Решение № 67 от 26.02.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 67 гр. Пазарджик, 26.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина

Трънджиева

ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Галина Младенова , като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 68 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от

Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 533 по описа за 2018 година е разпределено между С.И.К. с ЕГН:

**********, И.Н.К. ЕГН: **********, П.Н.К. ЕГН: **********, И.С.И. ЕГН: **********,

С.И.И. ЕГН: **********, Н.И.И. ЕГН: ********** и П.Г.К. ЕГН **********, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС реалното ползване на имот с административен адрес: с. Б., ул. „С. К.“ №22, представляващ урегулиран поземлен имот целия с площ от 392 кв.м., означен като УПИ I -527 в кв. 9 по действащия дворищно-регулационен план на с. Б. от 1995 г., ведно със застроените в същия недвижим имот масивна жилищна двуетажна сграда с площ от 79 кв.м., едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 35 кв.м., едноетажна паянтова стопанска сграда с площ от 24 кв.м. и сграда построена в имота по документи – гараж с две клетки с площ 70 кв.м., при съседи на поземления имот: УПИ II -528 и УПИ XVI-538 и от две страни улица.

Определено е за реално ползване съвместно от С.И.К. с ЕГН: **********, И.Н.К. ЕГН: **********, П.Н.К. ЕГН: **********, И.С.И. ЕГН: **********, С.И.И.

ЕГН: **********, Н.И.И. ЕГН: ********** и П.Г.К. ЕГН ************, частта повдигната в червен цвят по вариант І, приложение от заключение по съдебно-техническа експертиза – л.158 от делото, неразделна част от решението.

Определено е за реално ползване от С.И.К. с ЕГН: **********, И.Н.К. ЕГН: **********, П.Н.К. ЕГН: **********, първи жилищен етаж от сградата построена в имота с площ от 79 кв.м., както и частта повдигната в жълт цвят от дворното място с площ от 38 кв. м. по вариант І, приложение от заключение по съдебно-техническа експертиза – л. 158 от делото, неразделна част от решението.

Определен е за реално ползване от И.С.И. ЕГН: **********, С.И.И. ЕГН: **********, Н.И.И. ЕГН: ********** втори жилищен етаж от сградата построена в имота с площ от 79 кв.м., както и частта повдигната в син цвят от дворното място с площ от 70 кв. м. по вариант І, приложение от заключение по съдебно-техническа експертиза – л. 158 от делото, неразделна част от решението.

Определено е за реално ползване от П.Г.К. ЕГН ********** приземен жилищен етаж от сградата построена в имота с площ от 79 кв.м., както и частта повдигната в зелен цвят от дворното място с площ от 157 кв. м. по вариант І, приложение от заключение по съдебно-техническа експертиза – л. 158 от делото, неразделна част от решението.

В срок решението е обжалвано от С.,И. и П. К.,чрез процесуалния им представител адв.М., в частта му, в която съдът е разпределил ползването на дворното място съгласно вариант първи от заключението на вещото лице и е уважил възражението на ответниците за придобивна давност върху построения в имота двуклетъчен гараж. В тази част решението било изцяло неправилно и незаконосъобразно, а така също и недопустимо.

Съдът не съобразил обстоятелството, че вариант първи от заключението на назначеното по делото вещо лице е изцяло незаконосъобразен.При него на ответниците се предоставяла за ползване и частта от дворното място, находяща се под гаража, в размер на тази част 70 кв.м., което не отговаря на правата им.

Съдът неправилно уважил възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност.По делото било установено, че целия имот първоначално е бил прехвърлен на първия ответник по време на брака му с общата на него и останалите ответници наследодателка срещу гледане и издръжка.Този договор бил частично развален. След развалянето на договора в патримониума на прехвърлителите се върнало и всичко построено в имота, включително незаконно надстроения двуклетъчен гараж с незаконно обособен под него етаж с отделни помещения .Позовават се на съдебната практика.

