Решение № 260180 от 19.08.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И

Е №260180 гр.Кюстендил,

19.08.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА при секретаря: Мая Стойнева, след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева гр.д.№5/2021г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на П.Ж.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.„Витоша“ №2.

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от *****, представляваща обезщетение за претърпените от К. неимуществени вреди – душевни болки и страдания, изразяващи се в неприятни изживявания, притеснения, дискомфорт, унижение, уплаха, нервно напрежение и стрес, създадени пречки и дискомфорт в семейния живот, както и пречки в кариерното развитие и пропуснати възможности за реализация на заеманата от него длъжност в *****, настъпили в следствие на повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл.201 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, по което К. е бил оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХД №134/2019г. по описа на ОС-Хасково, КНОХД №319/2020г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.06.2020г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане. Претендирани са разноски.

С влязло в сила определение

№260134/05.03.2021г. е прекратено по настоящото дело производството по предявен от П.К. иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на *****лева.

Ищецът твърди, че срещу него е било образувано досъдебно производство (ДП) с №83/2013г. по описа на РУ „Транспортна полиция“ – гр.Стара Загора и ДП №314/2014г. по описа на РУ на МВР-Харманли, по които е имал качеството на обвиняем в периода от 20.03.2013г. до 08.06.2015г., а в последствие РП-Харманли е внесла обвинителен акт срещу него в съда, по който е било образувано НОХД №134/2015г. по описа на РС-Харманли. Производството по това дело, по което К. имал качеството на подсъдим, продължило от 08.06.2015г. до 19.10.2016г., когато с присъда с №24/19.10.2016г. К. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.201 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 20.03.2013г. в землището на общ.Харманли, обл.Хасково, в междугарието гр.С.-гр.Харманли от дизелов локомотив с №07049.0 в качеството му на длъжностно лице – „помощник локомотивен машинист“ в съучастие с Р.М.И.от гр.Д. – „локомотивен машинист“, като съизвършител, и В.Ж.Д. от гр.С., като помагач, К., като извършител, чрез използване на лек автомобил „Лада Нива“, с рег.№****, собственост на В.Ж.Д., е присвоил чужди вещи 156.300 литра дизелово гориво на стойност 411.07 лева, собственост на **** връчени му в това му качеството да ги пази и управлява, като в приложение на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК му е било наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от 1 година и 6 месеца. Ищецът сочи, че е подал жалба срещу така постановената присъда, по повод която е било образувано ВНОХД №957/2016г. по описа на ОС-Хасково, производството по което дело продължило от 31.01.2017г. до 16.02.2017г. и приключило с отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото от РС-Харманли е било образувано НОХД №131/2017г., което е продължило от 30.05.2017г. до 22.01.2019г. и е приключило отново с осъдителна присъда с №1/22.01.2019г., с която на К. са били наложени идентични наказания с тези по отменената такава. Ищецът твърди, че е обжалвал отново и пред ОС-Хасково е било образувано ВНОХД №134/2019г. по описа на съда, което е продължило за времето от 19.03.2019г. до 14.01.2020г., когато с присъда с №3/14.01.2020г. е била отменена частично първоинстанционната присъда в частта, в която К. е осъден и с въззивната присъда същият е бил признат за невиновен в извършване на престъплението, в което е бил обвинен.

По подаден касационен протест срещу оправдателната присъда, пред ВКС е било образувано КНОХД №319/2020г., което е приключило на 17.06.2020г. с решение с №87/17.06.2020г., с което въззивната присъда е оставена в сила. Ищецът сочи, че наказателното производство срещу него се е водило 7 години и 3 месеца, през които същият е търпял негативни изживявания, притеснения, дискомфорт, унижение, уплаха и стрес, семейният му живот е бил разбит и унижен, а професионалната му кариера – провалена. Твърди, че има три деца, които по време на израстването си са приели възможността баща им и да е престъпник, след като в такъв продължителен период от време всеки месец са го викали да се явява на дела; допуска възможността те да са се срамували от него и да са били подигравани, така, както и той е изпитвал срам, а и е пропуснал да съпреживее много моменти с тях, заради напрежението и стреса, в които се е намирал. К. твърди, че в резултат на повдигнатото му обвинение се влошили и отношенията със съпругата му, която смятала, че полицията и прокуратурата не биха могли да сгрешат и допускала, че съпругът й е виновен, като през лятото на 2017г. го напуснала, последвало дело за развод, макар децата да останали под неговите грижи, с цената на огромни лишения. Ищецът твърди още, че поради дългия стаж и добра професионална квалификация, които има, пред него съществували добри възможности за кариерно израстване, но наличието на водени срещу него наказателни производства довело до трайното му пренебрегване от ръководството, като през цялото време К. бил под нервно напрежение, провокирано от страх за евентуалното му дисциплинарно уволнение. Ищецът твърди, че започнал да страда от безсъние, високо кръвно налягане, болки в зъбите. Изпитвал чувство на безпомощност, унижение, особено силно при явяване в полицията и съда. Поради ежемесечната потребност работният му график да се съобразява с явяванията на заседания, в професионален план гледали на него като на неблагонадежден служител.

