Решение № 2233 от 02.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2233 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100104194 по описа за 2022 година

Ищецът В. Ц. Д. посочва, че с постановление от 17.12.2014 г. по ДП 60Пр/2014 г. на ВОП е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 4 вр. ал. 1 НК. По искане на главния прокурор на 18.12.2014 г. Висшият съдебен съвет временно остранява ищеца от длъжността „съдия“ и „и.ф. председател на Военно-апелативен съд“ до приключване на наказателното производство. На 14.02.2015 г. председателя на Военно-апелативен съд отказва на ищеца изплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 3 ЗСВ поради привличането му като обвиняем за извършване на тежко престъпление. На 31.03.2015 г. е внесен обвинителен акт , като делото е препратено за разглеждане от СГС. С присъда от 21.06.2019 г. В. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 248а ал. 3 НК, но поради изтекла давност не му е наложено наказание.

Оправдан е за останалите деяния по чл. 248а НК. В рамките на осъществения инстанционен контрол с присъда от 04.12.2020 г. В. Д. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 248а НК в цялост. Съдът е приел несъставомерност на инкриминираното деяние. Оправдателната присъда, като непротестирана, е влязла в сила на 22.12.2020 г. Ищецът посочва, че наказателното производство – в досъдебна и съдебна фаза, е продължило шест години. За повдигнатото обвинение наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2000 до 10000 лв. Ищецът твърди да е 1 претърпял неимуществени вреди – негативни емоционални преживявания, унижение, притеснения, психически тормоз, унищожаване на 13-годишна кариера като магистрат, публично опозоряване чрез разгласяване в медиите.

Засегнати били личното чувство за чест и достойнство на човек и офицер, който безупречно изпълнявал служебните си задължения и многократно бил награждаван за това. По отношение на заеманата длъжност „съдия“ имало завишени изисквания за почтеност и спазване на законите и това допълнително въздействало, засягайки чувството за достойнство и чест на ищеца. Поради временното му освобождаване от длъжност в състояние на професионална и финансова безизходица ищецът подал искане за освобождаване от заеманите длъжности, за да може да работи и да се издържа като адвокат. Ищецът твърди да е претърпял имуществени вреди – пропуснати ползи, тъй като не получил дължимото обезщетение при напускане на съдебната система, което е щяло да му бъде изплатено.

Последното било сторено едва след влизане в сила на оправдателната присъда на 22.12.2020 г. Ищецът пропуснал ползи в размер 53924,21 лв.. – законна лихва върху главницата от 89464,40 лв. обезщетение, която лихва е дължима за периода 15.01.2015 г. – 22.12.2020 г.

По изложените претендира на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,предл. първо ЗОДОВ осъждане на П. на Р.Б. да му заплати сумата от 200 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 53924,21 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на законна лихва върху сумата от 89464,40 лв. за времето 15.01.2015 г. – 22.12.2020 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът П. на Р.Б. оспорва предявените искове. Посочва, че на ответника не е взета мярка за неотклонение. Разследването е протекло в разумни срокове, като следва да се отчете и че обвиняеми са били още 6 лица.

Ответникът нямал контрол върху продължителността на съдебната фаза. Ако се приеме, че ищецът е търпял вреди от временното отстраняване от длъжност, това е било за периода 18.12.2014 г. – 15.01.2015 г., когато е освободен по негово искане. Органите на П.та не са правили публикации в медиите. Посочва, че претендираното обезщетение е прекомерно и не е съобразено с икономическия стандарт в страната. По отношение на 2 претенцията за пропуснати ползи – прави възражение за изтекла давност, наред с това върху обезщетение в размер на законна лихва не следвало допълнително да се начислява лихва. Оспорва началния момент.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. М., поддържа предявения иск.

Ответникът не изпраща представител и не заявява становище по иска.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 17.12.2014 г. по ДП 60-ПР/2014 г. В. Д. Ц. е привлечен като обвиняем за престъпление п очл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК. Не е взета мярка за неотклонение.

С решение от 18.12.2014 г. на Висшия съдебен съвет В. Д. е временно отстранен от длъжност до приключване на наказателното производство.

Със заявление от 18.12.2014 г. до ВСС В. Д. е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност „съдия“.

