Решение № 4317 от 17.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4317 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Радост Бошнакова

Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело № 20231100501520 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 437, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по подадена от “С.-К.“ АД жалба срещу въвод във владение на взискателя Българска православна църква – Б.п. по изп. дело № 255/2022 г. в поземлен имот, представляващ УПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София и находящ се в гр. София, район „Овча купел“, ул. ****, извършен от ЧСИ М.Ц. с рег. № 840 на КЧСИ и с район на действие СГС и за който е съставен протокол за въвод във владение от 30.06.2022 г.

Жалбоподателят обосновава правния си интерес от обжалване на действието на съдебния изпълнител в качеството му на трето неучастващо в изпълнителното дело лице, придобило собственост върху процесния недвижим имот въз основа на постановление за възлагане от 29.07.2016 г. по изпълнително дело № 20158510401171 на ЧСИ М.П..

Поддържа, че въводът във владение е извършен в нарушение на изпълнителния титул и в нарушение на разпоредбата на чл. 522 от ГПК, тъй като задължението за предаване на имот въз основа на уважен иск с правно основание чл. 233 от ЗЗД следва да бъде изпълнявано по реда на изпълнение на задължение за незаместимо действие по чл. 527 от ГПК. Сочи се още и че изпълнителният титул е издаден в резултат на провеждане на симулативен процес, както и че преди пристъпването към принудително изпълнение съдебният изпълнител е следвало да извърши справки относно собствеността върху имота и да установи притежаваните от жалбоподателя права върху него. Иска се отмяна на въвода във владение като незаконосъобразен.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Българска православна църква – Б.п. по изпълнителното дело е депозирал писмени възражения, в които излага становище за 1 недопустимост на жалбата, тъй като към момента на извършване на въвода във владение жалбоподателят не е упражнявал фактическа власт върху имота, поради което и не попада сред кръга лица, легитимирани да предявят жалба по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК.

Евентуално счита жалбата за неоснователна, тъй като въводът във владение е извършен в хода на изпълнително дело, образувано въз основа на годно изпълнително основание. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, респективно без уважение. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК длъжникът по изпълнителното дело Г. В. К. не е подал писмени възражения, а в мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата. Навежда, че жалбоподателят не бил трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 5 от ГПК, тъй като не бил намерен в имота към момента на извършване на въвода от 30.06.2022 г., а при условията на евентуалност че предприетото действие е правилно и законосъобразно. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, респективно без уважение.

Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна - трето за изпълнителния процес лице, срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 5 от ГПК.

Настоящият състав на съда намира възраженията за недопустимост на депозираната жалба за неоснователни. Предвидената в закона възможност трето лице да обжалва въвода във владение на основание чл. 435, ал.5 от ГПК произтича от принципната недопустимост да се провежда принудително изпълнение срещу лице, различно от длъжника. Oт този принцип законът допуска изключения, поради което изчерпателно са посочени правомощията на съдебния изпълнител и възможностите за защита на третите лица.

Правото на жалба по чл. 435, ал. 5 от ГПК е средство за защита на третото лице срещу неправилен въвод в хипотезата на чл. 523 от ГПК. Всеки заварен владелец би могъл да обжалва извършен срещу него въвод, когато е придобил владението върху имота преди завеждане на делото, решението по което се изпълняла, като предмет на защита в производството е владението като фактическо състояние, а не конкуриращите с изпълняемото право права на взискателя. Доколкото естеството на спора и изрична законова норма налагат депозираната от трето лице жалба да се разглежда в открито съдебно заседание, за обуславяне на качеството на надлежна страна в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, за третото лице е достатъчно само да твърди наличието на предпоставки за допустимост на жалбата – в конкретния случай да твърди, че упражнява владение върху имота, предхождащо момента на завеждане на делото, решението по което се изпълнява, като доказването на тази предпоставка в хода на съдебното заседание е от значение за преценката за основателността на жалбата, а не за нейната допустимост.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 255/2022 г. по описа на ЧСИ М.Ц. с рег. № 840 на КЧСИ и с район на действие СГС е образувано по молба на взискателя Българска православна църква – Б.п. срещу длъжника Г. В. К., въз основа на изпълнителен лист от 02.04.2021 г., издаден от 2

СРС, 166-ти състав, с който длъжникът на основание чл. 233 от ЗЗД е осъден да предаде на взискателя държането върху нает по прекратен устен договор за наем недвижим имот, находящ се в гр. София, район “Овча купел“, ул. ****, с площ от 5576 кв.м, съставляващ имот с идентификатор № *** с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план 238, квартал 86, парцел II.

Изпълнителният лист е издаден въз основа решение от 01.09.2020 г., постановено по гр. дело № 57970/2019 г. по описа на СРС, 166-ти състав, с което е уважен предявен от взискателя Българска православна църква – Б.п. срещу длъжника Г. К. иск с правно основание чл. 233 от ЗЗД за предаване на държането на процесния недвижим имот нает по прекратен устен договор за наем.

По образуваното изпълнително дело съдебният изпълнител при съобразяване с разпоредбата на чл. 428, ал. 1 от ГПК е пристъпил към изпълнение, като на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена му по реда на чл. 47 от ГПК, с която му е оказана възможността да изпълни задължението си в двуседмичен срок, считано от връчването на поканата, както и че при липса на доброволно изпълнение в срок, ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК, чрез въвод във владение на имота в полза на взискателя.

