Определение № 2594 от 02.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2594 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Букова като разгледа докладваното от Таня Букова Гражданско дело № 20265300101516 по описа за 2026 година

С подадената от ищците молба вх. № 33062/24.09.2026 г. не се отстраняват изцяло констатираните с разпореждане рег. № 3350/03.08.2026 г. нередовности на исковата молба, но преди произнасяне по направените в нея искания следва да бъде обсъдено наведеното в постъпилото на електронната поща на съда становище, изпратено от адвокат Ж. С. З. – пълномощник на ответницата М. Г. С., заведено във входящия регистър с № 28634/04.08.2026 г., в което е направено възражение за недопустимост на предявените искове, тъй като с решение № 260146/23.04.2021 г. по в. гр. д. № 24 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2021 г., недопуснато до касационно обжалване с решение № 5004/13.01.2023 г. по гр. д. № 2389/2022 г. по описа на ВКС, е признато за установено по отношение на „Металик“ АД – гр. Стара Загора, че М. Г. С. е собственик на ¾ ид. части, а Р. А. Т. е собственик на ¼ ид.части от недвижим имот с площ 612 кв. м. от дворно място на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот - гр. ************************, с площ по скица 3140 кв. м., както и „Металик“ АД е осъдено да предаде на М.

Г. С. съобразно притежаваните ¾ ид. части и на Р. А. Т. съобразно притежаваната ¼ ид. част владението върху недвижим имот с площ 612 кв. м. от дворно място на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-43/25.05.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот - гр. ************************, с площ по скица 3140 кв. м., и така постановеното решение включва не само установяване на правата на 1 ответниците на собственост върху процесния имот, но и валидността на придобивното основание, като поради обстоятелството, че всички посочени от ищеца основания за нищожност по чл. 26 от ЗЗД са факти, които са съществували към момента на разглеждане на предходното дело по чл. 108 ЗС, то предвид разпоредбата на чл. 299, ал. 2 от ГПК, страната е изгубила правото да релевира тези доводи в последващ процес - налице е преклузия на всички фактически основания за нищожност, независимо дали са били направени в предходния спор по чл. 108 ЗС или не.

Недопустими са и предявените от ищеца Д. И. К. искове поради липса на правен интерес о т предявяването им. Той не е заявил собствени материални права, както и чужди, които да са засегнати и да обосноват пряк и непосредствен негов личен правен интерес от исковете за нищожност на посочените сделки. Участието му като ищец се изключва от липсата на активна материалноправна легитимация, защото представителят и управителят на „Металик"АД, упълномощен от Съвета на директорите на АД, не може да бъде страна по материалноправен спор наред с ЮЛ, нито отговаря за действията му, причинили вреди на трети лица пред тях. Акциите са част от капитала на АД и между акциите и имуществото на АД и личното имуществото на представителя на АД има разделност. Отговорността на управителя за вреди от платени суми от АД е пред Общото събрание на акционерите, което решава въпросите с размерите на тази отговорност за лошо управление.

Въз основа на направеното с молба вх. № 28040/29.07.2026 г. уточнение съдът приема, че предмет на делото са предявени от „МЕТАЛИК“ АД, ЕИК 833067427, със седалище гр. Стара Загора и адрес на управление - кв.

„Индустриален“, представлявано от ********************* инженер Д. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******************, както и от последния лично, искове за прогласяване на недействителността на Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ****************, нотариално дело № ***/**** г. от 21.08.2003 г. на нотариус М. И., рег. № ***, с район на действие Районен съд – Стара Загора, както и на Д оговор за доброволна делба от 15.10.2004 г., вписан в Службата по вписванията – Стара Загора с вх. рег. № 10976, том XIV, № 39/15.10.2004 г., с които договори се твърди ответниците

М.

Г.

С. от гр.

****************************************, и Р. А. Т. от гр.

****************************************, да извеждат твърдени права върху ПИ с идентификатор ***, включително върху реалната част от 612 кв. м., поради това, че : имат невъзможен предмет, противоречат на закона, заобикалят закона, накърняват добрите нрави, са привидни и липсва съгласие за сключването им, а по отношение само на договора за доброволна делба – доколкото с него е поставен в реален дял обект, за който не е съществувало валидно съсобствено право в патримониума на съделителите.

В унисон с твърдението на процесуалния представител на ответницата М. Г. С. видно от представените със становището заверени с електронен 2 подпис преписи на документи по опис направен в същото, с решение № 260146/23.04.2021 г. на Окръжен съд – Хасково по в. гр. д. № 24/202 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 50004/13.01.2023 г. на ВКС на РБ по гр. д. № 2389/2022 г., е отменено решение № 442/18.12.2018 г. по гр. д. № 1146 по описа на Районен съд – Димитровград за 2017 г. и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на „Металик“ АД Стара Загора, че М. Г. С. е собственик на ¾ ид. части, а Р. А. Т. е собственик на ¼ ид. част от недвижим имот с площ 612 кв. м. от дворно място на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрен със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот - гр. *************************“, с площ по скица 3140 кв. м. и „Металик“ АД – гр. Стара Загора е осъдено да предаде на М. Г. С. съобразно притежаваните ¾ ид. части и на Р. А. Т. съобразно притежаваните ¼ ид. части владението върху недвижим имот с площ 612 кв. м. от дворно място на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрен със Заповед № РД-18-43/25.05.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот - гр. *************************", с площ по скица 3140 кв. м., като видно от мотивите на съдебния акт ответниците са признати за собственици на посочените идеални части от гореописания недвижим имот въз основа на наследство, договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт *********************** дело № ************. на нотариус рег. № *** – М. И., с район на действие Районен съд – Стара Загора, а също и на договор за доброволна делба, вписан в Служба по вписванията – гр. Стара Загоравх. ***********************15.10.2004 г., прогласяването на чиято недействителност се претендира в производството по настоящото дело.

Съобразно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, а според чл. 299, ал.

1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, при липса на каквото разпореждане повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда – чл.

299, ал. 2 ГПК. Или по силата на цитираните разпоредби следва да се приеме, че силата на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано посредством основанието и петитума на исковата молба /в този смисъл е и даденото задължително по смисъла на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт съдебна практика разрешение, дадено т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1 от 2000 г., ОСГК/, с оглед на което и предвид постановеното от Окръжен съд – Хасково решение по в. гр. д. № 24/2021 г. настоящият състав приема, че именно в рамките на приключилия спор за собственост, предмет на гр. д. № 1146 по описа на Районен съд – Димитровград за 2017 г., по което ответниците са пертендирали да са съсобственици на недвижим имот с площ 612 кв. м. от дворно място на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрен със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот - гр. *************************“, с площ по скица 3140 кв. м., по наследство и въз основа на атакуваните по настоящото дело два договора, се е преклудирала възможността на ищцовото дружество да оспори тяхната валидност и направата на това в последващо исково производство е недопустимо. А тъй като исковете са предявени съвместно от „МЕТАЛИК“ АД – ответник по гр. д. № 1146 по описа на Районен съд – Димитровград за 2017 г., и Д. И. К. – член на съвета на директорите и представляващ „МЕТАЛИК“ АД, въпреки че законът не предпоставя съвместна процесуална 3 легитимация, то на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната по отношение и на двамата ищци.

Мотивиран от горното съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба подадена съвместно от Д. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******************, лично и в качеството му на ********** на Съвета на директорите н а „МЕТАЛИК“ АД, ЕИК 833067427, със седалище в гр. Стара Загора и адрес на управление кв.

„Индустриален“.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4