Решение № 2183 от 20.05.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………….. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15403 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Д.Т.П., чрез процесуалния му представител – адв. ***, срещу П.Т.С., Г.С.Я., С.С.С. и „С.“

ЕООД, за приемане на установено между страните на основание чл. 439 от ГПК, че изпълнителният лист издаден на 9.11.2009 г. по гр. д. № *** състав, не подлежи на изпълнение поради изтекла погасителна давност.

Сочи, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано ИД. № **** по описа на ***, гр. Варна, по което като страни са конституирани ищецът и ответниците.

Твърди се, че до образуване на изп. дело е изтекла общата пет годишна давност, поради което изп. лист и принудителното изпълнение са погасени. Излага, че доколкото по тези обстоятелства не може да се произнесе ЧСИ и да прекрати делото, в случая е необходимо влязло в сила решение по иск чл. 439 от ГПК. На следващо място твърди, че в процесния изп. лист фигурират единствено ищеца, Г.С.Я. и ***. Последната е починала на 19.08.2009 г., като е оставила саморъчно завещание в полза на ищеца, обявено на 09.08.2011 г. От това следвало, че П.Т.С.

– наследник по закон, няма активна процесуална легитимация по завеждане на изп. дело, нито останалите ответници.

Те не могат да бъдат взискатели поради липса на активна материална и процесуална легитимация, тъй като завещанието е променило както страните в правоотношението, така и съсобствеността. Твърди се, че „С.“ ЕООД не е страна по гр. д. № ***, а Г.С.Я. е прехвърлила своята идеална част от имота и не е собственик. Ищецът твърди липса на съсобственост и активна легитимация, както и правоприемство, поради обявеното и вписано саморъчно завещание в полза на ищеца.

Претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В едномесечния срок за отговор ответниците изразяват становище за неоснователност на иска .

Считат, че поддържаната от ищеца теза, че правото на принудително изпълнение е погасено поради изтекла петгодишна давност, е незаконосъобразна, тъй като противоречи на чл.30 от ЗС, вр.чл.34 от ЗС и чл.110 от ЗЗД.

Излагат, че правото на съделителя за принудително извършване на публична продан на съсобствен имот не се погасява по реда на чл.110 от ЗЗД.

Вещните права са абсолютни и не се погасяват по давност, а могат да се изгубят само при придобиването им от другиго чрез оригинерни

(чл.79 от ЗС) или деривативни (сделки) способи.

Твърдят, че ищеца не е едноличен собственик на имота, допуснат до публична продан. Излагат, че "С." ЕООД е частен правоприемник на посочения в изпълнителния лист съсобственик Г.С., на основание чл.429 ГПК.

Ответниците излагат, че съделителката *** е починала на 18.08.2009г. оставяйки за наследници двете си деца П.Т.С. и ищеца Д.Т.П..

Считат, че

"С." ЕООД запазва своите идеални части от имота, независимо от евентуалните права на ищеца и ответницата П.С. във връзка със завещанието в полза на ищеца (оспорено от П.С. по гр.д. №

289/2018 г., ВОС, г.о., несвършено).

Излагат, че дори и при съобразяване със завещанието в полза на ищеца, налице е съсобственост между него и ответника "С." ЕООД, като всеки един от тях притежава материална и процесуална легитимация да иска принудително изпълнение на основание издадения изпълнителен лист за публична продан на имота, предмет на делба по гр.д. № *** с, поради което иска по чл.439 от ГПК е неоснователен.

В отговора се излага, че предявените искове срещу останалите ответници също следва да бъдат отхвърлени, тъй като всички ответници са необходими задължителни другари и решенето на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК.

Ответниците излагат, че оспореното завещание касае само наследствените права на ищеца и ответницата П.С., но не и вещното право на съсобственост, придобито от ответника "С." ЕООД в качеството му на частен правоприемник на съделителката Г.С..

Претендират присъждане на съдебни разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото е представена преписка по изпълнително дело № *** на ***, с район на дейност ВОС.

