Определение № 3055 от 25.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3055 гр. София, 21.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002901302 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. П. П. и С. Г. П. срещу решение № 11 от 14.02.2024г. по в.т.д. № 259/2023г. на Апелативен съд – Бургас.

С въззивното решение е потвърдено решение № 256 от 07.08.2023г. по т.д. № 505/2021г. на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Роуз бийч“ ЕООД и М. А. искове по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 120, том ІІІ, рег. № 2140, дело № 321 от 19.04.2016г. на нотариус Георги Г., вх. рег. № 1588, акт № 179, том 5, дело № 729/2016г., както и искове по чл. 108 от ЗС срещу М. А. за предаване на имота, предмет на договора за продажба.

Оплакванията на касаторите са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Съдът не е извършил анализ на 1 доказателствата и преценка в тяхната съвкупност. При такава преценка би се стигнало до изводи, различни от направените в съдебното решение. Като се излагат конкретни обстоятелства относно построените в имота, предмет на договора за продажба, сгради и техния градоустройствен статут, касаторите сочат, че фактически не съществува посочената в договора за продажба двуетажна сграда от 70 кв.м. Предприети са били действия по заснемане на обектите в кадастралната карта и кадастралните регистри, но от въззивния съд е било отказано приемане на доказателства, представени във въззивното производство и индивидуализиращи спорните имоти. Твърдения за липса на предмет на сделката са били направени още с допълнителната искова молба.

Не са обсъдени ангажираните косвени доказателства относно симулативността на сделката. Представени са две изходящи от ответната страна писмени изявления, имащи характер на обратно писмо – саморъчно написан текст от управителя на ответното дружество и признание в писмо до С.А.Н.-П.а, първоначален ищец, от собственика на това дружество, че сключената сделка е привидна и никой не желае правните последици от продажбата. Налице е хипотезата на чл. 165, ал. 2 от ГПК, а съдът не е обсъдил показанията на свидетеля Рашева и Атанасов. Те са последователни и непротиворечиви, установяващи ясно действителната воля на страните.

Същевременно единствено касаторът Г. П. П. се е ползвал от „продадения“ имот.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Следва ли въззивният съд да формира изводите си едва след обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл.

12 и чл. 235 от ГПК, като изложи мотиви по кои доказателства преценката на 2 първоинстанционния съд е правилна или неправилна?

Касаторите се позовават на решение № 117 от 06.07.2022г. по гр.д. № 4368/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 50224 от 22.12.2022г. по гр.д. № 1367/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

2. Може ли да се прави съпоставка на идентичност между два имота без да са събрани данни от кадастрална карта и кадастрални регистри?

Във връзка с въпроса касаторите се позовават на решение № 68 от 14.07.2015г. по гр.д. № 7224/2014г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

3. Допустимо ли е и доколко установяването на симулативност на сделка с косвени доказателства, включително и свидетелски показания?

Касаторите сочат решение№ 16 от 09.02.2009г. по гр.д. № 2392/2007г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 132 от 15.05.2003г. гр.дело № 43/2002г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

От насрещните страни по жалбата „Роуз бийч“ ЕООД и М. А. са подадени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с които касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост на въззивното решение или негова 3 очевидна неправилност, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

С исковата си молба от 19.10.2021г. по делото Г. П. П. и неговата бивша съпруга С.А.Н.-П.а са изложили, че с Н.Д. Г., управител на „Роуз бийч“ ЕООД, се договорили да предостави заем от 37 000 лева за развиване на стопанска дейност. За обезпечение на заема било поискано да бъде прехвърлена идеална част от притежаван от ищците поземлен имот в гр. Айтос, както и двата етажа от триетажната сграда в имота. Уговорката била след като заемът бъде изплатен, имотите да бъдат върнати обратно. Сключен бил договор за продажба във формата на нотариален акт № 120, том ІІІ, рег. № 2140, дело № 321 от 19.04.2016г. на нотариус Георги Г., вх. рег. № 1588, акт № 179, том 5, дело № 729/2016г. Ищците никога не са имали намерение да продадат имота, а сделката от 19.04.2016г. била сключена формално. За продажбата е липсвало съгласие, както и тя е била извършена в противоречие на закона - поради уговорения начин за обезпечаване на кредит, различен от предвидените в закона, и поради уговореното обратно изкупуване (чл. 152 от ЗЗД и чл. 209 от ЗЗД).

При тези изложени обстоятелства ищците са поискали прогласяването на нищожността на договора за продажба, както и предаване от страна на последващия приобретател М. А. на имота, индивидуализиран съгласно нотариалния акт като 3 600 кв.м. идеални части от дворно място, цялото с площ от 5 101 кв.м., представляващо УПИ ІV в квартал 9 по плана на гр.

Айтос, одобрен със Заповед № РД-09031/03.02.1998г., заедно с построената в югоизточната част двуетажна масивна административно-битова сграда със застроена площ от 70 кв.м., както и всички подобрения и приращения в имота.

В подкрепа на исковете си ищците са посочили, че в деня на сделката купувачът „Роуз бийч“ ЕООД прехвърлил сумата 37 000 лева, а не 23 000 лева, каквато била продажната цена по нотариалния акт, с което се потвърждава симулативния характер на продажбата. Купувачът не е ползвал имота. Ищците плащали ежемесечно суми по заема и поискали връщането на прехвърления имот, което дружеството обещавало, но междувременно паричните претенции достигнали 78 000 лева.