С решение от 15.01.2015 г. на ВСС ищецът е освободен от заеманата длъжност

„заместник-административен ръководител

– заместникпредседател“ на Военноапелативен съд, както и от длъжността „съдия“ във Военноапелативен съд, считано от датата на вземане на решението. На 24.01.2015 г. В. Д. е приет за адвокат в Кюстендилска адвокатска колегия.

На 19.01.2015 г. В. Д. е подал заявление до председателя на Военноапелативен съд с искане за изплащане на обезщетенията по чл. 227, ал. 1 и ал.

5 и чл. 199 ЗОВС. В отговор от 04.02.2015 г. В. Д. е уведомен, че е налице законова забрана за изплащане на обезщетенията, тъй като военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури получават материално осигуряване и обезщетение по този закон ако ЗСВ не предвижда друго. Чл.

225 ЗСВ регламентира забрана за заплащане на този вид обезщетение в случаите, когато срещу лицето има образувано наказателно производство, което още не е приключило. Възнаграждение в размер на 89464,40 лв., дължимо на основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ, е изплатено на В. Д. през м. февруари 2021 г.

По внесения обвинителен акт на 20.07.2015 г. е образувано НОХД 2833/2015 г. по описа на СГС, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2015 г. Пред СГС са проведени съдебни заседания на 3

19.10.2015 г., 11.01.2016 г., 12.01.2016 г., 13.01.2016 г., 15.02.2016 г., 14.03.2016 г., 15.03.2016 г., 19.04.2016 г., 21.04.2016 г., 27.04.2016 г., 16.05.2016 г., 27.09.2016 г., 28.09.2016 г., 28.09.2016 г., 29.11.2016 г., 21.12.2016 г., 20.02.2017 г., 23.03.2017 г., 06.06.2017 г., 07.06.2017 г., 11.09.2017 г., 02.11.2017 г., 15.03.2018 г., 02.04.2018 г., 19.06.2018 г., 14.09.2018 г., 17.10.2018 г., 23.01.2019 г., 21.02.2019 г., 21.03.2019 г., 17.06.2019 г., 18.06.2019 г., 21.06.2019 г., както и открити съдебни заседания в Софийски апелативен съд на: 04.12.2020 г.

На 21.06.2019 г. е постановена присъда, с която В. Ц. Д. е признат за виновен в това, че в периода от 08.07.2009 год. до края на м. септември 2009 год., в гр. София, в съучастие като помагач с извършителя полк. П.Г.П. и с помагачите ген. л-т В.С.П. и П.С.Г., А.Н.М. и Л.К.С. на неустановени дати съставил следните документи, съдържащи неверни сведения - че са проведени процедури по реда на чл. 2 ал. 1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки за избор на изпълнители, както следва: Протокол за разглеждането, оценяването и класирането на предложенията с предмет „Разработване на интерфейси „човек - машина” и комуникации” от 12.01.2009 год.; Протокол за разглеждането, оценяването и класирането на предложенията с предмет „Система за интеграция на модулите на Информационната система” от 12.01.2009 год.; Протокол за разглеждането, оценяването и класирането на предложенията с предмет „Сигурност и защита на информацията в Информационната система” от 12.01.2009 год. ; Протокол за разглеждането, оценяването и класирането на предложенията с предмет „Изграждане на Архитектурата на информационна система” от 12.01.2009 год.; Декларация по чл. 35 от Закона за обществените поръчки от 12.01.2009 год. по процедура с предмет „Разработване на интерфейси „човек - машина” и комуникации” ; Декларация по чл. 35 от Закона за обществените поръчки от 12.01.2009 год. по процедура с предмет „Система за интеграция на модулите на Информационната система”; Декларация по чл. 35 от Закона за обществените поръчки от 12.01.2009 год. по процедура с предмет „Сигурност и защита на информацията в Информационната система”; Декларация по чл.