Представено е саморъчно завещание от ***, ведно с протокол за обявяването му от 09.08.2011г. на нотариус ***., с район на действие ДРС.

Видно от представено по делото удостоверение за наследници *** на Община Варна, р-н Одесос *** е починала на 18.08.2009г. и е оставила като наследници П.Т.С.-дъщеря и Д.Т.П.-син. Същото е оспорено, като е предявен иск от П.С. срещу Д.п. и е образувано гр.д. № 289/2018г. по описа на ВОС /видно от представено съд.решение от 05.11.2018г. л.47-50 от делото/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С определение №7*** по ч.възз.гр.д.

№ *** е приел, че предявеният иск е допустим и е подсъден на районен съд. В същото не са дадени указания за преценка по отношение на каква част ищеца претендира погасяване на изпълнението по издадения изпълнителен лист, предвид, че същият е издаден в полза не само на ищеца Д.П.. По аргумент от гореизложеното следва да се приеме, че предявения иск е приет за неоценяем и подсъден на районен съд.

В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящия, предмет на производството, може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание.

В случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, поради което счита, че принудителното изпълнение не може да бъде реализирано. Изпълнително дело № *** на ***, с район на дейност ВОС е образувано по издаден изп. лист от 09.11.2009г. по гр.д. ***, по който е постановено да бъде изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ северната къща, находяща се в гр.***, заедно с ид.ч. от дворното място, цялото с площ от

683.18 кв.м., съставляващо парцел пл*** по плана на 4-ти подрайон на гр.Варна, при първоначална цена в размер на 266 00 лв., на осн. чл.28 ал.1 от ГПК. След извършване на проданта, получената сума да бъде разпределена, както следва: ***за Д.Т.П. и 690/18651 за ***.

Осъществяването на публичната продан на неподеляем имот е етап по окончателното завършване на делбеното производство. Действията на съдебния изпълнител се явяват като продължение и осъществяване на иска за делба и ликвидиране на съсобствеността на неподеляем имот. Обратното разбиране противоречи на изричния текст на чл. 34, ал. 3 от ЗС, по силата на който искът за делба не се погасява по давност. Не е ли извършена проданта, съсобствеността е още налице. Прилагат се общите правила на публичната продан по ГПК, но целта не е осребряване на имущество, а ликвидиране на съсобствеността. В този смисъл е непротиворечивата и константна съд.практика-Решение № 1179 от 21.V.1969 г. по гр. д. № 638/69 г., I г. о.

Както е приел в определение

№7/02.01.2019г. на ВОС по ч.възз.гр.д. ***. твърденията на ищеца, за липса на активна легитимация за образуване на изпълнителното производство, предвид промяна в субектите, същите не съставляват твърдения за новонастъпили факти, а същите следва да се съобразят от ЧСК, при конституиране на страните в изпълнителното производство.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответниците в размер на 4000 лв.

Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Предвид, че ответниците по далото са четирима и заплатеното възнаграждение е за защита на всеки един от ответниците, то уговорено и заплатено от ответниците адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева , не следва да се намаляват поради прекомерност.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените в исковото производство разноски – 4000 лв. внесен адв. хонорар.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И

:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Т.П.,

ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител – адв.

*** иск срещу П.Т.С., ЕГН: **********,

Г.С.Я., ЕГН: **********, С.С.С., ЕГН: ********** и „С.“ ЕООД, ЕИК: ***, за приемане на установено между страните на основание чл. 439 от ГПК, че изпълнителният лист издаден на 9.11.2009 г. по гр. д. ***, не подлежи на изпълнение поради изтекла погасителна давност, на основание чл.439 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН: **********

ДА ЗАПЛАТИ НА П.Т.С., ЕГН: **********, Г.С.Я., ЕГН:**********, С.С.С., ЕГН: ********** и „С.“ ЕООД, ЕИК: *** сумата от 4000.00 (четирихиляди лева), на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: