Решение № 54 от 07.03.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. П., 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20225200500018 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 824/07.10.2021 г., постановено по гр.д. № 20215220101247 Пазарджишкият районен съд е приел за установено по иска на „Транскарт файненшъл сървисис” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, п.к. 1407, буя. „Черни връх” № 43, с ЕИК 131397565, представлявано от Ю.А.С. - изпълнителен директор, против П. В. П., ЕГН **********, с адрес: област П., община П., гр. П., ул. „Н.В.“ № 25, ет. 3, че ответникът дължи на „Транскарт файненшъл сървисис” АД, сумата в размер на 5 986,27 лева дължима и непогасена главница; 69,52 лева - договорна - възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.07.2020 г. до 28.07.2020 г. и сумата в размер на 16,60 лева - договорни такси по кредита за периода 01.03.2020г. 28.07.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане.

Отхвърлил е иска за заплащане на сумата над 16,60 лева до претендирания размер от 96,60 лева, представляваща договорни такси по кредита за периода 01.03.2020 г. - 28.07.2020 г..

Осъдил е П. В. П., ЕГН **********, с адрес: област П., община П., гр. П., ул.

„Н.В.“ № 25, ет. 3, да заплати на „Транскарт файненшъл сървисис” АД, със 1 седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, п.к. 1407, бул.

„Черни връх” № 43, с ЕИК 131397565, представлявано от Ю.А.С. изпълнителен директор, сумата от 896,21 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковата претенция по компенсация.

Против така постановеното решение в аконния срок е постъпила въззивна жалба от П. В. П. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел, че доказателствата по делото несъмнено сочат за сключен между страните договор на 09.09.2009 г. за кредит в размер на 4500 лева, както и че на 11.01.2010 г. е сключен анекс за сумата 6000 лева. Твърдението е, че дружеството ищец не било доказало по безспорен начин, че на 15.09.2009 г. е рефинансиран кредит със сума в размер на 2 935.75 лева. Не бил установен видът на отпуснатия кредит, неговият титуляр и по силата на какво правоотношение е реализирано това рефинансиране. Не били събрани доказателства, че това е старо задължение, за да се установи дали е новирано или е относимо за друго лице. Липсвал ясен и разбираем начин относно съществени негови условия, а именно - вид, размер, минимална погасителна вноска и олихвяване.

Договорът не съдържал данни относно краен падеж на дълга и точен размер на дължима вноска. Не били събрани доказателства каква е минимално дължимата сума. Останало недоказано твърднието относно неплатени четири последователни месечни вноски, каква е стойността на сумата по тях и кога е моментът на изискуемостта им. Обстоятелството, че месечната вноска се формирала като процент от отпуснатия кредитен лимит не било достатъчно, за да се определи нейният размер, защото по тази начин се формирала само част от вноската. Останалият размер се формирал чрез олихвяване и при условията на чл. 3, ал. 2 от договора. От съдържанието на чл. 4 от договора се установявало, че гратисният период, за който не се начислява лихва, е до 15то число на месеца, следващ отчетния месец, след което върху останалия непогасен кредитен лимит за отчетния месец се начислява лихва в размер на 15,7 % на годишна база (чл. 4, ал.1 от договора).

Към момента липсвала изрична законова дефиниция на „договор за револвиращ кредит“, респ. на „договор за револвиращ заем“. Съгласно правната теория револвиращият кредит бил възобновяем банков кредит в рамките на предварително уговорена кредитна линия. Следователно договорът за револвиращ заем бил вид банков кредит, т.е. банкова сделка, а по силата на чл.1, ал.1, т.7 ТЗ банковите сделки били абсолютни търговски сделки. В настоящият казус липсвал договор, още по-малко имало договор за револвиращ кредит, а и било недопустимо да се сключва такъв договор от 2 небанкова институция, каквато безспорно било ищцовото дружество.

Регламентацията на договора за кредит се съдържала в Търговския закон, в Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския кредит, поради което разпоредбите на същите следвало да бъдат съобразени и при договора за револвиращ заем. Договорът за револвиращ заем имал характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК.

Съгласно легалното определение в ал.1 на посочената разпоредба това бил договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършване на периодични вноеки през целия период от време на тяхното предоставяне.

Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагали и чл.

143-148 от Закона за защита на потребителите.

В случая отпуснатият заем представлявал предоставяне на „финансова услуга“ по смисъла на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП и получателят имал качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Като потребител длъжникът разполагал със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По делото биоло установено, че договорът е сключен при предварително определени от дружеството договорни клаузи. Доколкото самият договор бил бланков, същият според жалбоподателката не е бил предмет на предварително договаряне между страните, от което следвал изводът, че длъжниът бил лишен от възможността да влияя върху съдържанието му. В случая бил предложен за подпис стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание било предварително изготвено от самия ищец.