Ответникът в подадения отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез прокурор при ОП-Кюстендил, оспорва основателността на предявения иск. Аргументира разбиране за недоказаност на твърдението на ищеца да е претърпял описаните в исковата молба вреди и същите да се намират в причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Изтъква, че прокуратурата не е давала официално публичност на воденото досъдебно производство, поради което не би могла да носи отговорност за формирането на обществено мнение по темата. Ответникът изтъква и факта, че същият не следва да носи отговорност за целия период на воденото наказателно производство, тъй като след приключване на досъдебното такова и внасянето на материалите в съда, ръководно-решаващият орган е друг и от неговите действия и поведението на другите участници в процеса зависи до голяма степен продължителността на съдебната фаза на процеса. Възразява се и срещу размера на претендираната като репарация за вредите сума, стояща вън от принципите за справедливост и с оглед липсата на данни ищецът да е понесъл вреди вън от обичайните при водено наказателно производство.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Досъдебно производство (ДП) с №83/2013г. по описа на РУ „Транспортна полиция“ - Стара Загора към отдел „Транспортна полиция“ при Главна дирекция „Национална полиция“ е било образувано на 15.03.2013г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 във вр. с чл.194 ал.1 от НК срещу неизвестен извършител.

С постановление от 22.08.2014г. на и.ф. Районен прокурор при РП-Харманли ДП с №83/2013г. по описа на РУ ТП-гр.Стара Загора е било иззето от РУТП-гр.Стара Загора и е било предадено за разследване на РУ на МВР-гр.Харманли (по място на извършване на деянието), като видно от том IV от ДП, същото е било образувано под №314/2014г. по описа на РУ на МВР-гр.Харманли.

В хода на разследването, с постановление за привличане на обвиняем от 23.09.2014г. на П.Ж.К. е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.202 ал.2 във вр. с чл.201 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 20.03.2013г. в землището на общ.Харманли, обл.Хасково, в междугарието гр.С.-гр.Х. от дизелов локомотив с №****, в качеството му на длъжностно лице – „помощник локомотивен машинист“ в съучастие с Р.М.И.от гр.Д. – „локомотивен машинист“, като съизвършител, и В.Ж.Д. от гр.С., като помагач, К., като извършител, чрез използване на лек автомобил „Лада Нива“, с рег.№****, собственост на В.Ж.Д., е присвоил чужди вещи 156.300 литра дизелово гориво на стойност 411.07 лева, собственост на „****“ ЕООД, връчени му в това му качеството да ги пази и управлява.

Видно от материалите по НОХД №134/2015г. по описа на РС-Харманли, на 24.04.2015г.

Районна прокуратура-Харманли е внесла в Районен съд-Харманли за разглеждане обвинителен акт срещу П.Ж.К. и лицата Р.М.И.и В.Ж.Д. за престъпления по чл.201 във вр с чл.20 ал.2, респ.ал.4 от НК. Образувано е било НОХД №134/2015г. по описа на съда. За периода от 08.06.2015г. (датата на първото насрочено открито съдебно заседание) до 19.10.2016г. пред районния съд са били проведени общо дванадесет открити съдебни заседания, за повечето от които К. се е явявал лично, с изключение на три съдебни заседания – насрочените за 08.10.2015г., 06.11.2015г. и 16.09.2016г.

На

19.10.2016г. първоинстанционният съд е постановил присъда с №24/19.10.2016г., с която е признал П.Ж.К. за виновен в извършване на престъплението, в което е бил обвинен, като му е било наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година и 6 месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 6 месеца, както и е бил осъден да заплати разноски в полза на държавата.

По подадена от П.К. и другия подсъдим Р.И.жалба срещу така постановената присъда е било образувано ВНОХД №957/2016г. по описа на ОС-Хасково, по което е било проведено едно открито съдебно заседание, на което К. се е явил и с решение с №22/16.02.2017г. по посоченото дело е отменена първоинстанционната присъда и делото е върнато на РС-Харманли за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати отстраними съществени нарушение на процесуалните правила.

Новото дело пред РС-Харманли е било образувано под №131/2017г. на дата 11.04.2017г. проведени са били 13 броя съдебни заседания на 11 броя от които Ж.К. се е явил лично. Делото е приключило с постановяване на присъда с №1/22.01.2019г., с която К. отново е бил признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, и му е било наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година и 6 месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 6 месеца, както и е бил осъден да заплати разноски в полза на държавата.

На 20.02.2019г. пред ОС-Хасково е било образувано ВНОХД с №134/2019г. по подадена въззивна жалба от подсъдимите срещу първоинстанционната осъдителна присъда. Проведени са били 7 открити съдебни заседания, на които К. е присъствал. Делото пред въззивната инстанция е приключило на 14.01.2020г. с постановяване на присъда с №3/14.01.2020г., с която първоинстанционната такава, в осъдителната част по отношение на К., е била отменена и същият е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

По подаден протест от ОП-Хасково пред ВКС на РБ е било образувано н.д.№319/2020г. по описа на съда. Проведено е било съдебно заседание на 10.06.2020г., на което П.К. е присъствал. С решение №89 от 17.06.2020г. касационната инстанция е оставила в сила въззивната присъда, като решението й е било окончателно.