Определение № 1495 от 15.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1495 гр. Пловдив, 15.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20225300501291 по описа за 2022 година Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413 ал.2 пр.2 и 411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Кредито” ЕООД, ЕИК – 204554530, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. „Гоце Делчев“ №100, бл.

Бизнес сграда „Азимут“, ет.5, офис 8, чрез адв. С.М. М. Х., против Разпореждането, инкорпорирано в Заповед № 2890/17.04.2022г. на Районен съд – Пловдив, II бр.с. по ч.гр.д.№ 4707/2022 г., с което е отхвърлено подаденото от дружеството против Л. ИВ. АНД., ЕГН –**********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите в размер на 87,33 лв. – такса за експресно разглеждане; както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови присъждане в пълен размер на претендираните със заявлението суми, както и направените разноски в цялост. Претендира разноски и за въззивна инстанция.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.

Районният съд, за да отхвърли заявлението в обжалваните части излага съображения, че разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския 1 кредит (ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, но не и за предоставяне на заемната сума. С това допълнително плащане, което не се разграничава изрично от другото посочено плащане експресно обслужване се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Има обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, на осн. чл.143 от ЗЗП. Таксата бързо разглеждане е около 45 % от предоставената в заем сума.

Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.411 ал.2 от ГПК – Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато: т.2 пр.2 – искането е в противоречие с добрите нрави и т.3 /нова -ДВ, бр.100/20.12.2019г./ – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя или е налице обоснована вероятност за това.

Правилно е отхвърлено заявлението за сумата 87,33 лв. – такса за експресно разглеждане, тъй като е начислена въз основа на клауза, съставляваща недействителна уговорки между кредитора и длъжника, на осн. чл.143 ал.2 т.5 пр.1 във вр. с чл.1 от ЗЗП. Доколкото договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило, установено в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК -кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл.

10а, ал.4 от ЗПК императивно сочи, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния случай.

2

Описаната сума от 87,33 лв. е типично действие по управление на кредит и съставляват разход, присъщ за основния предмет на договора. Този вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е.

Налага се извод за обоснована вероятност за наличие на неравноправна клаузи по чл.143 т. 20 от ЗЗП във вр. с чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и във вр. с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави, представляващи неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. Това е така, тъй като таксата бързо разглеждане в размер на 87,33 лв. е около 45 % от предоставената в заем сума в размер на 200 лв. по Договора за потребителски кредит с № 0L00051587 29.12.2021г. между страните.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждането, инкорпорирано в Заповед № Заповед № 2890/17.04.2022г. на Районен съд – Пловдив, II бр.с. по ч.гр.д.№ 4707/2022 г., с което е отхвърлено подаденото от „Кредито” ЕООД, ЕИК – 204554530, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. „Гоце Делчев“ №100, бл. Бизнес сграда „Азимут“, ет.5, офис 8, чрез адв. С.М. М. Х., против Л. ИВ. АНД., ЕГН –**********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите в размер на 87,33 лв. – такса за експресно разглеждане; както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3