Не били събрани доказателства, че параметрите на одобрения револвиращ кредит (размер на сума за изплащане при револвинг, договорено възнаграждение при револвинг, обща сума на револвинга и годишен процент на разходите) са били съгласувани и индивидуално уговорени с ответника.

Самият начин на сключване на договора изключвал възможността за индивидуално договаряне на параметрите на договора, тъй като те се попълвали от кредитора след одобрение на сделката, с което договорът се считал сключен. Предвид липса на доказателства за първоначално рефинансирана сума и за получателя й, следвало да се формира извод, че П. не е имала възможност да изрази информирано съгласие относно общия 3 размер на задължението. Следователно начинът на оформяне на сделката бил поставил в изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца, което противоречало на добросъвестността и запълва изцяло диспозицията на разпоредбата на чл.143 ЗЗП, приложима с оглед препращането на чл. 24 ЗПК.

Клаузите, уреждащи годишния процент на разходите и годишен лихвен процент, били неравноправни по смисъла на ЗЗП и обуславяли недействителност на договора за заем и на това основание. Клаузата за ГПР и годишен лихвен процент водели до драстично, явно неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, с оглед получения заем (6000 лева), платените суми (19 374,20 лева) и още 5 986.27 лева, подлежащи на връщане, надвишаващи неколкократно отпуснатата сума, което само по себе си нарушавало изискването за добросъвестност при осъществяване принципа на договорна свобода и използване на икономическо по-силното положение на търговеца при сключването на такъв вид договори.

Искането е решението на районния съд да бъде отменено в обжалваните части, вместо което да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от ответното дружество „Транскарт файненшъл сървисис” АД. С писмена молба в първото съдебно заседание ответникът е оспорил вззивната жалба, поискал е решението да бъде потърдено и да му бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Окръжният съд след като се запозна с твръденията, изложени във въззивната жалба и писменото становище на ответника, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба протин П.П. ищецът „Транскарт файненшъл сървисис” АД е твърдял, че на 09.09.2009 г. между „Транскарт Файненшъл Сървисис“ (ТФС) АД и П. В. П. (Клиент) е сключен Договор за кредит, свързан с използването на кредитна карта, по силата на който на последната е отпуснат кредит в размер на 4 500 лева. На 11.01.2010 г. между страните е сключен Анекс, по силата на който сумата по кредита е увеличена на 6 000,00 лева.

Твърди се, че съгласно чл. 9, ал. 1, б. „а“ от сключения договор за кредит, свързан с използването на кредитна карта, клиентът заплаща задълженията си по договора в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който са усвоени суми по кредита. В случай, че клиентът погаси в пълен размер всичките си задължения, натрупани през съответния месец до 4

15-то число на следващия месец, съгласно чл.4, ал.2 от договора, последният ползва безлихвен период по кредита, който започва да тече от датата на първата транзакция и може да продължи до изтичане на срока за договора за кредит. Ако до 15-то число на даден месец не погаси общата сума на всичките си задължения, считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита започва да се олихвява с лихва в размер на 15,7% на годишна основа, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит. В този случай, за да се счита кредитът за редовно обслужван, клиентът дължи в срок до 15-то число на всеки месец да издължава минималната погасителна вноска. Според договоа минималната погасителна вноска представлявала сбор от: непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита; начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни и 3 % от дължимата за конкретния месец главница. Посочва, че в периода след 09.09.2009 г. ответницата е извършвала платежни операции, чрез изпълнението на които е усвоявала суми в рамките на предоставения лимит.

Поради невнасяне на минималните погасителни вноски в 4 последователни месеца и на основание чл.4, ал.7 от договора от 09.09.2009 г., всички вземания на дружеството са обявени за предсрочно изискуеми, което е било представено на вниманието на ответника в писмена кореспонденция, с отговор с изх. № 20200436/29.07.2020 г. Твърдял е, че към момента на подаване на настоящата молба П.П. има непогасено задължение към дружеството в размер на 5 986,27 лева, представляващо главница по договор за кредит, свързан с използването на кредитна карта от 09.09.2009 г. За ползването на предоставените потребителски кредити и на основание чл.4, ал.1 от договора били начислени договорни лихви в размер на 377,81 лв. за периода от 01.07.2020 г. – 28.07.2020 г., изменена по размер в проведеното съдебно заседание - на 69,52 лева, както и на основание чл.2, ал.2 от Договора за кредит били начислени договорни такси по кредита в размер на 96,60 лева, начислени за периода от 01.03.2020 г. - 28.07.2020 г.

Във връзка с изложеното е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата, като било образувано ч.гр.дело № 343/2021, по описа на Районен съд - гр. П.. В рамките на това заповедно производство била издадена заповед за изпълнение за сумата от 6 460,68 лева, срещу която е постъпило възражение.