С разпореждане от 12.05.2022 г., съдебният изпълнител е разпоредил назначаването на вещо лице за извършване на експертна оценка на поземления имот, за който е насрочен въвод и със съобщение от 15.06.2022 г., връчено на назначения на длъжника особен представител, съдебният изпълнител е уведомил длъжника за насрочването на въвод във владение на 30.06.2022 г. от 10.00 часа.

Съгласно протокол за извършване на въвод във владение от 30.06.2022 г. съдебният изпълнител е извършил въвода във владение на взискателя “Българска православна църква – Б.п.“ върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Овча купел, ул. ****, с площ от 5576 кв.м. От протокола се установява, че въводът е извършен в присъствието на представител на взискателя – Мелнишки епископ Г., и адв. Р.Р.

– особен представител на длъжника Г. К.. В протокола е отразено, че поземленият имот не се използва и стопанисва, същият е описан като озеленен, обрасъл с храсти, ограден с телена мрежа и бетонни колове, като на места оградата е била паднала и достъпът до имота е бил свободен. Установено е наличието в имота на четири броя бетонни гаражи с метални врати, както и на полуразрушен стар фургон, достъпът до които бил затруднен поради състоянието, в което намирал имотът.

От представен от жалбоподателя препис от постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20158510401171 от 29.07.2016 г. се установява, че ЧСИ М.П. с рег. № 851 по КЧСИ и с район на действие СГС е възложил на “С.-К.“ АД поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район “Овча купел“, ул. **** с площ 5575 кв.м, в резултат на извършена публична продан по изпълнително дело № 20158510401171, образувано по молба на “С.-К.“ АД срещу Г. К., за сумата от 370600 лева.

3

Установява се и че бил извършен опис на процесния недвижим имот на 22.04.2016 г., а въвод във владение на “С.-К.“ АД на 04.11.2016 г.

От справка от Агенцията по вписванията по данни за жалбоподателя “С.-К.“ АД и по данни за Г. К. за периода от 01 януари 2010 г. до 09.12.2022 г. се установява вписване на следните обстоятелства: придобИ.не чрез публичен търг/постановление за възлагане на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. “ЛИ.да“ № 9, вписано на 02.09.2016 г., и вписване на искова молба, предявена от Българска православна църква - Б.п. срещу “С.-К.“ АД на 12.03.2020 г.

С процесната искова молба Българска православна църква – Б.п. е предявила отрицателен установителен иск срещу „С.-К.“ АД, по който се образувало гр. дело № 7847/2019 г. на СГС, ГО, I-14 състав. С решение от 01.03.2022 г., постановено по гр. дело № 7847/2019 г. на СГС, ГО, I-14 състав, предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е уважен и е признато за установено по отношение на Българска православна църква – Б.п., че „С.-К.“ АД не е собственик на поземления имот. Така постановеното решение е потвърдено решение от 16.05.2023 г. по гр. дело № 1937/2022 г. по описа на САС, 14-ти състав, като подадената срещу него касационна жалба с определение от 22.05.2024 г., постановено по гр. дело № 4437/2023 г. по описа на ВКС, I г. о., не е допуснато касационно разглеждане и същото е влязло в сила на 22.05.2024 г.

Представена е нотариална покана, от която се установява, че Българска православна църква – Б.п. е поканила Г. К. да предаде владението на поземлен имот, находящ се в гр.

София, район “Овча купел“, ул. ****, като поканата е връчена на Г. К. на 12.08.2018 г. по реда на чл. 47 от ГПК.

По делото е представена и молба от „С.-К.“ АД, адресирана до Българска православна църква - Б.п. , от която обаче не се установява пълното й съдържание, тъй в представения препис липсва лист от същата.

Представено е и уведомление от 14.12.2018 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър, с което Светият Синод е уведомен за поискано от “С.-К.“ АД изменение в кадастралния регистър на недвижими имоти и издаване на скица на поземлен имот с идентификатор ***, по повод на което Българската православна църква - Б.п. е взела становище с писмо от 03.01.2019 г., в което е оспорила наличието на основание за извършване на заявените от молителя промени. С писмо от 30.05.2017 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър – София град Българската православна църква - Б.п. е уведомена за извършено изменение на данни в КРНИ за поземления имот.

Следва да бъде посочено, че въводът във владение представлява изпълнителен способ, чрез който се изпълняват всички притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот, независимо от това дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение (в този смисъл и мотивите на Тълкувателно решение № 3/2015 г. по тълк. дело 3/2015 г., ОСГТК на ВКС). За да може да бъде извършен въводът, взискателят трябва да представи на съдебния изпълнител изпълнителен лист, удостоверяващ правото му да бъде въведен във владение на имота. Този изпълнителен лист не само 4 удостоверява посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено от кредитора по реда на принудителното изпълнение и наред с това овластява изпълнителя да предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния ред.

В конкретния случай изпълнителното дело е образувано въз основа на решение на СРС, с което е уважен иск по чл. 233 от ЗЗД за предаване на държането на недвижим имот, предоставен на длъжника по изпълнителното дело въз основа на развален договор за наем.

Решението на СРС е влязло в сила и като такова представлява годно изпълнително основание – арг. чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК, а способът за принудително изпълнение на притезанието за предаване на държането е въвод във владение по реда на 522 от ГПК.