Решение № 230 от 24.09.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. С., 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Стефанов

Членове:

Цанка Г. Неделчева мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от мл.с. Юлия Ив. Славова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20262200600414 по описа за 2026 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

Обжалвана е Присъда № 114/24.06.2026 г., постановена по НЧХД № 606/2025 г. по описа на Районен съд – С., с която подсъдимата А. С. Т. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатите обвинения за това, че на 26.03.2025 г. е разпространила клевета спрямо М. Е. К. публично и чрез средствата за масова информация в интернет пространство в групата „Born in Sliven“ – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, както и за това, че: На 31.03.2025 г. разпространила клевета спрямо М. Е.

К. публично, чрез подаване на сигнал до Община С., чрез следните изрази:

„Непрофесионално отношение“, „Безотговорно поведение и нарушение от страна на ветиринарна клиника Привет, която има сключен договор с Община С. за лечение, кастрация и обработка на безстопанствени кучета“, „За съжаление неговото поведение беше крайно неетично и безотговорно“, „ На следващия ден 27.03.2025 г. в 09:00 часа отново се свързах с д-р К., за да попитам кога ще прибере кучето, което успешно заловихме и прибрахме вечерта. Отговорът му беше и нападателен дори ме обвини, че съм го притеснявала с глупости“, „Считам, че това поведение е крайно неприемливо и показва грубо нарушение на задълженията по договора между община С. и клиника „Привет“, „Отказва да се отзове на спешен случай, въпреки, че беше длъжен“, „Проявява арогантно и неетично поведение спрямо гражданите, които се грижат за бездомните животни“, „Не бива да допускаме бездомните животни на С. да страдат заради нехайството и безотговорно отношение на 1 ветеринарните специалисти, които са поели ангажимент да ги лекуват“ – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК. С присъдата частният тъжител е осъден да заплати на подсъдимата сумата от 409 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена от частния тъжител М. К. чрез процесуалния му представител адв. М. Д.. В нея се твърди, че постановената присъда е неправилна, постановена в противоречие с материалния закон и необоснована. Излагат се доводи, че по безспорен начин е установено, че подсъдимата е публикувала във Facebook групата „Born in Sliven“ пост, съдържащ клевети по отношение на частния тъжител, както и че е подала сигнал до Община С., в чието съдържание е включила и клеветнически твърдения, с които накърнява личното достойнство и честта на д-р М. К. пред важна институция, с която той има сключен договор за ветеринарни услуги.

Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е оценил събраните гласни доказателствени средства, като необосновано е кредитирал показанията на свидетелите, водени от подсъдимата, а е отказал доверие на свидетелите на частния тъжител. Сочи се още, че публикацията във Facebook е насочена именно към д-р К., тъй като той е собственик и управител на ветеринарна клиника „Привет“, и всеки коментар към лечебното заведение засяга именно неговите чест и достойнство, както и че сигналът до Община С. съдържа неверни и позорящи обстоятелства, които засягат честта, достойнството и доброто му име.

Излага, че първоинстанционният съд погрешно е преценил, че в сигнала от 31.03.2025 г. до Община С. не се съдържат клеветнически твърдения, а подсъдимата е изразила единствено лична оценка за личността на М. К..

Според жалбоподателя сигналът изобилства от думи и изрази, чрез които се прогласяват неверни и позорящи факти и обстоятелства по адрес на частния тъжител, като се сочат квалификациите „безотговорен“ и „неетичен“, както и твърденията, че е нарушил грубо задълженията си по договора между Община С. и клиника „Привет“ и е проявил нехайство, причинило страдания на бездомни животни. Оспорва се и истинността на твърдението за нарушение на договора с Общината, като се излагат доводи относно състоянието на животното, липсата на необходимост от незабавна медицинска намеса и обстоятелството, че подсъдимата се е свързала с тъжителя след края на работното време на клиниката.

Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде осъдена по повдигнатите с частната тъжба обвинения, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане при наличие на съществени процесуални нарушения, както и да бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции.

По делото не е постъпило възражение в законоустановения срок срещу въззивната жалба.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител адв. Д. поддържа въззивната жалба. Счита първоинстанционната присъда за необоснована и неправилна и излага 2 несъгласие с извършената от районния съд оценка на свидетелските показания. По отношение на подадения до Община С. сигнал сочи, че същият съдържа твърдения, насочени конкретно срещу личността на доверителя му, а не спрямо юридическото лице – страна по договора с Общината, като поддържа, че с тези твърдения са били запознати негови колеги и служители на Общината. Иска отмяна на присъдата, признаване на подсъдимата за виновна и осъждането , както и присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Частният тъжител М. К. изразява несъгласие с оправдателния резултат и с начина, по който първата инстанция е оценила събраните по делото свидетелски показания, като поддържа, че срещу него са били разпространявани обидни и клеветнически твърдения чрез публични средства и чрез сигнал до Община С..

Защитникът на подсъдимата адв. Й. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли присъдата да бъде потвърдена. Поддържа, че първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка и че изводите му са подкрепени от събраната доказателствена съвкупност. Иска на подсъдимата да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

В личната си защита подсъдимата А. Т. заявява, че заедно със съученичката си Ванеса И. доброволно са се грижили за бездомни животни, като намерили ранено куче, а публикациите в социалните мрежи били направени с цел да се помогне на животното и да му се намери дом. Посочва, че не е имала за цел да обиди или наклевети д-р К..

