Решение № 3715 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3715 гр. С., 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110217316 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на търговско дружество „*****” ЕООД, ЕИК **********, представлявано от управителя Ю. Ю. - С. срещу наказателно постановление (НП) № 22-2500572/05.11.2025 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” - гр. С., с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 вр. ал. 3, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева за административно нарушение на чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

С жалбата се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закони при съществени процесуални нарушения, като са изложени доводи в тази насока.

Алтернативно се иска от съда да намали размера на санкцията. Отправена е претенция за присъждането на разноски в полза на жалбоподателя.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано за съдебно заседание, се представлява от упълномощен процесуален представител - адв. И. М. от САК.

Същият моли съда да уважи жалбата и да отмени НП. Заявява, че не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована за същото съдебно заседание, се представлява от упълномощен процесуален представител - юрк. М. К., която моли съда да потвърди НП и претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 11.09.2025 г. служители от дирекция „Инспекция по труда” - С. извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по отношение на търговско дружество „*****” ЕООД, ЕИК **********, чийто предмет на дейност бил свързан със строителство на сгради. Проверката била извършена на място в строителен обект на дружеството – „жилищна сграда, гараж, ПГ и ТП, УПИ II, 1242, кв. 70, намиращ се в **************.

В хода на проверката било констатирано, че обектите не били обезопасени срещу падане от височина на хора и предмети чрез съоръжения, изградени от бордова лента за краката, средно и главно перило за ръцете или друго алтернативно решение, стълбищна площадка и прилежащите им рамене от кота 0 до кота +14,50 м. Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2536215 от 29.09.2025 г.

Органите на дирекция “Инспекция по труда” - С. приели, че с описаното деяние “*****” ЕООД е извършило нарушение на чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Поради това на 29.09.2025 г. св. С. А. К., инспектор при дирекция “Инспекция по труда” - С., съставила против “*****” ЕООД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-2500572/29.09.2025 г. Като правна квалификация на деянието било посочено - чл. 40, т. 1 вр. чл. 60, ал. 1 вр. чл.

61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и на представител на дружеството-нарушител. Препис от АУАН бил връчен на същия в деня на издаването му.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на АУАН, при сходни изводи от фактическа страна било издадено обжалваното НП № 22-2500572/05.11.2025 г., от И. Х. Й., директор на дирекция „Инспекция по труда” - гр. С., с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 вр. ал. 3, т. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева за административно нарушение на чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Административнонаказващият орган приел, че дружеството е извършило процесното деяние в условията на повторност. Препис от НП бил връчен на представител на “*****” ЕООД на 10.11.2025 г., а на 25.11.2025 г. била подадена жалба срещу него.

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на св. С. К., писмените доказателства - протоколи, декларации и покани, съставени във 2 връзка с извършената проверка, заповеди за компетентност и длъжностни характеристики, наказателно постановление от 09.07.2025 г., разпечатки от „Български пощи“ ЕАД, и др., веществени доказателства - фотоснимки.

Съдът намира показанията на св. К. за достоверни гласни доказателствени средства, тъй като същата е присъствала на проверката, следователно възприела е лично обстоятелства, свързани с нея и процесното деяние. Изложеното от нея е логично структурирано, относимо е към предмета на доказване, подкрепя се и се допълва изцяло от събраните по делото писмени и веществени доказателства. Поради това съдът кредитира показанията на св. К..

Писмените и веществените доказателства по делото, ценени поотделно, помежду им и съвместно с показанията на св. К., спомагат за цялостното формиране на изводи относно времето, мястото, начина на извършване на деянието, неговия автор, както, компетентността на органите, издали АУАН и НП, датите на получаване на НП и подаване на жалбата, наличието на повторност и т.н. Ето защо съдът кредитира и тези доказателствени източници.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице и в предвидения 14дневен срок. Поради това съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и НП следва да бъде потвърдено поради следните съображения:

Съдът взе предвид датата на извършване на нарушението, датите на съставяне на АУАН и НП, и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

АУАН и НП са съставени от компетентни за това органи в кръга на службата им, в предвидената от закона писмена форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42 респ. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно и недвусмислено както от фактическа, така и от правна страна, правилно и достатъчно ясно са посочени времето, мястото и начинът на извършване на деянието. Дадената правна квалификация е правилна и отговаря на описанието на нарушението от фактическа страна.

Предвид изложеното, съдът достигна до извода, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

По отношение на приложението на материалния закон, съдът намери следното:

Търговско дружество „*****” ЕООД е санкционирано за нарушение на чл.60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на 3 строителни и монтажни работи. Съгласно чл. 60, ал. 1 от тази Наредба, работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи). Съгласно чл. 61 от същата, паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.

С тази наредба се определят минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) на временните и подвижните строителни площадки.

Посоченото административно нарушение е формално и се извършва чрез бездействие - когато лице, адресат на разпоредбите на тази Наредба, не изпълни вменено му задължение (каквото е това по чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61 от Наредбата) за обесопасяване на работниците си.

По делото по безспорен начин се установи, че на посочените в НП време, място и обстановка „*****” ЕООД, в качеството му на работодател и в същото време лице, извършващо строително ремонтни работи, не е спазило трудовото законодателство за обезопасяване на служителите си по реда на Наредба № 2 от 22.03.2004 г., като на 11. 09. 2025 г. в гр. С., на строителен обект на ************, не е обезопасил срещу падане от височина на хора и предмети чрез съоръжения, изградени от бордова лента за краката, средно и главно перило за ръцете или друго алтернативно решение, стълбищна площадка и прилежащите им рамене от кота 0 до кота +14,50 м. С това от обективна страна нарушението на чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61 от Наредба № 2 от 22.04.2004 г. било довършено.

Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, съдът не следва да излага съображения за субективната му страна.

Предвид това, че се касае са нарушение на правила, свързани с безопасни условия на труда и превенцията на инциденти, свързано със здравето на работници и служители, съдът намира, че не са налице условията за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

За извършеното нарушение на „*****” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 вр. ал. 3, т. 2 от КТ, като АНО е приел, че нарушението е извършено в условията на повторност.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от КТ, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Съгласно ал. 3, т. 2, за повторно нарушение наказанието е: по ал. 2 имуществена санкция или глоба от 15 000 до 20 000 лв., съответно глоба от 5000 до 10 000 лв.

4

Процесното деяние е извършено на 11.09.2025 г., а по делото се установи, че с НП № 10-2500087 от 09.07.2025 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” - Кюстендил, на „*****” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева. Това НП е влязло в сила на 23.07.2025 г. Следователно, правилно АНО е наложил наказание на дружеството-жалбоподател за повторност. Фактът, че това обстоятелство е отразено за пръв път в НП не е нарушило правото на защита на дружеството, тъй като то касае размера на санкцията, а не правната квалификация на нарушението. Ето защо възраженията на дружеството в тази насока са неоснователни.

Поради горните съображения съдът прие, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Съгласно чл. 63д от ЗАНН страните имат на право присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д се присъжда възнаграждение в размер определен от съда ако са били защитавани от юрисконсулт. Предвид изхода на делото, искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190 лева.

Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, било е проведено едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в минимален размер, а именно 130,00 лева, равняваща се на 66,47 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН, Софийски, районен съд, Наказателно отделение, 110-ти състав РЕШИ: