Определение № 6375 от 30.04.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6375 гр. Варна, 30.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110112751 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявена искова претенция от Ж. И. Д., ЕГН **********, адрес: ....., община Ветрино, област Варна срещу „.....“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: град София, п.к.

1505, район Слатина, .....; срещу Община Варна, Булстат 000093422, адрес: град Варна, ..... и срещу ..... ....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: град София, район Красно село, ..... с искане да се признае за установено, в отношенията между страните, че невярно е възстановена графична част на скица № 381/03.05.1982 г. неразделна част от етапна реализация на квартално застроителния план на кв.60 по плана на 8-ми микрорайон на град Варна, одобрен със заповед № 32/01.02.1983 г. за надстройка с два етажа и пристройка с четири етажа на сграда – фурна с площ 56 кв.м. в имот с пл. № 7 при градоустройствената основа от 31.05.1983 г. за изцяло ново строителство на нова сграда с площ от 70 кв.м. в дворно място с площ 83 кв.м. ид.ч. от парцел с площ 220 кв.м., образуван от имоти с пл. № 6 и пл. 7 от кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на град Варна.

В исковата молба ищцата излага, че праводателите й купуват къща на три етажа на ул. ..... ведно с 83 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 220 кв.м., съставляващо имот с пл. № 6,7 от кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на град Варна. По отношение на дворното място, съставено от два имота с пл.

№ 6 и 7 не е извършвана съдебна или доброволна делба и същото е съсобствено. Къщата е изградена съгласно проект – план за направа на една фурна на Никола Пенчев, с площ от 56 кв.м. Праводателите й решават да я преустроят за жилищни нужди, с оглед на което се снабдяват с виза за 1 проектиране № 1276/01.10.1981 г. Направено е възражение от страна на праводателя на ищцата, да бъдат оставени в имота, с цел извършване на надстрояването, предвидено по застроителния план. След градоустройствено решение от 31.05.1983 г. на заповед № 32/01.02.1983 на Председателя на СК на ОбНС- Варна се изготвя архитектурен проект за изцяло нова сграда със застроена площ от 70 кв.м. Последният е одобрен на 27.07.1983 г.Скица № 381/03.05.1982 г. – графична част към заповед № 32/01.02.1983 г. е унищожена. В изпълнение на решение по адм.дело № 1321/2009 г. на АСВ е изпратено на кмета на Община Варна за произнасяне по искане за възстановяване на графична част неразделна част към заповед № 32/01.02.1983 г. За възложител е избран първият ответник и на основание договор № Д-11-9200/1072 от 16.08.2011 г.изготвя възстановяване на графична част. Със заповед № 051/19.03.2012 г. на зам.кмета на Община Варна възстановената графична част е одобрена. Излага съображения, че възложителят не е възстановил вярно графичната част, тъй като не са приложени нормите действащи към 31.05.1983 г., а също и не са анализирани вписванията във виза за проектиране № 1276/01.10.1981 г., не са съобразени и градоустройствените решения. Невярно е възстановен и парцела на праводателите й. Твърди, че невярно е възстановяването на графичната част за надстройка с два етажа и пристройка с четири етажа на сграда – фурна с площ 56 кв.м. в имот с пл. № 7 вместо с вярното градоустройствено решение към 31.05.1983 г. за строителство на изцяло нова сграда с площ 70 кв.м. Заявява, че е приложена невярна дворищна регулация. Посочва, че ответниците, в периода от 16.08.2011 г. до 19.03.2012 г. са знаели за възстановеното строително досие, но умишлено не са се съобразили с него и така изготвят невярна графична част. Посочва, че целта на първия ответник да изготви така графичната част в този вид за надстройка с два етажа и пристройка с четири етажа на сграда – фурна с площ 56 кв.м. е за да се доказва от представляващите третия ответник, че в сграда с площ 70 кв.м. съществува сграда с площ 56 кв.м. по архитектурен проект, одобрен на 01.04.1926 г., на която сграда с площ 56 кв.м., собственик е третия ответник, на основание нотариален акт № 18/1978 г. и решенията по чл.

108 и чл. 109 ЗС. Тази невярна графична част се ползва от третия ответник за доказване, че в пететажната сграда с площ 70 кв.м., изградена с разрешение за строеж № 129/07.10.1983 г. се намира и съществува сграда с площ 56 кв.м. по нотариален акт № 18/1978 г., с които и през 2025 г. се легитимира за доказване 2 на вещни права, защото така било ситуирано на възстановената скица за пристройка и надстройка на тяхната собственост по нотариален акт № 18/1978 г. Моли за уважаване на исковата претенция.

В първата уточнителна молба твърди, че между нея и третия ответник е налице гражданско правен спор, въз основа на който е образувано гр.д. № 108/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна, неприключило към настоящия момент, образувано по искова претенция на ищцата с искане да се признае за установено, че е собственик на имот с идентификатор ***, находящ се на първи етаж на пететажна жилищна сграда, находяща се в град Варна, ул. ....., на основание наследяване и да се осъди третият ответник да й предаде владението като се отмени и издадения му констативен нотариален акт за процесния имот. Твърди, че в горецитираното производство следва да се установи какво е било градоустройственото решение от 31.05.1983 г. на квартално – застроителния план за етапна реализация на кв.60, 8-ми подрайон на град Варна, одобрен със заповед № 32/01.02.1983 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Варна за нова сграда с площ 70 кв.м. или за пристройка с два етажа на сграда – фурна с площ 56 кв.м. по нотариален акт № 18/1978 г., както и дали тази сграда е погинала през октомври 1983 г. Твърди, че процесният документ е създаден през 2012 г. от първия ответник по поръчение на втория ответник и не е съществувал при предходно водените производства, поради което оспорване по отношение на същия не е могло да бъде проведено. Заявява, че искането за установяване на невярност на графичната част ще има значение в другите производства, водени между страните, евентуално за отмяна на влезли в сила решения.

