вече е с една идея по-спокоен. Ползвал се с безупречна репутация пред останалите хора.

Свидетелката знае, че е бил осъждан, но не знае за какво.

Св. Г. Г. е приятел на ищеца. М. се ползвал с безупречна репутация, бил осъждан един път за алкохол, бил в затвора, пак за алкохол, бил катастрофирал след употреба на алкохол. Не употребява редовно алкохол, защото работел като шофьор. Имал проблеми с кръвното налягане, при създадено напрежение вдига кръвно. Няколко пъти свидетелят го карал до болницата. Откакто започнал да работи като шофьор вдига кръвно. Работил като шофьор на камион преди пет - шест години. През последните две години се оплаквал, че има семейни проблеми, тъй като му е повдигнато дело, че се е возил в жълт автомобил на свидетеля. Притеснявал се жена му да не го остави.