Решение № 3367 от 27.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3367 гр. С, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТД при участието на секретаря СР като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110140466 по описа за 2021 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 3010,76 лв. – главница, 825,73 лв. – мораторно лихва за периода от 27.01.2011 г. до 01.10.2013 г., 406,22 лв. – разноски, съгласно изпълнителен лист от 29.10.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д.

№ 664/2013 г. по описа на РС – Б, както и сумата в размер на 3523,51 лв., представляваща разноски по изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ НЖ, рег. № х, с район на действие – ОС – Д.

Ищецът – ДР. Б. ЦВ., твърди, че не дължи на „ДЗ“ АД сумите, съгласно изпълнителен лист от 29.10.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д. № 664/2013 г. по описа на РС – Б, а именно 3010,76 лв. – главница, 825,73 лв. – мораторно лихва за периода от 27.01.2011 г. до 01.10.2013 г., 406,22 лв. – разноски, както и сумата в размер на 3523,51 лв., представляваща разноски по изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ НЖ, рег. № х, с район на действие – ОС – Д, предвид погасяване на задълженията по посочения изпълнителен лист по давност. За принудително събиране на сумите по процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ НЖ, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на искове с правно основание чл.

1

439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника посочените по-горе суми. Претендира разноските по производството.

Ответникът – „ДЗ“ АД, оспорва иска с твърдението, че задълженията не са погаси но давност, тъй като давностният срок е прекъснат с предприемане на изпълнителни действия през 2015 г. и 2020 г. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноските.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 29.10.2013 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д. № 664/2013 г. по описа на РС – Б, влязла в сила на 24.10.2013 г., за следните суми: 3010,76 лв. – главница, 825,73 лв. – мораторна лихва за периода от 27.01.2011 г. до 01.10.2013 г., 406,22 лв. – разноски, че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ НЖ, като по посоченото изпълнително дело ответникът претендира заплащането от ищеца на процесните суми, включително разноски в размер на 3523,51 лв.

Няма данни оспорените задължения да са установени със съдебно решение, поради което не може да намери приложение чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Следователно, вземането на ответника за главница, представляваща регресно вземане на застраховател за заплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка към делинквента се погасява с 5-годишен давностен срок, считано от датата на плащане на застрахователя към увредения. Вземанията за разноски също така се погасяват с изтичането на общия 5-годишен давностен срок. Вземането за мораторна лихва се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок, съгласно чл.

111, б. „в“ ЗЗД. Предвид липсата на други доказателства, следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е започнал да тече от датата, на която срещу ищеца е издадена заповедта за изпълнение за процесните вземания – 04.10.2013 г. (най-ранна доказана по делото дата, от която процесните задължения са станали изискуеми).

Следва да се установи дали вземанията са погасени по давност.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ НЖ, район на действие – ОС-Д, същото е образувано на 30.06.2015 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като праводателят на ответника е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на 2 производство по принудителното изпълнение, като в молбата е налице възлагане от страна на взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В рамките на посоченото изпълнително дело на 08.09.2015 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, който следва да бъде извършен на 22.10.2015 г.

На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В случая, изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ Ж е прекратено по силата на закона на 08.09.2017 г., тъй като в рамките на две години след посочената дата не са искани и не са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за пРгане на конкретни изпълнителни действия или възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто не е настоящият случай), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. С подаването на молба за образуване на изпълнително производство на 30.06.2015 г. е прекъснат давностният срок, тъй като в същата е налице възлагане от взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Впоследствие, с насрочването на 08.09.2015 г. на описа на движими вещи, собственост на длъжника, отново е прекъснат давностният срок. От всяко прекъсване на давностния срок е започнал да тече нов давностен срок, а именно – от 30.06.2015 г., от 08.09.2015 г.

Впоследствие, по молба от 04.05.2020 г. на ответника е образувано ново изпълнително дело № 2020х0400079 по описа на ЧСИ НЖ, район на действие – ОС-Д, за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист. С молбата си ответникът е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия – налагане на запор за вземания на длъжника, запор на трудовото възнаграждение на длъжника, опис на движими вещи, както и налагането на възбрата на имоти. Следователно, на 04.05.2020 г. отново е прекъснат давностният срок.

На базата на посочените факти, установени по делото, съдът счита, че вземанията за главница и разноски, включително и разноските по изпълнително дело № 2020х0400079 по описа на ЧСИ НЖ, район на действие – ОС-Д, не са погасени по давност, тъй като не е изтекъл 5-годишен давностен срок от изискуемостта на 3 вземанията, в който срок давността да не е прекъсвата. Давността е започнала да тече от 04.10.2013 г. и е прекъсвана на 30.06.2015 г., 08.09.2015 г. и 04.05.2020 г., от които дати е започнал да тече нов давностен срок. Вземането за мораторна лихва се явява погасено по давност, тъй като за периода от 08.09.2015 г. (последната дата, на която е прекъснат давностният срок) до 08.09.2018 г. е изтекъл срок от три години, през които давностният срок нито е спиран, нито е прекъсван.

От посоченото следва извод, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 825,73 лв. – мораторно лихва за периода от 27.01.2011 г. до 01.10.2013 г., за която в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 29.10.2013 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д. № 664/2013 г. по описа на РС – Б, влязла в сила на 24.10.2013 г., поради което отрицателният установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за посочената сума следва да бъде уважен. Исковете с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумите, както следва: 3010,76 лв. – главница, 406,22 лв. – разноски, съгласно изпълнителен лист от 29.10.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д. № 664/2013 г. по описа на РС – Б, както и сумата в размер на 3523,51 лв., представляваща разноски по изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ НЖ, рег. № х, с район на действие – ОС – Д, следва да се отхвърлят, тъй като посочените задължения не са погасени по давност.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 115,43 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата в размер на 178,74 лв., представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439 ГПК, че ДР. Б. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: село С, ул. „Р“ № 10, не дължи на „ДЗ“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „КАД“ № 0, сумата в размер на 825,73 лв. – мораторно лихва за периода от 27.01.2011 г. до 01.10.2013 г., за която в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 29.10.2013 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д. № 664/2013 г. по описа на РС – Б, влязла в сила 4 на 24.10.2013 г., събирана принудително по изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ НЖ, рег. № х, с район на действие – ОС – Д, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 ГПК, предявени от ДР. Б. ЦВ., ЕГН ********** срещу „ДЗ“ АД, ЕИК ХХХ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 3010,76 лв. – главница, 406,22 лв. – разноски, съгласно изпълнителен лист от 29.10.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д. № 664/2013 г. по описа на РС – Б, както и сумата в размер на 3523,51 лв., представляваща разноски по изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ НЖ, рег. № х, с район на действие – ОС – Д, събирани принудително по изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ НЖ, рег. № х, с район на действие – ОС – Д.

ОСЪЖДА „ДЗ“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „КАД“ № 0, да заплати на ДР. Б. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: село С, ул. „Р“ № 10, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 115,43 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ДР. Б. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: село С, ул. „Р“ № 10, да заплати на „ДЗ“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „КАД“ № 0, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 178,74 лв., представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5