Решение № 1704 от 13.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1704 гр. Пловдив, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330204256 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 3955226, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Д. Д. Г., ЕГН:

********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Д. Д. Г., редовно призованa за съдебно заседание, не се явява и не се представлява от процесуален представител. С жалбата си и допълнителна молба излага съображения, въз основа на които моли Съда да отмени изцяло електронния фиш като незаконосъобразен. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано становище, в което чрез представляващ излага аргументи за потвърждаване на електронния фиш. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

1

Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 03.08.2020 г. в 09:15 ч. в общ. Марица, на път ІІ-64, км 50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч МПС, лек автомобил марка "Мазда 6", с рег. № **** се е движил със скорост от 91 км/ч, като е превишил максимално допустимата скорост с 31 км/ч и това е било установено с АТСС TFR1- М № 529. Електронният фиш бил издаден на Д. Д. Г., в качеството й на собственик на автомобила.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – снимков материал, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ и приложение към него, протокол за проверка № 2-32-20/12.06.2020 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС от 03.08.2020г., разпечатка от база данни за собственост на автомобил, справка нарушител/водач, писмо от АПИ ОПУ-Пловдив.

Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в същият са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш без да препраща към разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на НП. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.

Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за 2 измерване, валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529, тъй като тя е била в употреба към 03.08.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип. Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.

Конкретното АТСС е преминало последваща техническа проверка релевантна за датата на установяване на нарушението, за което е и представен протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната система.

Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС.

Независимо от гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва да бъде отменен като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните съображения:

На базата на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира за установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, жалбоподателят Д. Д. Г. е управлявала лек автомобил марка "Мазда 6", с рег. № ****, тъй като по делото няма ангажирани доказателства досежно това въпросното МПС да е било управлявано от трето лице на процесния ден и час, но на базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че не се установява от обективна страна тя да е извършила нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, в случая В 26 с указана скорост 60 км/ч. Безспорно установено 3 е, че на 03.08.2020 г. в 09:15 ч. лек автомобил „Мазда 6“, с рег. № **** се е движил със скорост от 91 km/h, извън населено място в общ. Марица, на път ІІ-64, км 50+500. Не се установява обаче, че в този участък поведението на водача на автомобила е било противоправно на основанието, сочено в издадения фиш. Това е така, тъй като видно от писмо от ОПУ Пловдив на въведеното във фиша място на извършване на нарушение на път II-64, км.

50+500, в посока към с. Труд не е действало въведено ограничение на скоростта на движение със знак В26 в размер на 60 км/ч. Съгласно така представеното писмо такъв знак действително е поставен на същия път и в същата посока на км. 50+650, но същият изчерпва действието си на км.

50+590 /където има кръстовище за фирма „Осрам“/, което се намира преди местоустановяването на нарушението, а Табела Т2 (1000) е била монтирана по-късно. Видно от справката от ОПУ Пловдив, става ясно, че към км 50+500 жалбоподателят не е имал задължение да се движи с 60 км/ч и за него е действало общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а допустимата скорост е била 90 км/ч. Превишението на скоростта с 1 км/ч е ненаказуемо съгласно чл.

182, ал. 2, т. 1 ЗДвП, където е посочен наказуемият минимум, а именно превишение с 10 км/ч. Следователно към мястото, на което се твърди да е извършено нарушението, такова въобще не е реализирано поради липсата на задължение за съобразяване със знак В26. Преди процесното място става ясно, че се намира кръстовище за фирма „Осрам“, което прекъсва въведената със знака В26 забрана за движение със скорост по-висока от сигнализираните 60 км/ч, осъществявайки хипотезата на нормата по чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. Тъй като не се доказа да е била въведена на км. 50+500 забрана за движение на автомобилите със скорост по-висока от 60 км/ч, както се твърди в електронния фиш със знак В26, то за водачът е важало общото ограничение от 90 км/ч и същият е превишил максимално допустимата скорост с 1 km/h, което не е наказуемо.

По изложените по-горе причини съдът намира, че не се доказа на посоченото във фиша място да е бил поставен пътен знак, който да ограничава скоростта за този участък. Оттам и не е съществувало задължение за жалбоподателя да се съобразява с указанието на какъвто и да е било знак и ограничение на скоростта, освен с общото правило. Следователно не се установява да са осъществени всички признаци от изпълнителното деяние на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, затова и съдът 4 намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е доказал сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева с договора си за правна защита и съдействие, който удостоверява, че адвокатското възнаграждение е било изплатено изцяло и в брой. Този размер е минималният съобразно правилото на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения към дата на сключване на договора и не следва да бъде намаляван. За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – ОД на МВР Пловдив.

Мотивиран от гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 3955226, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Д. Д. Г., ЕГН: ********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – ПЛОВДИВ да заплати на Д. Д. Г., ЕГН: ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5