Решение № 580 от 21.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Бургас, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МариА. Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100501831 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 8604/05.09.2025г., предявена от "БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ" ЕООД, с ЕИК: 147039790, управлявано от ТАНЬО СТОЙКОВ ТАНЕВ - Управител, чрез адв. Иван С. Иванов – пълномощник против РЕШЕНИЕ № 287 от 19.08.2025 г., постановено по гр.д. № 216/24 г., по описа на P C - Несебър за 2024 г., с което е отхвърлен иска по чл.135 ЗЗД на ищеца/настоящ въззивник/ против ответниците Д. А. В., ЕГН **********, Д. А. В., ЛНЧ ********** и „Джей Ей Ви Би Джи“ ЕООД, ЕИК 207377326, представлявано от Джон Алън Ванн, с който се иска да бъде обявена за относително недействителна сделка брачен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 19.05.2023г., сключен по реда на чл. 37 и сл. от СК, вписван в СВ Несебър, рег.

№ **** от **.**.20**г. вх. № 4815/**.**.20**г. - акт № ***, том *, съставен от нотариус Линка Чуткина с район на действие - Районен съд Несебър, в частта, в която страните са уговорили преминаване в режим на разделност на недвижими имоти, които имоти са поставени в лична и изключителна собственост на Д. А. В. и който недвижим имот представлява идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, с адрес на имота к. к. „Слънчев бряг - запад“, ет. 1, гараж ПМ6, с предназначение - гараж, нива на обекта: 1, посочена в документа площ:

15,38 кв. м., прилежащи части - 1,91 кв. м. от общите части на сградата и 10,03 кв. м. от маневрено хале, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия 1 етаж ***, под обекта - няма и над обекта - ***, както и сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от **.**.20**г., акт № ***, том **, рег. № ****, съставен по нотариално дело № ***/20**г. на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600, с район действие - Районен съд Несебър, в частта, с която от Д. В. на „Джей Ей Ви Би Джи“ ЕООД е прехвърлена собствеността върху недвижим имот, представляваща идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. На първо място се изтъква, че по отношение на първата атакувана сделка, обективирана в Брачен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 19.05.2023 г. , била налице обвързваща съда материална доказателствена сила, че фактите и материализираната воля в брачния договор са се осъществили и имат съдържанието така, както е посочено в този официален документ, а именно, че същата е безвъзмездна.Независимо от това съда възприел тезата : „че брачният договор има възмезден характер“,възприемайки показанията на св.

П. че „клаузата за безвъзмездност на договора е включена от нотариуса с цел освобождаване от данък придобиване между съпрузи” . По този начин съдът провел процедура по оспорване на официален документ чрез свидетелски показани на писмено съглашение, по което страните са участвали, на стойност по-голяма от 5000 лв. в нарушение принципите на чл. 164 от ГПК .По този начин се стигнало до постановяване на един неправилен, незаконосъобразен акт.Относно втората сделка се твърди, че не може да бъде ценена и анализирана отделно от първата, тъй като правната природа на Павловия иск изисква да бъде отчетена връзката между сделките, лицата, паричните потоци, последователността и пр. елементи. В случая юридическото лице "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ" ЕООД формирало волята си чрез физическото лице - Д.А.В..Счита, че дори и втората атакувана сделка да е привидно възмездна, то платецът и получателят на плащането са един и същ.

Физическото лице Д.А.В. „е платил“ на едно Юридическо лице, негова изключителна собственост, или е платил сам на себе си, като имотът бил придобит все така безвъзмездно от Длъжника, без са налице каквито и да било парични престации, извън патримониума на лицето Д.А.В. - и които факти са безспорни.При това положение въззивникът намира, че хипотезата, визирана в текста на чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД, е следвало да намери приложение и по отношение на третия Ответник - "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ" ЕООД. Изложени са правни доводи относно разпоредбата на чл.135,ал.2 ЗЗД, като изтъква, че в случая' „оборването на презумпцията” се е състояло единствено и само чрез гласни доказателства, произтичащи от лица в пряка служебна/икономическа зависимост с лицата ответници, в противоречие с практиката на ВКС, а именно - със свидетелски показания от рода на „не зная да е знаел за задължението“ или „след като аз не зная и той не е знаел за задължението“ няма как да бъде оборена презумпцията за знание/ сочи Решение № 19 от 14,02.2018 г. по гр. д. № 1766 / 2017 г. ВКС, 3-то гр. отделение. Анализирайки фактите по делото въззивникът счита, че според 2 константната съдебна практика за да се приеме, че приобретателят по сделката е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане. Изтъква, че не само презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не била оборена в хода на делото, а че било налице и изрично признание от страна на ответниците – приобретатели, относно знанието им за това, че ответникът Д.

В. е имала Кредитори към момента на сключване на сделките/ увреждащата поредица от сделки, съответно атакуванаия съдебен акт - се явява неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Излага твърдения за липса на анализ от съда относно мотива, принудил първия приобретател В. да прехвърли собствеността, придобита безвъзмездно от Длъжника, на лицето, представлявано и управлявано от Д.А.В., негова изключителна собственост, а именно - "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ” ЕООД. Твърди игнориране от съда наличието на изрично признание от страна на Ответниците, в т.ч. последен приобретател, относно това, че знаели, че първият ответник имал множество реални и/или кредитори и/или може да създаде нови такива. Съдът кредитирал като достоверни доказателства, които са ненадеждни и спорни, в т.ч. гласни такива, оспорени от ищеца като недопустими, от лица,наети от ответниците : адвокати, преводачи и градинари. Решаващият състав напълно игнорирал хронологията на фактите и обстоятелствата, като е ценил същите превратно, изолирано и произволно, за да бъде формирана привидна „обосновка” на съжденията си.Моли отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете бъдат уважени, претендира присъждане на разноските.

