Определение № 149 от 24.02.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Шумен, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500039 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 36/05.01.2026 г. при НПРС, депозирана от „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр. София, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт С. С., против разпореждане № 2595/19.12.2025 г. по ч.гр.д. № 1395/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника И. А. М. за плащане на сумата 68,99 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 25.05.2025 г. до 26.11.2025 г. Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Излага, че процесният договор не е само потребителски, но и банков такъв по смисъла на чл. 430 от ТЗ. Съгласно чл. 9.4 и чл. 15.1 от сключения с длъжника договор, при просрочие същият дължи и лихва за просрочие върху размера на просрочената вноска.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането като неправилно, като съдът уважи депозираното заявление в тази му част.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за основателна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Нови пазар по ч.гр.д. № 1395/2025 г. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр. ...., представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., действащо чрез пълномощника си 1 юрисконсулт М. Н. срещу длъжника И. А. М. с ЕГН **********. Претендирало се плащане на следните вземания: за сума в размер на 1196,09 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението – 10.12.2025 г. до изплащане на задължението; за сума в размер на 201,19 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2025 г. до 27.10.2025 г.; за сума в размер на 68,99 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 25.05.2025 г. до 26.12.2025 г.; за сумата 174,93 лв. – разноски, от които платена държавна такса в размер на 24,93 лв. и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника, страна по сключен между него и „Ти Би Ай банк“ ЕАД договор за потребителски кредит № 7200312123520/09.05.2024 г.

Към заявлението са приложени цитирания договор за потребителски кредит, ведно с приложенията му, уведомление за предсрочна изискуемост и извлечение от счетоводните книги на банката към 26.11.2025 г. Според приетото от страните в чл. 15.1. от договора, в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена главница за целия период на просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното плащане на сумата. Законната лихва се формира както е посочено в чл. 9. Съгласно последния цитиран текст, към момента на сключване на договора, законната лихва за периода е в размер на основния лихвен процент плюс десет пункта надбавка. ОЛП се определя от БНБ, а размерът на законната лихва се определя с Постановление на МС.

С разпореждане № 2520/10.12.2025 г. съдът оставил заявлението без движение, като дал указания на заявителя да отстрани нередовности в него, изброени в девет точки. В дадения й тридневен срок, банката депозирала молба, с подробно изброяване и обосноваване на претендираните вземания.

С разпореждане № 2595/19.12.2025 г., НПРС разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу посочения длъжник за сумите, представляващи главница и договорна лихва, както и за разноски, от които 23,76 лв. – държавна такса и 47,52 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С това разпореждане, заповедният съд отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата 68,99 лв. НПРС приел, че се претендира неустойка, която е нищожна. Посочил е, че същата излиза извън присъщите на неустойката функции.

Установи се по делото, че на 09.05.2024 г. между заявителя и И. М. бил сключен договор за кредит, като регламентацията на същия се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции (ЗКИ). Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно нормата на чл. 79, ал.

1, пр. 1-во от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право 2 да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В процесният случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение, като се твърди, че е налице неизпълнение от страна на длъжника на парично задължение. Страните по договора са уговорили изрично как се формира размерът на обезщетението /лихвата за забава/ в чл. 15.1 и чл. 9.4 от договора за кредит. Въз основа на тази уговорка, „Ти Би Ай банк“ ЕАД претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземането си, чийто размер и основание са изрично посочени в извлечението от счетоводните книги на банката. Именно извлечението представлява документ, по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК обуславящ издаване на заповед за незабавно изпълнение. В този смисъл, мотивите на заповедния съд, обсъждащи наличие на неравноправна клауза в договора и то такава, предвиждаща плащане на неустойка, са неправилни. Заявителят не претендира такова вземане, то не е предвидено и в сключения договор за банков кредит. Настоящият състав намира, че клаузата, предвиждаща плащане на обезщетение при забава в плащанията на вноски по процесния договор за кредит, не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 22 от ЗПК, а в съответствие с нормите, регламентиращи банковите кредити.

В случая въззивния съд констатира, след изчисляване на размера на законната лихва с електронен калкулатор върху претендираната по заявлението главница за исковия период, че същата е изчислена правилно съобразно уговореният размер на лихвата за забава в чл. 9.4 от сключения между страните договор. Обезщетението за забава се формира от законната лихва за периода в размер на основния лихвен процент плюс десет пункта надбавка, като ОЛП се определя от БНБ, а размерът на законната лихва се определя с Постановление на МС.

Следователно, противно на изложеното и от самия заявител в уточнителната молба, в този размер не е включена договорна лихва, която се дължи на основание чл. 9, ал. 1 от договора, а при просрочие.

Предвид изложеното, атакуваното разпореждане, с което заявлението е отхвърлено, в обжалваната му част, се явява неправилно и следва да бъде отменено.

Вместо разпореждането, следва да бъде разпоредено издаването от НПРС на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по заявлението на „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр......, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М. Н. срещу длъжника И. А. М. за плащане на сумата 35,27 евро /68,99 лв./, представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 25.05.2025 г. до 26.11.2025 г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2595/19.12.2025 г. по ч.гр.д. № 1395/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр. ...., представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу И. А. М. с ЕГН 3

********** за плащане на следната сума: 68,99 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 25.05.2025 г. до 26.11.2025 г. по договор за потребителски кредит № ..../09.05.2024 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по заявлението на „Ти Би Ай банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище гр. ..., адрес на управление гр. ..., ул. „....“ № ...., представлявано по закон от А. Ч. Д. и Н. Г. С., представлявано по пълномощие от юрисконсулт М. Н. срещу длъжника И. А. М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ...., ул. „....“ вх. ..., ап. ... за сумата 35,27 евро /68,99 лв./, представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 25.05.2025 г. до 26.11.2025 г. по договор за потребителски кредит № ....../09.05.2024 г., сключен между страните.

ВРЪЩА делото на НПРС за техническото издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4