Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 365 от 16.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно гражданско дело 162/2026
Вид
Определение № 365
Подписан
16.07.2026
В сила
16.07.2026
Състав
Мирослав Милчев Начев, Евгения Христова Стамова, Ваня Драганова Богоева

Цитирани разпоредби

  • чл.141а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405, ал.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405, ал.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.412 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.412 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а , ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. Кюстендил, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500162 по описа за 2026 година Делото е образувано по частна жалба, подадена от „***********“ АД, ЕИК ******** адрес: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“№147, ет.5, ап.14 представлявано от Виктор Георгиев Сергиев чрез упълномощен представител юк К.Г. срещу Заповед за изпълнение от 02.04.2026г., издадена по ч.гр.д.

№1268/2026г. в частта й относно възложените в тежест на жалбоподателя, като длъжник разноски за сумата 10.86евро държавна такса и 245.42 евро адвокатско възнаграждение.Жалбоподателят категорично възразява по размера на присъденото адв.възнаграждение, което намира за недължимо евентуално прекомерно с оглед размера на претенцията и реално извършената юридическа дейност., за 573 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2026г. до изплащане на задължението.Предвид 1зложените обстоятелства счита, че съдът е следвало да служебно да намали размера на адв.възнаграждение определяйки размера на дължимата сума под минималните размери, посочени в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минимални размери на дв.възнагражедния.Позовава се на чл.16 от Регламент ( ЕО) №861/2007г. на европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. за създаване на европейски процедура за искове с малък материален интерес , указваща, че съдът не присъжда разноски на спечелилата страна, когато те са ненужно направени или несъразмерни на иска, както в разглеждания казус.В този смисъл според жалбоподателя следва да се тълкува разпоредбата на чрл.36, ал.2 Закона за адвокатурата допускаща адв.възнаграждение да е в 1 справедлив и обоснован размер.Преди образуване на заповедното производство, дружеството не е било поканено да изпълни доброволно задължението си, не е било търсено, не е било информирано за някакви финансови претенции към „***********“ АД.Между страните не е било водено производство, което да установи недействителността на договора и отделни негови клаузи и така едва с получаване на Заповедта за изпълнение дружеството е узнало , че Н. И. претендира възстановяване на суми. Не е дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски.Не е била отправена извънъседбна претенция, нито са предприемани каквито и да било действия за доброволно уреждане на отношенията, поради което не може да се приеме, че дължи разноски както е прието в решене №5332/09.03.2026г.на Софийски градски съд по гр.д.№336/2026г. В отсъствие на отправена покана за доброволно изпълнение на задължението казуса следва да бъде разрешен при приложение на чл.78, ал.2 ГПК , съгласно който разноски следва да останат в тежест на ищеца.Друго разрешение би довело до неоснователно възлагане на разноски върху страна, която не е предизвикала съдебен процес и е съдействала за неговото бързо приключване, което е в противоречие както със закона , така и с принципа за справедливо разпределение на съдебните разноски.Заповедното производство няма състезателен характер , целта му не е да провери дали съществува едно вземане, а дали то е спорно.Подаването на заявление според жалбопподателя не е дейност, отличаваща се с висок интензитет на правна и фактическа сложност.Претендиране на разноски за дейнст, която по същество не е юридическа и за осъществяването й не се изискват познания в тази област , единствено елементарна грамотност ,за попълване на бланката за което има дадени подробни указания, то ангажирането на адвокатска помощ следва да се счита за средство за набавяне на допълнителни доходи , несъразмерни на извършената дейност.Ако длъжниктът е бил консултиран от адвокат, който се е запознал с делото или е изготвил книжа доколкото то не е извършвано процесуално представителство и активна зашита и каквито и да е производство, то търсения хонорар е определен за неправомерно и многократно завишен – искането да се присъжда възнаграждение в общ размер 245.-42 евро за депозиране на заявление за попълване на което не са необходими каквито и да било ресурси.Разноски по чл.38 от Закона за адвокатурата се определят по преценка на съда , след съобразяване на фактическата сложност и реално извършена дейност, а не въз 2 основа на твърдения и претенции за дължимост на суми, които не се следват.В съответствие с изложеното е искане за уважаване на подадената частна жалба , като присъденото възнаграждение бъде определено за недължимо ,съответно намалено до размер справелдлив и разумен.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – Н. Ю. Илив.В законоустановения срок по делото е постипъл писмен отговор на жалбата В подадения отговор е мотивирано становище за неоснователосст на жалбата.Доколкото с издадената Заповед за изпълнение е присъдено адв.възнаграждение в размер на 245.42 евро с вкл.ДДС /480 лв. с ДДС, то за приложима заявителя намира разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба №1/09.0.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа ( ДВ бр.14/2025г) определяща, че за защита в производство за обезпечаване на бъдещ иск ,за издаване на изпълнителен лист по чл.405, ал.3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойността на претендираната сума.При вземане за 553.73 евро, сумата служеща за определяне на адв.възнаграждзение следва да бъде определена на 276.87 евро , при което дължимо възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие следва да бъде определено на 400 лв.По делото са налице данни за регистрация по ДДС, поради което размера на дължимото адв.възнаграждение правилно е определен на сума 245.42 евро – 480 лв с ДДС.Посочения в жалбата Регламент ( ЕО) №861/2007г. на европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. и създаването на Европейска процедура по искова с малък материален интерес намира за приложима само при спор в който поне едно страните има обичайно местоживеене или пребиваване в Държава – членка различна от Държавата на сезирания съд или правораздавателен орган.Възражението за недаден повод за завеждане на дело според заявителя следва да бъде разгледано в хипотезата на чл.414а ГПК и не може да бъде релевирано в производство по чл.413, ал.1 ГПК.Заявителя не е съгласен и с останалите доводи свързани с определяне размера на дължимото адв.въцнаграждение, като противопоставя становище, че подаването на заявление е свързано с изясняване на фактическата обстановка, анализиране на относимите документи и определяне на правно основание, размера и доказуемостта на претенцията , както и нейната процесуална допустимост.Дейност свързана с време, правна експертиза но носи и 3 рофесионална отговоронст.ПРи подадено възражение производството преминава в исково, в което заявителя установява съществуването и размера на вземането си по общия исков ред и влече след себе си отговорност за разноски, както за заповедното така и за исковото производство.Поради това, счита, че оказаната адвокатска дейност не е свързана с механично попълване на формуляр а представлява самостоятелен и отговорен интелектуален труд, който е оценен в Наредсба №1.Като се имат предвид критериите при определяне на адв.възнаграждение съгласно чл.36, ал.3 Задв, следва да бъзат съобразени според заявителя, фактическа и правна сложност на делото, засегнатия интерес , условията при които е възложена и предоставена правната защита и съдействие включително времето за извършването и спешността на извършване, квалификацията, опита и специализацията на адвокат.В съответствие с изложеното е искане подадената жалба да бъде оставена без уважение.

Жалбата е допустима, подадена от надлежна страна в законоустановения срок насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – арг. чл.413, ал.1 ГПК.Заповедта е връчена на жалбоподателя на 02.04.2026г. а частната жалба е регистрирана подадена в съда на 08.04.2026г.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкпност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:

Производството пред Дупнишкия районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от Н. И. И. срещу ***********“ АД, съдържащо искане за издаване на Заповед за изпълнение за сумите, както следва: 663.73 евро получена без правно основание за периода 30.11.2020г.- 18.11.2024г., за разноски за сумата - 10.86 евро държавна такса и адвокатско възнаграждение което да бъде определено по реда на чл.38, ал.2 ЗАДв в размер на 245.42 евро с ДДС

Основание за вземането си молителят е намерил в следните обстоятелства - На дата 28.10.2020г., е бил ключил Договор за потребителски кредит № 114576/28.10.2020г. с „***********“ АД, като му е предоставен заем в размер на 900 лв., при годишен лихвен процент - 41 % и годишен процент на разходите – 49,65 %, за срок от 18 месеца. На осн. чл. 20, ал. 2, кредитополучателят е бил длъжен в срок от 3 работни дни от сключването на 4 договора за кредит, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора. Поръчителят е следвло да отговаря на изискванията на чл. 20, ал. 3 от договора, а именно: (3) В случай, че не се предостави такова обезпечение се начислява неустойка за неосигуряване на поръчителство. Договора за кредит е бил изпълнен, като като в периода 30.11.2020 – 18.11.2021г. е внесъл на длъжника сума в размер на 1983 лв.

Договор за потребителски кредит № 114576/28.10.2020г. е нищожен на осн. чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченото ГПР в Договора за кредит не отговаря на реално приложения, а същият е в по-висок размер. В ГПР е следвало да се включи предвидената неустойка за неосигуряване на обезпечение, доколкото същата представлява скрита печалба на кредитора (конструкция да прикрие действителните разходи по този кредит), с която кредиторът допълнително се обогатява и следва да бъде включена в ГПР. (В този смисъл Решение на СЕС от 21 март 2024г., С.Р.Г. и „******************“ ЕООД, C 714/22).

Заявителят е представил Договор за правна защита и съдействие, в който за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за платена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит сключен с „***********“ АД между спраните Н. Ю. И. и адв.Р. Р. е уговорено възнаграждението да бъде определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв безплатно, материално затруднен упълномощител, пълномощно и карнетка за регистрация по ДДС.

Намирайки го за основателно първоинстанционният съд е уважил подаденото заявление.

Възможността за обжалване за Заповедта за изпълнение в частта за разноските е уредено в чл.413, ал.1 ГПК - съгласно който Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.

Съгласно чл.415, ал.1 ГПК когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

Може да бъде поискано издаване на Заповед за изпълнение за следното:

- за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;

2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със 5 задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

Заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане.

Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.412 ГПК Заповедта за изпълнение съдържа:

1. Означението „заповед за изпълненеи“

2. Дата и място на постановяване

3. Посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта 4. Трите имена и адресите на страните