Заповед за изпълнение № 5297 от 15.07.2026, Районен съд - Враца

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Враца

Районен съд – Враца, V граждански състав в проведеното на 15.07.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 5845 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Петър Н. Петров, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът, М. Л. ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление гр. С., УЛ. "Р.П. - К." № 4, ет.6, тел: **********, общ. С., обл. С. (столица), да заплати на кредитора, Ф. А. М.

ЕГН: **********, постоянен адрес с. С., УЛ. "Т. М." *******, сумата: 27,10 EUR (двадесет и седем евро и 10 цента), представляваща главница - недължимо платена сума за възнаградителна лихва по недействителен индивидуален договор за заем № 10187800 от 14.09.2023 г --- Ф. М. сключила договор за потребителски кредит № 10187800 от 14.09.2023г. с М. Л. ЕАД в размер на 1600 лева, като годишен процент на разходите бил посочен единствено в проценти и фиксиран годишен лихвен процент Като обезпечение по договора в чл. 12 , било предвидено потребителския кредит да бъде обезпечен от трето физическо лице, което да поеме солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, включително лихви, разноски и неустойки В случай на учредяване на поръчителство съгласно чл. 12, от договора поръчителят следвало да отговаря на определени условията. Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора страните се споразумели, че кредитополучателя ще предостави посоченото обезщетение по в тридневен срок от сключването на договора, като в противен случай съгласно чл. 12, ал. 4 от договора кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 540,25 евро / 1056,64 лева /, която съгласно чл. 12, ал 6 от договора ще бъде заплатена разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска по потребителския кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В конкретния случай считаме, че не са спазени изискванията на чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.

Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият.. Затова и закона предпоставя изискването в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено ГПР , но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 8 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за 1 сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина бидейки израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства, липсва. Посочен с лихвен процент по заема /който е фиксиран, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и погоре, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, още повече, че в процесния случай, в чл. 6 от договора е посочено, че задължително условие за предоставяне на заема е предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на определени условия или безусловна банкова гаранция. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.

Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са, както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Не са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са упоменати условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на възнаградителна лихва.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т.7 9. договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване. Следователно процесният договор се явява недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от 33Д.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойката, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.

№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. / Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., I т. о./ В настоящия случай е уговорено кредитополучателят да осигури обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретни условия. При неизпълнение на това задължение, е предвидена неустойка във фиксиран размер. В тази връзка считаме, че така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за не предоставяне на обезпечение, като същевременно, неизпълнението на договорното задължение реално рефлектира върху същинското задължение за погасяване на заема, ведно със законната лихва за период от 07.07.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), адвокатско възнаграждение в размер на: 204,50 EUR (двеста и четири евро и 50 цента).

2

Вземането произтича от следните обстоятелства: Платена сума без основание по недействителен Договор за потребителски кредит № 10187800 от 14.09.2023г., на основание чл. 23, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Т. Н. Д.

IBAN: **************, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: О. Б.. Б." АД.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Петър Н. Петров )

3