Постъпил е писмен отговор от пълномощника на Д. В. –адв.Димитрина Ройдева, в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Заявява, че НРС правилно приема, че „…. брачният договор и договорът за покупко-продажба, касаещи процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, имат възмезден характер.",което съдът счел за безспорно доказано по делото.Излага съображения относно разпоредбата на чл.135 ЗЗД,цитира тълкуването във въпрос 3 от ТР2/2017 от 09.07.2019 г. по т.д. № 2 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС , като сочи, че според ВКС разпоредбата на чл. 135 ал. 1 изр. 3-то от ЗЗД не урежда самостоятелен иск, а само хипотезите, при които последващата сделка с имуществото на длъжника би била противопоставима на кредитора. Намира, че неоснователно се твърди, че хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр, 2-ро от ЗЗД по отношение безвъзмездните сделки следвала да намери приложение и по отношение на юридическото лице „Джей Ей Ви Би Джи" ЕООД, за което излага съображения. По отношение на второто действие - продажбата на недвижимия имот от Д. А. В. на „Джей Ей Ви Би Джи" ЕООД,твърди, че сделката безспорно била възмездна,това било записано в самия нотариален акт, като дали има извършено плащане по нея или не,било въпрос на изпълнение на договора.Хронологично проследява фактите и обстоятелството относно сключването на договорите,отношенията между съпрузите; излага 3 фактически и правни съображения и доводи срещу тези, изложени от въззивника в жалбата му.Моли потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК: 207377326, седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, п.к. 8259, ж.к. Инцараки-5 № *** представлявано от Джон Алън Ванн чрез пълномощник адвокат Галина Гарова, в който се твърди неоснователност на същата. Заявява,че твърденията на жалбоподателя били бланкетни и нямали нищо общо с изложените подробни мотиви на съда. Подробно се анализират събраните по делото писмени и гласни доказателства,анализиран е сключения между съпрузите/ бивши понастоящем/ брачен договор,както и действията на съпрузите, които подписали редица други документи, с които уреждат допълнително имуществените си отношения относно придобитото по време на брака им имущество,включая и притежаваните от тях дялове в

„Бостънпрайвит инвестмънтс" ООД.Заявява, че тези документи били във взаимна връзка един с друг и не можели да се разглеждат откъслечно. След подробно и обстоятелствено проследяване на фактическите и правни отношения между съпрузите/бивши такива/ анализира нормата на чл.135 ЗЗД и съдебната практика относно същата разпоредба. Заявява доказателствено искане по чл.266,ал.3 ГПК :за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани и пред първоинстанционния съд , експертизата недопусната от НРС.Моли постановяване на съдебно решение, с което се потвърди първоинстанционното решение; претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата Д. А. В. не предявява писмен отговор по въззивната жалба, в съдебно заседание, редовно уведомена не се явява и не изпраща представител.

Бургаският Окръжен съд намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно-постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.

При произнасяне по наведените във въззивната жалба оплаквания, в рамките на които се осъществява въззивната дейност на съда, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от „Булгария Инвест Те Де“ ЕООД, представлявано от Таньо Стойков Танев, с пълномощник адв. Иван Иванов, против Д. А. В.; Д. А. В. и „Джей Ей Ви Би Джи“ ЕООД, представлявано от Джон Алън Ванн, иск с правно основание чл.

135 от ЗЗД.

Ищецът претендира да бъде обявена за недействителна сделка - брачен 4 договор между Д. А. В. и Д. А. В. с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 19.05.2023г., сключен по реда на чл. 37 и сл. от СК, вписван в СВ Несебър, рег. № **** от **.**.20**г. вх. № 4815/**.**.20**г. - акт № ***, том *, съставен от нотариус Линка Чуткина с район на действие - Районен съд Несебър, в частта, в която страните са уговорили преминаване в режим на разделност на недвижими имоти, които имоти са поставени в лична и изключителна собственост на Д. А. В. и който недвижим имот представлява ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, с адрес на имота к. к. „Слънчев бряг - запад“, ет. 1, гараж ПМ6, с предназначение - гараж, нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 15,38 кв. м., прилежащи части - 1,91 кв. м. от общите части на сградата и 10,03 кв. м. от маневрено хале, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***, под обекта - няма и над обекта - ***, както и сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от **.**.20**г., акт № ***, том **, рег. № ****, съставен по нотариално дело № ***/20**г. на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600, с район действие - Районен съд Несебър, в частта, с която от Д. В. е прехвърлена на „Джей Ей Ви Би Джи“ ЕООД с управител Д. В. собствеността върху недвижимия имот, представляваща идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на първата ответница Д. В. с парични вземания, установени по основание и стойност и подробно изброени в исковата молба, които били цедирани от Таньо Стойков Танев на ищцовото дружество ,като ответницата с брачен договор е отчуждила в полза на втория ответник Д.В. процесния недвижим имот, който впоследствие го е продал на „Джей Ей Ви Би Джи“ ЕООД , същото дружество с управител и представляващ Д. А.В..Сочи, че отчуждителните сделки са извършени след възникване на вземането към първия ответник, като цялата поредица от сделки са целяли увреждането му като кредитор. Сочи съдебна практика;представя доказателства; моли уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото.