Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 176 от 29.09.2023, Районен съд - Троян

Съд
Районен съд - Троян
Дело
Гражданско дело 369/2023
Вид
Решение № 176
Подписан
29.09.2023
В сила
18.10.2023
Състав
Десислава Георгиева Ютерова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Троян, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20234340100369 по описа за 2023 година за да се произнесе - съобрази:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М. А. Х. от гр. Троян срещу „А1 България“ ЕАД - гр. София, представители А.Д. и М.М. по реда на чл. 439 от ГПК.

Х. твърди, че е сключил с ответника Договор № 13661785 на 15.06.2013 г. и Договор № 3759460 на 20.08.2013 г. за ползване на далекосъобщителни услуги, предоставени му от „А1 България" ЕАД,

Х. счита, че претендираното вземане от ответника по процесните договори е погасено поради изтекла давност, поради което е сезирал съда с настоящия иск.

В с. з. ищеца е представляван от адв. Р. Г. от ЛАК, която моли съда да уважи изцяло исковата претенция, като признае в отношенията между страните, че ищеца не дължи претендираната сума поради изтекла в негова полза погасителна давност.

Ответното дружество е депозирало писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Излагат се подробни доводи, че давностния срок не е изтекъл. М оли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Иска се присъждане на разноски.

В с. з. за ответника се явява юриск. П.П. който заявява, че поддържа изложените аргументи в писмения отговор и моли съда да отхвърли така предявения иск.

От приобщените по делото писмени доказателства: изпълнителен лист от 27.09.2017 г., издаден от Районен съд гр. Троян по ЧГД № 620/2017 г., молба от 20.12.2017 г. от взискателя „Мобилтел“ ЕАД до ЧСИ В.П. за образуване на изпълнително дело, уведомление с Изх.№ 01045/16.01.2018 г. и 1

ЗС с Изх. № 01052/16.01.2018 г. - за връчване на длъжника М. А. Х., изпратено до „ОСЪМ ТУРС" ЕООД, с ЕИК 203986689, гр. Ловеч, ул.

„Академик Анастас Иширков" № 10, етаж 4, запорно съобщение с Изх.№ 01052/16.01.2018 г. - за налагане на запор върху всяко възнаграждение за труд, което се изплаща на длъжника М. А. Х., Разписка за ЧСИ, че уведомление с Изх. № 01045/16.01.2018 г. и запорно съобщение с Изх. № 01052/16.01.2018 г. са получени от Милка Банчева Пенева - счетоводител в дружеството, на 22.02.2018 г. връчени на длъжника, и върната на ЧСИ, запорно съобщение с Изх.№ 1063/16.01.2018 г. - за налагане на запор върху банкови сметки, на името на длъжника М. А. Х., изпратено до „Банка Пиреос България" АД, писмо Изх.№ ЗС03-2433/01.02.2018 г. на „Банка Пиреос България" АД, с което банката дава отговор на ЧСИ В.П., че няма налични средства по сметките на длъжника и не може да бъде извършен превод към днешна дата (01.02.2018 г.), Гр.д. № 708 от 2022 г. на ТРС и ЧГД № 620 от 2017 г. на ТРС. Съобщение за образувано изпълнително дело изх.№ 6741/22.04.2019 г. на ЧСИ Румен Димитров по ИД № 253/2019 г., Изпълнителен лист от 15.11.2011 г. по ЧГД № 1054/20111 г. по описа на ТРС, Призовка за принудително изпълнение изх.№ 21968/22.12.2021 г. на ЧСИ Румен Димитров по ИД № 253/2019 г., Пълномощно, извлечение от Договор за цесия от 15.05.2015 г., ведно с Приложение № 1 към него, Пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, Потвърждение от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД за извършената цесия, Известие за доставяне, ведно с обратна разписка до Х.П.Х., Уведомление за извършено прехвърляне на вземания до Х.П.Х., ИД № 253/2019 г., ИД № 372/2012 г. , съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.06.2013 г. между ответника Х. и „А1 България“ ЕАД /с предходно наименование „Мобилтел“ ЕАД е сключен договор с № 13661785 и на 20.08.2013 г. е сключен и договор № 3759460 за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

Поради неизпълнение на задълженията от страна на Х., „А1 България“ ЕАД е подало заявление пред ТРС за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. По образуваното ЧГД № 620/2017 г., съда е издал заповед по реда на чл. 410 от ГПК за дължимите суми, както следва: за сумите 171,03 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима за ползване на далекосъобщителни услуги, по договор с № 13661785 от 15.06.2013 г., съгласно Фактура № 297127092 с падеж на плащане 13.08.2014 г. за отчетен период от 09.07.2014 г. до 08.08.2014 г.; и по договор с № 3759460 от 20.08.2013 г. за ползване на далекосъобщителни услуги, съгласно Фактура № 299299411 с падеж на плащане 19.05.2014 г. за отчетен период от 16.08.2014 г. до 15.09.2014 г.; заедно със законната лихва върху сумата 171,03 лева, считано от 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 47,35 лева, представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху фактури № 297127092 от 13.08.2014 г. и № 299299411 от 19.09.2014 г.; сумата 25 ,00 лева, представляваща разноски по делото за платена държавна такса и сумата 180,00 лева, представляваща адвокатски хонорар.

На Х. е връчена издадената заповед, и тъй като същия не е възразил с оглед дадената му законова възможност по реда на чл. 414 от ГПК, заповедта е влязла в закона сила на 22.08.2017 г. и съответно е издаден изпълнителен лист.

2

По молба на кредитора от 20.12.2017 г. , ЧСИ В.П. с рег.№ 879 в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - Ловеч, е образувал на 04.01.2018 г. изпълнително дело № 20188790400442 срещу длъжника М. А. Х.. По посоченото изп. дело са извършени следните изп. действия: - Изпратено е до „Осъм турс" ЕООД, уведомление и запорно съобщение от 16.01.2018 г.; Изпратено е до „Осъм турс" ЕООД, запорно съобщение от 16.01.2018 г. - за налагане на запор върху всяко трудово възнаграждение на длъжника; Изпратено е до „Банка Пиреос България" АД, запорно съобщение от 16.01.2018 г. – за налагане на запор върху банкови сметки, на името на длъжника М. А. Х.. Х. счита, че след последните валидни изпълнителни действия на ЧСИ В.П. по посоченото изпълнително дело № 20188790400442 от 2018 г., а именно след 22.02.2018 г. до този момент са изтекли повече от пет години и вземането на ответник, е погасено по давност.

Ответното дружество възразява, като излага подробно още с отговора си, че при липса на подадено възражение от длъжника, заповедното производство приключва без извършване на съдебна проверка на съществуването на вземането по исков ред, поради което не се стига до предявяване на иск, следователно разпоредбите на чл. 116, б. „б" и чл. 115, б.

„ж" от ЗЗД са неприложими. С връчване на препис от издадената заповед за изпълнение, длъжникът е уведомен както за основанието и размера на вземането, така и за последиците от неподаване на възражение в законоустановения срок. Съгласно чл. 117 ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, а според ал. 2 ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, тоест, давността по отношение на процесиите вземания е прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение, от която дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок.

Фактическата обстановка по делото е възприета от съда от писмените доказателства по делото и приложените по делото изпълнителни дела, което обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на иска: С отговора си ответното дружество е поискало и съответно съда е приложил гр. дело № 708 от 2022 г. на ТРС, за което се твърди от страните, че е образувано по предявена искова претенция с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК – отрицателен установителен иск.

Настоящият съдебен състав, след като подробно се запозна с посоченото дело, установи, че съдията – докладчик по гр. дело № 708/2022 г., предвид законовите си правомощия, е квалифицирал с определението си по чл. 140 от ГПК правното основание на повдигнатия пред него спор по реда на чл. 439 от ГПК. Видно от посоченото дело на практика същия спор между същите страни, със същия предмет и правно основание е разгледан и разрешен с влязло в сила Решение № 31 от 16.02.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК: „Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.“

За допустимостта на предявения иск, съда следи във всеки един момент докато производството е висящо. При горните обстоятелства съда намира, че е сезиран с един недопустим иск от гледна точка на принципа за непререшаемост, който вече е разгледан и разрешен от ТРС с влязло в сила решение, което се ползва със силата на пресъдено нещо.

3

Ще следва производството по настоящето дело на това основание да бъде прекратено.

Ответното дружество е направило искане за присъждане на съдебноделоводни разноски и при хипотезата на чл. 78 ал. 3 от ГПК следва ищеца М.

А. Х. да заплати на ответника сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 150,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 369 от 2023 г. по описа на РС – гр. Троян поради недопустимост на иска, предявен по реда на чл. 439 от ГПК от М. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Троян, обл. Ловеч, ж. к. „Л., бл. 3, вх. Е, ет. 6, ап. 18 против на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1309, район „Илинден“, ул.

„Кукуш“ № 1, представители: А.Д. и М.М. с искане - да бъде признато за установено в отношенията между страните, че М. А. Х. не дължи на ответното дружество сумата

171,03 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима за ползване на далекосъобщителни услуги, по Договор с № 13661785 от 15.06.2013 г. за ползване на далекосъобщителни услуги, съгласно Фактура № 297127092 с падеж на плащане 13.08.2014 г. за отчетен период от 09.07.2014 г. до 08.08.2014 г. и по Договор с № 3759460 от 20.08.2013 г. за ползване на далекосъобщителни услуги, съгласно Фактура № 299299411 с падеж на плащане 19.05.2014 г. за отчетен период от 16.08.2014 г. до 15.09.2014 г.; в едно със законната лихва върху сумата 171,03 лева, считано от 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 47,35 лева, представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху фактури № 297127092 от 13.08.2014 г. и № 299299411 от 19.09.2014 г.; сумата 25 ,00 лева, представляваща разноски по делото за платена държавна такса; и сумата 180,00 лева, представляваща адвокатски хонорар, за което е бил издаден изпълнителен лист от 27.09.2017 год. по ЧГД 620/2022г., поради изтекла давност.

ОСЪЖДА М. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Троян, обл. Ловеч, ж. к. „Л., бл. 3, вх. Е, ет. 6, ап. 18 да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1309, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, представители: А.Д. и М.М. сумата в размер на 150,00 – сто и петдесет лева сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението, което има характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Ловеч в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 4