Правото на собственост върху гаража не било преминало върху ответниците по давност-предвид липсата на всякакви надлежни доказателства в тази насока, както и на каквито й да било данни за каквото й да било отблъсване на владението на останалите съсобственици-сънаследници Молят да бъде отменено решението в обжалваните му части и да бъде разпределено ползването на дворното място с находящите се в него второстепенни постройки съгласно вариант втори от заключението на вещото лице, както и да се отхвърли като неоснователно възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност върху изградения в имота двуклетъчен гараж,съответно да се разпредели ползването върху него.

В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата , които са и ответници по иска.

Намират решението за правилно , законосъобразно и обосновано.

Твърдят,че застроения в имота двуклетъчен гараж е тяхна изключителна собственост и правилно съдът е приел за основателно възражението им за придобивна давност по отношение на него. Гаража с две клетки и площ от 75 кв.м. бил построена от наследодателката на ответниците З.И. И. , през м. 07.1995 г. по време на брака й с ответника И.С.И. и е владяна заедно от тях до нейната смърт , а след това и сега се владее единствено от ответниците и е тяхна собственост по давностно владение. Ищците и ответницата П.К. не притежавали никаква част от тази сграда и това било видно от съдържанието на документите за собственост.

Този двуклетъчен гараж не е бил предмет на алеаторния договор.

Ищците имали правата на наследодателя си Н. К.

, който е придобил по дарение и наследство 1 / 2 идеална част от дворното място , от двуетажната жилищна сграда, от едноетажната масивна лятна кухня и от едноетажната паянтова стопанска постройка ,видно от приложените нотариални актове . Н. К. и П.К. никога не били имали владение и собственост на този гараж, за да бъде отблъсквано това владение. Те никога не са установявали владение на каквото и да е основание.

Строежа бил законен.Гаражите били построени , владяни и до момента общо повече от 20 години .

Единствено съответстващ на правата на страните бил именно вариант І от заключението на експерта и молят решението да бъде потвърдено.

В дадения от съда срок са постъпили писмени становища от страните ,в които се излагат същите доводи съображения ,които са развити във въззивната жалба и отговора.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.32 ал.2 от Закона за собствеността.

В исковата си молба С.И.К., И.Н.К. и П.Н.К. твърдят,че с ответниците И.С.И., С.И.И. и Н.И.И. са собственици на урегулиран поземлен имот целия с площ от 392 кв.м., означен като УПИ I -527 в кв. 9 по действащия дворищно-регулационен план на с. Б. от 1995 г., ведно със застроените в същия недвижим имот две масивни жилищни двуетажни , едноетажна масивна сграда – лятна кухня ,едноетажна паянтова стопанска сграда и подобрения.

Ищците ,като наследници на Н. К. притежавали общо ½ ид.ч. от правото на собственост ,а ответниците - останалата ½ ид.ч, в качеството на наследници на З.И. И..

Тъй като не можели да постигнат споразумение относно начина на реално ползване молят да бъде определен такъв.

На така постъпилата искова молба е подаден писмен отговор от ответниците ,в който те излагат доводи относно редовността на исковата молба.Сочат,че в имота има само една съсобствена между страните жилищна сграда.

Твърдят още,че в имота имало сграда ,изключителна собственост на ответниците – гараж с две клетки с площ от 75 кв.м. , който бил построен от наследодателката им З. И. през м.юли 1995 година и владяна от нея и съпруга и до нейната смърт,а сега от ответниците.

В последваща молба ищците са посочили ,че върху 4/6 идеални части от имота има запазено право на ползване на П.К. и са направили искане за конституирането и като страна в производството,което е било възприето от съда.

В първото съдебно заседание ответниците са изяснили,че двуклетъчния гараж бил построен във времето когато целия имот е бил собственост на наследодателката на ответниците , придобит от нея възмездно срещу задължение за издръжка и гледане.Впоследствие договора бил развален частично ,поради което позовавайки се и на практиката на ВКС подържат,че и тази постройка е съсобствена,тъй като следва съдбата на главната вещ.

