Определение № 12491 от 03.10.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12491 гр. Варна, 03.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110107794 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 64 и след. от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 4385/03.06.2026 г., подадена от ищеца И. Х. Г., в която е обективирано искане за възстановяване на срока за въззивно обжалване на определение № 6105/23.04.2026 г., постановено по делото. В молбата се поддържа, че срокът за обжалване на прекратителното определение е изтекъл на 07.05.2026 г., включващ неработен, неучебен и празничен ден – 06.05.2026 г., което съкращавало възможността на процесуалния представител на ищеца да работи. Поддържа се, че празничният ден е препятствие по време на времетраене на срока по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание на 11.09.2026 г. ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 11.09.2026 г. моли молбата за възстановяване на срока за подаване на частна въззивна жалба да бъде уважена, доколкото се поддържа, че са били налице обективни пречки по подаването на частната въззивна жалба в указания от съда срок, тъй като 1 май - Ден на труда, бил почивен ден, а и 6 май – Ден на храбростта, също бил почивен ден. Отделно, на 05.05.2026 г. се е наложило адв. Д. да посети по спешност специалист – гинеколог, във връзка с което се представя и амбулаторен лист от 05.05.2026 г.

Насрещната страна не се представлява в о.с.з. и не изразява становище.

Съдът, след като взе предвид представените доказателства и ги разгледа във връзка с направените от ищеца твърдения, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр. д. № 7794 по описа за 2024 г., ГО, 9-ти състав е приключило с определение № 6105/23.04.2026 г., с което съдът на основание чл. 130 от ГПК е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес.

Прекратителното определение е връчено на ищеца на 30.04.2026 г. с указание, че има възможност да подаде частна въззивна жалба в едноседмичен срок от съобщението по арг. от чл. 275, ал. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Така срокът за обжалване на определението е изтекъл на 07.05.2026 г. – присъствен/работен ден по арг. от чл. 60, ал. 4 от ГПК.

Ищецът е подал частна въззивна жалба с вх. № 36653 на 08.05.2026 г., т.е. след указания едноседмичен срок.

На 03.06.2026 г. е подал молба за възстановяване на срока за обжалване на прекратителното определение.

Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК предвижда възможност, когато е пропуснат установен от закона или определен от съда срок той да може да бъде възстановен, ако 1 пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и същите са основание за възобновяването му по реда на чл. 66, ал. 1 от ГПК. Съобразно утвърдената съдебна практика като особени и непредвидени обстоятелства се определят само такива, които имат изключителен и изненадващ характер, настъпили са в течение на срока, който е пропуснат и обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие. Това са такива обстоятелства като например природно бедствие, прекъсване на пътища поради наводнение или други природни стихии, военно положение, внезапно тежко заболяване, изгубване на делото от съда и други събития, които нито са могли да бъдат предвидени, нито да бъдат преодолени по волята на страната.

В конкретния случай ищецът твърди, че срокът е пропуснат поради това че в срока за обжалване, включващ периода от 30.04.2026 г. до 07.05.2026 г., има два почивни дни – първи май и шести май, отделно на пети май процесуалният представител на ищеца – адв. Д. се наложило да посети лекар.

Обстоятелството, че първи и шести май са почивни дни, не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, а и такова изискване законът не поставя. Съгласно чл. 60, ал. 6 от ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Настоящият случай не е такъв, доколкото последният ден от срока е бил присъствен – 07.05.2026 г. Официалните почивни дни са посочени в закона – в частност в чл. 154 от Кодекса на труда, като сред същите фигурират 01 май и 06 май, поради което почивните дни не представляват особено непредвидено и непреодолимо обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, доколкото за ищеца и неговия адвокат няма как да е изненада, че в срока за обжалване, изтичащ на 07.05.2026 г., вкл., попадат и два почивни дни. В разпоредбата на чл. 64, ал. 3, изр. 2 от ГПК изрично е правнорегламентирано, че не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие, а фактите в конкретния случай биха могли да бъдат подведени под хипотезата на процесуалноправната норма обективирана в разпоредбата на чл. 63 от ГПК, което право обаче в настоящия случай не е упражнено.

Отделно, процесуалният представител на ищеца на 05.05.2026 г. е посетил лекар единствено за консултация, като здравословното му състояние не е било тежко по смисъла на закона, тъй като нито е хоспитализиран, нито е предписано, че не може да полага труд, видно и от абмулаторния лист.

Предвид липсата на особени непредвидени обстоятелства, попречили на ищеца да упражни правото си на частна въззивна жалба в срок, молбата по чл. 64 от ГПК за възстановяване на този срок е неоснователна.

Воден от изложеното, СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4385/03.06.2026 г., подадена от ищеца И.

Х. Г., в която е обективирано искане за възстановяване на срока за въззивно обжалване на определение № 6105/23.04.2026 г., постановено по делото, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл. 66, ал. 2 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на страните по делото, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2