С допълнителната искова молба изложените факти и обстоятелства са 4 били потвърдени изцяло. Уточнен е бил характерът на изпълненото в поземления имот строителство. Подобни обстоятелства са били изложени и в уточняваща молба от 15.09.2022г.

Исковете са били оспорени изцяло от ответниците с отговор и допълнителен отговор.

По делото са били събрани писмени доказателства, разпитани са били свидетели и са били изслушани заключения на съдебна техническа експертиза (основно и допълнително), на съдебно-икономическа експертиза (основно и допълнително) и на съдебно-техническа (компютърна) експертиза.

В хода на делото С.А.Н.-П.а е починала и като ищец на нейно място е бил конституиран С. Г. П..

С решение № 256 от 07.08.2023г. по т.д. № 505/2021г. на Окръжен съд – Бургас предявените искове по чл. 26 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС са били отхвърлени изцяло.

За да потвърди първоинстанционното решение, като е споделил мотивите му, въззивният съд е направил извод, че по делото е останало недоказано постигнато съгласие за предоставяне от „Роуз бийч“ ЕООД в заем на сумата от 37 000 лева; че такава сума е била предоставена в заем; че заемът е бил обезпечен чрез прехвърляне на имотите на ищците; както и че е постигната уговорка, че при издължаване на заема собствеността върху имотите ще бъде върната обратно.

По-конкретно не се е установило, че сума от 37 000 лева е била предоставена в заем. Напротив, такава сума е била платена от „Роуз бийч“ ЕООД, но като цена по договора за продажба от 19.04.2016г. (23 000 лева) и цена на продадени на същата дата движими вещи – 5 броя употребявани казана за изваряване на спиртни напитки с различна обемна вместимост на стойност 14 000 лева. Вещите са били заприходени от „Роуз бийч“ ЕООД и предоставени за ползване на друго дружество по договор от 20.04.2016г. В този смисъл по нотариалното дело № 321 от 19.04.2016г. е бил приложен протокол от общо събрание на „Роуз Бийч“ ЕООЗ от 16.04.2016г. за вземане на решение за покупка на недвижимия имот и движимите вещи, както и общата сума от 37 000 лева да се предостави на продавачите по банков път от разплащателната сметка на дружеството. Същевременно в счетоводството на „Роуз бийч“ ЕООД не е бил осчетоводяван кредит към ищците. Няма 5 доказателства и от тях да са връщани суми.

За прехвърляне на имотите (с разпределяне на реалното им ползване) е имало постигнато съгласие.

След 19.04.2016г. „Роуз бийч“ ЕООД е упражнявало собственически права. Въз основа на нотариалния акт имотите са били декларирани на 18.05.2016г. и е била формирана данъчна партида (писмо изх. № 1100-51/14.01.2022г.). Били са плащани данъци и такси. Извършвана е била търговска дейност. Ищецът Г. П. П., от своя страна, е подал нова данъчна декларация относно останалата като негова собственост част от имотите. С нотариално заверена декларация от 20.08.2018г. той е потвърдил кои обекти в поземления имот са били предмет на разпоредителните действия.

Въззивният съд изрично е изложил кои събрани доказателства единствено са били в подкрепа на твърденията на ищците (показанията на М.Т.Р. и А.Й.А., както и приложените към първоначалната искова молба електрони документи), но те са били счетени за недостатъчни, за да променят фактическите изводи на този съд.

По-конкретно при разпита си свидетелката М.Т.Р. е дала показания, че тогавашният управител на „Роуз бийч“ ЕООД Н. Д. Г. предложил пари на Г. П.

П. при висока лихва и той прехвърлил част от имота, за да може Г. да е спокоен, че ще му връщат кредита; в последствие П. искал да върне кредита срещу имота, но Н. Д. Г. го изнудвал; връщани били по 900 лева месечно. За тези показания от въззивния съд е прието, че са заинтересовани (свидетелката се намира в интимни отношения с Г. П. П.), изолирани от останалите доказателства по делото, както и недостатъчни, тъй като М.Т.Р. няма преки и лични впечатления за постигнатите уговорки за заем и обезпечения, а възпроизвежда това, което й е казано от Г. П. П.. Не е имал преки впечатления и свидетелят А.Й.А., приятел на ищеца, поради което съдът не е приел дадените от него показания, че е имало взет заем, който Г. П. П. връщал.

Относно представеното с първоначалната искова молба електронно писмо (като част от отговор на писмо на С.А.Н.-П.а), съдържащо изявление от името на ответното дружество, че „придобиването на собствеността върху имота е с оглед обезпечение на предоставени средства, а не неговата експлоатация“, въззивният съд е приел, че не се установява такова направено изявление. Съгласно заключението на компютърната експертиза се касае за прикачен файл (писмото на С.А.Н.-П.а) и не може да се определи от коя поща 6 и на коя е изпратен, а отговорът (за който се твърди, че е подаден от името на „Роуз бийч“ ЕООД) не представлява извлечение от електронна кореспонденция, а е разпечатка от файл на WORD. От ответното дружество изрично е било оспорено подаването на такъв отговор, като е възразено, че документът е бил съставен за целите на исковата молба.