В това същото заседание ответниците всъщност не са оспорили тези факти,но подържат ,че след като е извършено строителството и до момента имота е владян само от ответниците и е придобит от тях по давност.

Съдът , като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните ,както и нормата на чл.269 от ГПК ,прие за установено следното относно предмета на спора пред въззивната инстанция,а именно – реално ползване на описаното в исковата молба дворно място и съответно ,намиращия се в него двуклетъчен гараж:

Ищците по делото ,видно от представеното удостоверение са наследници на Н. К. , починал през 2016 година.

С нотариален акт от 2011 година П.К. е дарила по равно на Н.

К. и З. И. собствените си 4/6 идеални части от описаното дворно място,ведно с масивна двуетажна сграда , масивна едноетажна лятна кухня и едноетажна паянтова стопанска сграда.Правата на прехвърлителката произтичат от прекратената със смъртта на съпруга и И.К. имуществена общност и наследство , като прехвърлителката си е запазила правото на ползване върху целия описан имот.

Н. К. и З. И. са признати за собственици по наследство всеки по на 1/6 идеална част от описания имот.

Същия имот е бил предмет на възмездна сделка между П.К. и И.К. от една страна и З. И. – от друга.Съпрузите са прехвърлили целия имот на дъщеря си срещу задължение за издръжка и гледане през 1994 година.

В производство по чл.87 ал.3 от ЗЗД първоначално е развален изцяло алеаторния договор ,а с решение на ВКС решението е обезсилено в частта ,с която е развален алеаторния договор по отношение на наследствените права на З.

И. върху имота като наследник на покойния си баща – 1/6 идеална част.

З. И. е починала на 1.02.2016 година и е оставила за свои наследници – ответниците по иска.

Следователно по отношение на правата върху имота спор няма – ищците имат ½ идеална част като наследници на Н. К. ,която ½ идеална част се е формирала от наследствените права на Н. К. в размер на 1/6 ид.ч. и от придобитите по дарение от неговата майка П.К. 2/6 ид.части.Така са се формирали правата и на ответниците като наследници на З. И..

За нуждите на производството , безспорно представляващо такова по спорна съдебна администрация ,е необходимо да се изяснят правата на страните върху имота , правата върху отделните постройки ,както и фактическото положение.

Спецификата в настоящия казус е ,че П.К. ,страна в производството има право на ползване върху 4/6 идеални части от имота и това и право следва да бъде съобразено.И ищците и ответниците имат „гола“ собственост върху 2/6 от имота и съответно имат право да ползват по 1/6 идеална част от имота , а останалите 4/6 следва да бъдат определени за ползване от П.К..

В това производство ,макар и спорна съдебна администрация по природата си ,съобразно задължителната за съдилищата съдебна практика следва да се разреши и спор за собственост между страните.

Такъв в настоящото производство е възникнал по отношение на самостоятелната постройка в имота , представляваща двуклетъчен гараж на 75 кв.м.

На придобивна давност се позовават ответниците ,като твърдят ,че строителството е извършено от първия ответник и покойната му съпруга по времето когато са били собственици на имота след прехвърлянето му от родителите и.Представени са и писмени доказателства – строителни книжа и разрешения ,относими към същия строеж за периода след прехвърляне на имота и преди разваляне на алеаторния договор.

В съдебно заседание на 17.12.2018 година ищците са изяснили ,че именно сградата представляваща двуклетъчен гараж според ответниците те са квалифицирали като втора жилищна масивна сграда ,чието разпределение претендират.Твърдят,че въпреки ,че разрешението е за масивен гараж с две клетки ,на место е построена и приземна част , която представлява жилищна стая.

Разпечатката съдържа 57 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/368fc44f-0933-4402-b5f7-65ec0f92892a