В последната си дума моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.

След като обсъди доводите във въззивната жалба, становищата на страните и материалите по делото и извърши цялостната служебна проверка по чл. 314 НПК, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.

Настоящият въззивен състав приема, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на изискванията на НПК относно повдигането и предявяването на обвинението с тъжбата. Съгласно чл.252, ал.4 НПК в разпореждането за насрочване на делото,с което се дава ход на тъжбата, съдията-докладчик следва да определи правната квалификация на изложените в нея факти. Препис от това разпореждане, заедно с препис от тъжбата се връчва на подсъдимия, който разполага със седемдневен срок от връчването за да представи отговор, да изложи възраженията си и да направи нови искания.

В тъжба подадена на 19.05.2025 год. подадена от М. Е. К. чрез процесуалния му представител адв. М. Д. се поддържа, че на 26.03.2025 год.подсъдимата е публикувала във Фейсбук групата „Born in Sliven“ 3 коментари във връзка със състоянието на бездомно куче и потърсената ветеринарномедицинска помощ, в които е написала: „И аз ги поздравих за всеотдайната работа, която вършат според собственото си удобство“ / с усмивка/ и „За какво да им звъня, като дори няма да помогнат, не мога да се ядосвам за безхаберието им“. Според частния тъжител чрез тези изрази се създава невярна представа за начина, по който изпълнява професионалните си задължения като ветеринарен лекар, и се засягат професионалната му репутация и доброто му име.

В тъжбата се излага още, че във връзка със същия случай подсъдимата е подала сигнал до Община С., в който е изложила оплаквания относно действията и поведението на частния тъжител при потърсената от нея помощ за животното. Тъжителят сочи, че чрез съдържащите се в сигнала твърдения е представен като лице, което не е оказало необходимото съдействие и не е изпълнило професионалните си задължения, с което според него също са засегнати честта, доброто му име и професионалната му репутация.

От материалите по делото се установява, че в проведеното на 22.05.2025 год. закрито съдебно заседание първоинстанционният съд е дал правна квалификация на описаното в тъжбата деяние по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, като е приел , че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото, и е постановил насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.

На 05.06.2025 год. е постъпило възражение от подсъдимата, подадено от защитника й адв.М. Й. в което се оспорва изложеното в тъжбата, като поддържа, че с инкриминираните публикации подсъдимата не е осъществила състава на престъплението по чл. 147, ал.1 от НК.

Сочи се, че от приложените към тъжбата доказателства се установява, че тъжителят не се е отзовал на сигнала на подсъдимата, като се оспорва твърдението му, че преди проведения между тях разговор е бил запознат със състоянието на болното животно. Поддържа се, че публикациите описват хронологията на събитията и последвалите действия на подсъдимата по търсене на помощ за животното, а цитираните в тъжбата постове представляват отговори на публикации на други лица, съдържащи значително по-негативни оценки за тъжителя. Възразява се и срещу приписването на подсъдимата на изявления и оценки, направени от други участници в последвалата дискусия.

В проведеното на 20.06.2026 год. съдебно заседание след даване ход на делото съдът е констатирал, че с тъжбата е предявен граждански иск за обезщетение на причинените неимуществени вреди. В същото съдебно заседание повереникът на частния тъжител е поискал изменение на диспозитива на тъжбата. Съдът е отхвърлил искането за изменение на обвинението като недопустимо преди даване ход на съдебното следствие, като е указал, че такова искане може да бъде направено, ако в хода на съдебното следствие се установят основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. С протоколно определение съдът не е приел за съвместно разглеждане предявения с тъжбата граждански иск за 4 обезщетение на неимуществени вреди и е отложил делото. В проведеното следващо заседание на 20.08.2025 год. не е даден ход на делото, поради служебна ангажираност на процесуалния представител на частния тъжителадв.М. Д..

В проведено съдебно заседание на 05.11.2025 год. първоинстанционният съд е дал ход на делото. Констатирал е нередовност на тъжбата. Приел е, че в обстоятелствената част са изложени множество факти и обстоятелства, които не позволяват да бъдат ясно установени фактите и обстоятелствата, при които се твърди да е извършено инкриминираното деяние, както и конкретните думи и изрази или действия, от които частният тъжител се счита засегнат. Съдът изрично е посочил, че яснотата на обвинението не позволява да бъде очертан предметът на доказване и нарушава възможността на подсъдимата да разбере в какво точно е обвинена. Поради това районният съд е отменил дадения ход на съдебното следствие и предходното определение, с което е даден ход на тъжбата, и е предоставил на частния тъжител седемдневен срок да конкретизира тъжбата, като посочи обстоятелствата на престъплението, конкретните думи и изрази, с които твърди да е извършено престъплението обида и/или клевета, начина, по който съответното съдържание е било разпространено, както и признаците, за които се поддържа, че квалифицират деянието като по-тежко наказуемо по смисъла на чл. 148 от НК.