Посочва, че установяването на неистинността на този документ, ще има значение и ще следва да се изключи от доказателствения материал и по него няма да работят вещите лица, при изготвяне на заключение. Твърди, че създател на документа е първия ответник, по поръчение на втория, а третия се ползва от него. Заявява, че по гр.д. № 108/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна следва да се изготви съдебно техническа експертиза, при която вещото лице, ако работи по тази невярна графична част, ще даде невярно заключение, с оглед на което обосновава правния си интерес от водене на настоящото производство. Уточнява, че тази невярна възстановена графична част засяга правото й на наследство след май 2015 г. върху пететажната сграда и върху дворното място.

3

С втората уточнителна молба заявява, че правния й интерес е обоснован от нуждата да се отстрани правната несигурност създадена от неверен документ, който се ползва или може да се ползва срещу нея в други правоотношения. Твърди, че този документ засяга правна й сфера и я застрашава. Заявява, че процесният документ е неверен по отношение на неговата материална доказателствена сила. Не е предприемала действия по оспорване на документа, а предприема действия по неговото оспорване едва с настоящото производство. Заявява, че е оспорила заповед № 51/19.03.2012 г. на заместник кмета на Община Варна като е прието, че жалбата е била процесуално недопустима, с оглед депозирането й извън процесуалните срокове затова, а след това е оспорила заповедта и като нищожна, но там не е оспорвана графичната част.

Съдът след като съобрази изложените твърдения в исковата молба и при съблюдаване на действащата нормативна уредба, намира от правна страна следното:

Правен интерес от установяване по съдебен ред с влязло в сила решение на неистинност на документ е налице тогава, когато това решение може да се противопостави на трети лица за решаване на друг правен спор или ако неистинността на документа има значение за други правоотношения между страните. В този смисъл са определение № 98/05.03.3015 г. по ч.гр.д. № 6505/2014 г. по описа на първо г.о. на ВКС и определение № 48/27.10.2015 г. по ч.гр.д. № 5171/2015 г. по описа на първо г.а. на ВКС. Правният интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал.4 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Правният интерес не е налице, когато страната се позовава на абстрактна възможност, съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е необходимо да бъде използван като доказателство с оглед други правоотношения между страните. В този смисъл решение № 124/18.04.2013 г. по гр.д. № 783/2012 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС. Настоящият случай е именно такъв, тъй като ищецът се позовава на абстрактната възможност, съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения или да го ползва като доказателство в други производства, което обуславя изводът за недопустимост на настоящото 4 производство.

Освен това ищецът обосновава правния си интерес по отношение на този документ, с възможността да иска отмяна на влезли в сила решения, предвид факта, че документът е съставен през 2012 г., но това не обосновава допустимост на производството, тъй като след като не е бил представен в предходно водените производства, за нея е съществувала възможност да подаде молба за отмяна на влезлите в сила решения, след съставянето на документа.

Ищецът твърди, че е налице спорно правоотношение между нея и третия ответник, по което е налице висящо производство, по гр.д. № 108/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна, с оглед на което тя разполага с други процесуални способи за защита в горепосоченото производство, а не чрез предявяване на иск по реда на чл. 124, ал.4, изр.1 ГПК. В този смисъл Тълкувателно решение № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а също и определение № 36/23.01.2019 г. по ч.гр.д. № 162/2019 г. на четвърто г.о. на ВКС.

Следва да се посочи, че от изложените твърдения следва изводът, че ищцовата страна иска да санира пропуска си по надлежния ред да оспори заповед № 51/19.03.2012 г. на заместник – кмета на Община Варна, с който е одобрена графичната част към заповед № 32/01.02.1983 г. на ИК на ОбНС, предмет на настоящото производство, който изключва приложението на общия исков процес по чл. 124, ал.4 ГПК. В този смисъл определение по ч.гр.д. № 485/2011 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС.

По реда на чл. 124, ал.4 ГПК могат да се оспорват само документи ползващи се с материална доказателствена сила по отношение на авторството си или на удостоверените с тях факти и волеизявления, но не и на съдържанието, на които се преценява от съда с оглед на останалите доказателства по делото, а настоящия случай е именно такъв, доколкото правилността на възстановена графична част /скица № 381/03.05.1982 г./ неразделна част от план на кв.60 по плана на 8 м.р. на град Варна, одобрен със заповед № 32/01.02.1983 г. на ИК на ОбНС ще се преценява с оглед съвкупния анализ на събраните по делото доказателства във връзка с това дали са съобразени действащата нормативна уредба, регулационни предвиждания и издадени визи за строеж във висящото между ищцата и третия ответник производство по гр.д. № 108/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна или 5 друго водено между тях, респ. с трети лица производства, което не обосновава наличие на правен интерес от водене на настоящото производство. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 50023/16.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2849/2022 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС.

С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че исковата претенция, въз основа на която е образувано производството по гр. д. № 12751/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна е недопустима, поради което настоящото производство подлежи на прекратяване, на основание чл. 130 ГПК.