35 от Закона за обществените поръчки от 12.01.2009 год. по процедура с предмет „Изграждане на Архитектурата на Информационна система”; и с това умишлено улеснил извършителя полк. П.Г.П., който управлявал и представлявал юридическото лице Военно-апелативен съд, като негов 4

Председател, да представи в ончателен технически доклад на 26.11.09 г. неверни сведения пред Дирекция „Оперативна програма „Административен капацитет” към Министерство на финансите - Управляващ орган по Оперативна програма „Административен капацитет”, за да получи Военно апелативния съд средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава по Оперативна програма „Административен капацитет” за изпълнение на проект „Информационна система за прозрачност на военните съдилища”, договор № С 08-15-3/27.10.2008 год. Прието е деянието да съставлява престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр.ал.1 от НК, като на основание чл. 24, ал.1 т.3 от НПК съдат правилата на давността и не наказва подсъдимия. Ищецът е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 26 от НК – престъплението да е продължавано; да извършено в периода до 19.07.2010 г. ; да е осъществено в съучастие с К.Л.С., както и относно документите: протокол за разглеждането, оценяването и класирането на предложенията с предмет „Контрол на информационните потоци” от 27.02.2009 год.; протокол за разглеждането, оценяването и класирането на предложенията с предмет „Обработка на изходяща информация, комуникация с потребителите, заявки, запитвания, прозрачност и сигурност” от 27.02.2009 год.; протокол за разглеждането, оценяването и класирането на предложенията с предмет „Избор, създаване, структуриране и управление на база данни” от 27.02.2009 год.; протокол за разглеждането, оценяването и класирането на предложенията с предмет „Регламентиране и оторизация на достъпа до информационната система” от 27.02.2009 год.; протокол за разглеждането, оценяването и класирането на предложенията с предмет „Съхранение и документация на входящата информация, съхранявана и обработвана от системата от 27.02.2009 год.;

Декларация по чл. 35 от Закона за обществените поръчки от 27.02.2009 год. по процедура с предмет „Контрол на информационните потоци”; декларация по чл. 35 от Закона за обществените поръчки от 27.02.2009 год. по процедура с предмет „Обработка на изходяща информация, комуникация с потребителите, заявки, запитвания, прозрачност и сигурност”; декларация по чл. 35 от Закона за обществените поръчки от 27.02.2009 год. по процедура с предмет „Избор, създаване, структуриране и управление на база данни”; декларация по чл. 35 от Закона за обществените поръчки от 27.02.2009 год. по процедура с предмет „Регламентиране и оторизация на достъпа до 5 информационната система”; както и декларация по чл. 35 от Закона за обществените поръчки от 27.02.2009 год. по процедура с предмет „Съхранение и документация на входящата информация, съхранявана и обработвана от системата”.

Присъдата е протестирана в оправдателната част и обжалвана от В. Д. в осъдителната.

С присъда от 04.12.2020 г. по ВНОХД 1135/20 г. на САС, ІІІ с-в, е отменена първоинстанционната присъда и В. Ц. Д. е признат за невинен по повдигнатото обвинение. В мотивите към оправдателната присъда въззивният съд съд приема, че не може да се направи обоснован и несъмнен извод, че подс. П. е съзнавал неверния характер на инкриминираните сведения в ОкТД от 26.11.2009г. Относимите към МТД от 26.10.2009г. обстоятелства, изключващи отговорността на подс. П. за това деяние, както и за деянието по чл.202 от НК, както е приел решаващият съд при постановяване на оправдателната част на присъдата, са валидни и за последното деяние от 26.11.2009 г. Въззивният съд констатира, че в стремежа си да обоснове обвинителна теза за деянието по чл.248а от НК, първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на обвинението, описано в обвинителния акт. Така доколкото съдът приема за установено, че следва да отпадне отговорността на подсъдимия П. като извършител, присъдата следва да се отмени и по отношение на лицата, посочени като съучастници, в частност – В. Д.. В частта от първоинстанционната присъда, с която подсъдимият Д. е признат за невиновен поради изтекла давност въззивният съд приема, че след като първоинстанционният съд е признал този подсъдим за невинен да е извършил деянието от 19. 07. 2010 г., той е следвало да съобрази това обстоятелство и да установи, че обвинението за останалите деяния е предявено след изтичането на срока по чл. 80 ал. 1 . т. 4 НК, а при липсата на искане за произнасяне по реда на чл. 24, ал. 2 НК да прекрати наказателното производство.