Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3013 от 13.05.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12138/2019
Вид
Решение № 3013
Подписан
13.05.2020
Състав
ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 13.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЪР САНТИРОВ мл.с-я КОНСТАНТИНА

ХРИСТОВА при секретаря Елеонора Г., разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 12138/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 148404 от 23.06.2019 г., постановено по гр. дело № 66606/2018 г., описа на СРС, 145 състав, е отхвърлен предявения от ищцата Д.Г.К. срещу ответника “Л.т.С.” ООД конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 188, т.

2 КТ за отмяна на наложеното на ищцата със Заповед № 161/16.08.2018 г. на управителя “Л.т.С.” ООД дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Със същото решение ищцата е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.

3 ГПК разноски по делото в размер на сумата от 480,00 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата Д.Г.К., чрез пълномощника си – адв. И.А., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание е незаконно, тъй като не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ и искането за обяснения е напълно бланкетно и не съдържа никаква конкретна информация относно извършване на твърдените дисциплинарни нарушения, а посочения в същото срок „незабавно“ бил в крещящо противоречие със замисъла на законодателя и възпрепятствало защита на работника. Сочи, че са необосновани изводите на СРС, че е спазен срокът по чл.

194 КТ за налагане на дисциплинарно наказание, както и неправилно като дата на узнаване била възприета тази на съставяне на докладната записка от 24.07.2018 г, тъй като в самата докладна записка се препращало към сигнали с предходни дати. Изтъква, че по делото ответното дружество не е установило авторството на сочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения, както и наличието на умишлени действия, като извод за противното неправилно СРС извеждал от дадените обяснения. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи предявения иск.

Въззиваемият ответник - “Л.т.С.” ООД, чрез пълномощника си – адв. Е.Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с която оспорва изцяло същата по подробно изложените съображения.

Сочи, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Моли съда да остави без уважение жалбата и потвърди обжалваното решение, като присъди направените в настоящата инстанция разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като страната не дължи заплащане на държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

За да отхвърли предявения конститутивен иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ СРС е констатирал, че ищцата обективно е извършила визираните в процесната Заповед № 161/16.08.2018 г. на управителя “Л.т.С.” ООД нарушения на трудовата дисциплина, приемайки че ответникът е установил по правилата на доказателствената тежест обективираните в заповедта нарушения, които осъществяват фактическият състав на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 2 КТ - неспазване на техническите и технологичните правила, отбелязвайки, че работодателят е длъжен да изложи фактите, а правната квалификация на нарушенията е дейност на съда. Приел, че са спазени законовите изискванията за даване на обяснения от страна на служителя, а дисциплинарното наказание е наложено в преклузивните срокове по чл.

194 СКТ.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/, за която съобразно задължителните за органите на съдебната власт указания дадени в т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да следи и служебно, като изцяло и напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения и на настоящия съдебен състав. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Във връзка с оплакването, касаещо спазването на изискването по чл. 193, ал. 1 КТ, следва да се отбележи, че съгласно цитираната разпоредба работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Противно на поддържаното в жалбата, това задължение е надлежно и формално изпълнено от работодателя с отправеното до ищцата искане за даване на обяснения от 30.07.2018 г., а определеният за предоставянето им срок - „незабавно“ не е довело до ограничаване на признатото от закона право на служителя да представи такива, като ищцата се е възползвала от възможността си и на 31.07.2018 г., т.е. значителен срок преди издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание от 16.08.2018 г., е представила такива пред органа на работодателска власт. Искането за даване на обяснения не е бланкетно, тъй като в него са посочени конкретни дати и обстоятелства, на които впоследствие работодателят се е позовал в заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение и въз основа на същите е ангажирал дисциплинарната отговорност на ищеца. В закона няма изискване обясненията да се вземат предвид или да се оценят от работодателя – изискването е “да събере и оцени посочените доказателства”. В писмените си обяснения ищцата не е посочвала конкретни доказателства – излагала е твърдения, обосноваващи защитната й позиция, но нито е поискала да бъдат събирани доказателства в подкрепа на твърденията й, нито е представила такива /посочени са само Приложение № 1 и № 2, но същите не са представени по делото/. От друга страна, целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдените дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е било надлежно упражнено. Работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция в обясненията, но противно на поддържаното в жалбата в процесната заповед същият е анализирал и преценил позицията на служителя, като налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел обясненията за оневиняващи, а дали те действително са такива е въпрос към законосъобразността по същество на наказанието, а не е формално нарушение на процедурата по чл.

193, ал. 1 КТ. Същевременно, съгласно чл. 193, ал. 2 КТ само непоискването на обяснения води до незаконност на наложеното дисциплинарно наказание, а не и несъбирането и неоценяването на посочените доказателства /а още по-малко – неоценяването на самите обяснения/.

По отношение оплакването, касаещо допуснато нарушение от страна на СРС при преценка на срока по чл. 194, ал. 1 КТ следва да се отбележи, че съгласно цитираната разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Сроковете са преклузивни и предвид императивния характер на разпоредбата съдът е длъжен служебно да следи за тяхното спазване. В конкретния случай наказанието е наложено на 16.08.2018 г., когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е била връчена на ищцата, като посочените в заповедта дисциплинарни нарушения са били констатирани с докладна записка от 24.07.2018 г. от прекия ръководител на ищцата Л.С.. Това е отразено в процесната заповед, а и се установява от показанията на св. С. /пряк ръководител на ищцата/, които преценени по реда на чл. 172 ГПК, настоящият състав на съда, упражнявайки суверенното си право за преценка, намира за последователни, непротиворечиви и обективно дадени, подкрепящи се и от приложените по делото писмени доказателства, и кредитира с доверие. Посочената докладна записка има сезиращ характер спрямо субекта на дисциплинарна власт, като по делото няма данни той да е знаел за визираните в нея обстоятелства преди сезирането му с докладната записка. При това положение 2-месечният срок от откриване на нарушенията, който тече от узнаване на нарушенията от субекта на дисциплинарна власт, в случая е спазен. Що се отнася до 1-годишният срок от извършване на нарушенията, то същият също е спазен, доколкото най-отдалеченото във времето нарушение на трудовата дисциплина, послужило като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата в процесната заповед датира от 05.12.2017 г. и е в рамките на 1-годишният срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Ето защо по отношение на визираните в атакуваната заповед нарушения правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание не е преклудирано на осн. чл. 194, ал. 1 КТ поради изтичане на

1-годишния срок от извършване на нарушенията срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен.

Що се отнася до оплакванията, касаещи липсата на конкретика на посочените в атакуваната заповед нарушения, както и авторството на ищцата, следва да се посочи, че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на 195, ал. 1 КТ, като обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, принципно може да бъде формулирана дори и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. Въззивният съд намира, че процесната Заповед № 161/16.08.2018 г. на управителя “Л.т.С.” ООД отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за достатъчна индивидуализация на всички посочени нарушения в същата, доколкото в тази част нарушенията са конкретизирани, вкл. и по време на извършване, в цитираната и в самата заповед докладна записка от 24.07.2018 г., с която е била запозната при отправяне на искането за даване на обяснения. Съобразно чл. 195, ал. 1 КТ работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните нарушения /чл. 187, т. 4 и 10 КТ/, но евентуалното несъответствие между описаните нарушения и правната им квалификация, както е в конкретния случай и което е било констатирано от СРС, само по себе си не води до незаконност на наказанието, а е от значение дали визираните деяния действително представляват нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи налагането на такова наказание.